На 24 април отбелязваме Международния ден в памет на жертвите на арменския геноцид. Първоначално той е обявен за Международен ден за солидарност с арменския народ от Европейския парламент през 1987 г. по повод годишнина от началото на геноцида над арменците в Османската империя през 1915 г. За първи път се чества през 1989 г. В първите години на новото хилядолетие е обявен и за Международен ден в памет на жертвите на арменски геноцид.

В арменската църква "Сурп Кеворк" в Пловдив беше почетена паметта на жертвите от арменския геноцид. В Пловдив живее най-многобройната арменска общност у нас. 





Арменският геноцид започва в нощта на 23 срещу 24 април 1915 год. Около 1.5 милиона арменци биват избити и депортирани в периода 1915-1923 г. от правителството на " Младите турци " на Отоманската Империя. "Убеден сьм, че цялата история на човешката раса не съдържа такъв ужасен епизод като този. Масовите кланета и преследване в миналото изглеждат нищожни, когато се съпоставят със страданията на арменския народ през 1915 година ". С тези думи посланикът на САЩ в Отоманската Империя Хенри Моргентау -баща описва арменския геноцид.   Над 300 арменски политици, религиозни и интелектуални лидери са арестувани в Константинопол (Истанбул) и екзекутирани. Следващата стъпка е депортацията към концентрационни лагери, разположени в сирийската пустиня. Хиляди измират по пътя от глад, жажда, изтезания и епидемии. Наред с физическото изтребление на арменския народ започва и заличаване на паметта на нацията. Църкви, училища и културни паметници биват осквернени и преименувани. Децата се покръстват с турски имена. Пренаписва се историята.   Защо арменският народ е подложен на този варварски геноцид? Армения е една от най-древните страни в света, с писмени източници отпреди 3500 години. Арменците първи приемат християнството като национална религия - преди 1700 години. Статутът им като религиозно малцинство, репутацията им на добре образована нация ги правят мишена на ненавист и завист. "Няма да разрешим никакви други малцинства да живеят в Турция. Това беше грешка на Отоманската Империя и ние платихме в случая с балканските страни. Ако нямаше малцинства, нямаше да има независими държави на Балканите", декларира Мехмет Талат - министьр на вьтрешните работи на Отоманската Империя на американския посланик по това време в империята.   Деветдесет години по-късно, над 16 държави официално признават арменския геноцид. Сред тях са Франция, Канада, Русия, Великобритания, Кипър, Белгия, Ватиканът. Европейският Парламент и ООН приемат резолюции, в които призовават Турция да признае избиването на 1.5 милиона невинни жертви. Въпреки международният натиск над Анкара, страната остава глуха за призивите за признаване на геноцида.   В първите дни на октомври тази година се очаква да започнат преговорите за присъединяване на Турция към Европейския съюз. На масата на преговорите ще бъдат поставени много от проблемите, с които Турция все още не се е справила - кюрдският проблем, политическите затворници, правата на жените, свободата на словото, мъченията на журналисти. "Няма съмнение, че изтезанията в Турция продължават", се казва в доклад на Медицинска Фондация за защита на жертви от насилие. Организации за защита на човешките права като Амнести Интернешънъл установяват този факт всяка година.   В доклада си за 2004 г. Бюрото за демокрация, човешки права и труд към Държавния департамент на САЩ заявява:" Правителството на Турция ограничава правото на основаване на сдружения и асоциации. Полицията продължава да арестува демостранти, да ги малтретира и измъчва. Правителството ограничава религиозните малцинства и някои форми на религии, както и действията на някои политически партии и лидери близки до про-кюрдската Народна Демократическа партия. Правителството продължава да привлича под отговорност и да задържа активисти на движения за човешки права, журналисти, адвокати за тяхната позиция. Насилията срещу жени продължават и дискриминацията на основата на пол, религия, националност са факт. Детският труд е широко разпостранен."   В навечерието на 90-тата годишнина от Арменския Геноцид и на прага на евентуални преговори за членство в Европейският Сьюз турското правителство би следвало да признае злодеянието над арменския народ, така както Германия призна факта на избиването на на шест милиона евреи през Втората Световна война. Ако турската държава направи това, то би било позитивен сигнал кьм световната общност, че страната е избрала цивилизован път на развитие и рецидивите са останали в миналото.   България е една от малкото държави в Европа, където арменският геноцид не е признат с решение на парламента. Не се води и д#т по този вьпрос. Няма и политическа сила, която да се е ангажирала сьс становище. Диспутът, който се води в страните от ЕС относно кандидатурата на Турция е тема табу в България.Очевидно процесите протичащи в ЕС не касаят обединената политическа класа у нас. Политическата амнезия е широко разпостранена, точно така, както мислеше Адолф Хитлер: "Кой след всичко говори за унищожаването на арменците?"   Нишан Джингозян* __________________________________________________________________ *Нишан Джингозян живее в Лондон. Той е един от инициаторите на проекта "Солидарност с българските медици. Копирано от форума на в."Труд"