Преди две седмици временната парламентарна правна комисия тихомълком прие поправка в Закона за ДАНС, че ако съдия, прокурор или следовател бъде избран за председател и зам.-председател на агенцията, мястото му в съдебната система се пази, а стажът който прекара в ДАНС, се брои и за стаж в съдебната система. Едва ли тогава някой извън посветените в скоростно подготвените и изгласувани промени си е представял за кого се добавя този текст. Кулоарният слух през последните седмици спрягаше Пеевски за зам.-министър на МВР, а случайна реплика, че може да оглави и агенцията в новия й формат на мега структура в сферата на сигурността, беше посрещната от репортерите като виц.

Досега правилото за пазене на място и отчитане на стаж, беше валидно за магистрати, които са избрани за министри, заместник-министри или депутати и от тази разпоредба най-често се възползваше именно народният представител от ДПС Делян Пеевски. Той е магистрат от 2005 г., но е бил на работното си място в следствието само осем месеца, като в останалото време беше на позиции като зам.-министър и депутат.

Момче за всяка позиция

Възходът в кариерата на 33 годишния депутат започна по времето на управлението на НДСВ. Той стана съучредител на сдружението "Младежко НДСВ" заедно със сина на говорителката на царското семейство Галя Дичева - Росен. Впоследствие от партия НДСВ се разграничиха от тази организация.

Пеевски беше едва на 21 години и студент по право трета година, когато стана най-младият член на политически кабинет, след като беше назначен от Пламен Петров за парламентарен секретар на транспортното министерство. От този пост той влезе в борда на директорите на "Пристанище Варна". По същото време името му се свързва с придобиването на спортната зала "Универсиада" в София и комплекса "Тотошанс" в Златни пясъци.

Според официалната му биография Делян Пеевски е завършил право през 2003 г. Къде се е случило това, не е съвсем ясно, защото според различните източници той е учил или Нов български университет или в Югозападния университет "Неофит Рилски".

На 13 април 2005 г. ВСС назначава Пеевски за следовател в икономическия отдел на Столичната следствена служба. Това се случва по "втория" начин – тъй като синът на Ирена Кръстева няма необходимия стаж, директорът на следствието към онзи Ангел Александров предлага Пеевски да бъде назначен "по изключение". Преди време "Капитал" цитира член на тогавашния състав на съвета, който си спомня как Александров (близък приятел на Ахмед Доган) се е борил "като лъв" за назначаването на Пеевски. Той започва работа в икономическия отдел на столичното следствие. Пряк негов началник е Петьо Петров (известен в средите като Петьо Еврото).

През август 2005 г. Пеевски стана заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии в правителството на Сергей Станишев, където наблюдава Държавния резерв и е член на междуведомствената комисия, която издава лицензите за търговия с оръжие.

Към 2006 г. в биографията на Пеевски се твърдеше, че той е докторант по административен процес в ЮЗУ, каквато информация обаче няма в официалния регистър на образователното министерство. Пак според биографията на Пеевски, след като завършва, той работи като юрисконсулт в "Тиви глобус", а после за няколко месеца е адвокат в Благоевград и София.

През 2007г. името излезе в корупционния скандал около Румен Овчаров и Ангел Александров. Тогава директорът на "Булгартабак" Христо Лачев обвини директно Пеевски, че го е рекетирал да сключва договори с близки до него фирми. Румен Овчаров излезе в отпуск и подаде оставка. Корнелия Нинова и Делян Пеевски бяха освободени от правителството, а Ангел Александров също напусна поста си след дълга отпуска.

Делян Пеевски след избора му.
Фотограф: Юлия Лазарова

"Капитал" припомня, че в самото начало на скандала обаче Александров пише докладна до бившия главен прокурор Борис Велчев. В нея той казва, че се е запознал с Пеевски покрай работата му в следствието (въпреки че две години по-рано лично е ходатайствал ВСС да го назначи без стаж) и е бил бил впечатлен от неговото нестандартно виждане и идеи за развитието на държавния резерв.
Прокуратурата започва разследване по скандала. Всички герои са привикани на разпит.

Една седмица след като Пеевски дава показания, близкият до него зам. градски прокурор Роман Василев направи показна операция в "Булгартабак", която трябваше да разкрие злоупотребите на... Христо Лачев. 

Мога ли пак

Именно в деня, в който прокуратурата влезе на претърсване в сградата на "Булгартабак", ВСС разглежда молбата на Пеевски, с която той иска да бъде възстановен като следовател. Съдебният съвет отхвърля това негово искане с мотив, че щом той няма морал да бъде заместник-министър, то няма как да има морал да бъде и магистрат.

Пеевски се обърна към Върховния административен съд, който указа на съвета да спази закона, и Пеевски влезе отново в магистратурата.

Той се върна към работата на следовател за няколко дни и през юли 2009 г. между напускането на зам.-министерския пост и избирането му за депутат от листата на ДПС. Той повтори същата схема и през пролетта на 2013 г.когато след оставката на кабинета на Бойко Борисов, парламентът беше разпуснат.

"Капитал" цитиран няколко независими източника в службите, според които през различни етапи срещу Делян Пеевски е имало разработки за корупция водени както в ДАНС, така и в ГДБОП. По тях не се е стигнало до реализация заради чадър, който е бил опъван над сина на Ирена Кръстева. Източниците ни коментираха, че става дума за злоупотреби в Държавния резерв, източване на държавни предприятия и други.

"След 12 май ДПС взима властта, което значи, че вие ще бъдете добре, ще се грижиме за вас, ще имате работа. Нали искате да имате работа. Другото най-важно е, че на 12-ти измитаме ГЕРБ. ГЕРБ си отиват. Искате ГЕРБ, да си отидат, нали?" Изказването е на Пеевски от предизборен митинг-концерт в Крън, провел се на 7 май вечерта. В клип, разпространен в сайта за видеообмен YouTube, се вижда пълен стадион с публика.

В различни правни и финансови конструкции през последните 7-8 години тандемът банкерът Цветан Василев  - Делян Пеевски придоби, създаде или подчини на влиянието си изумително количество медии ( в края на текста), както и фирмите за тяхното разпространение.

Поддържането на подобна конструкция, която беше родена по времето на тройната коалиция е възможна единствено при запазването на сделката, която я крепи - подкрепа на властта срещу насочване на публични средства за издръжката на медиите в групата. Въпреки че доскорошният премиер Бойко Борисов беше една от жертвите на въпросната пропагандна машина, преди да дойде на власт, сделката очевидно беше препотвърдена по време на неговия мандат и работеше безотказно почти до края, когато самият той беше принуден да посочи Пеевски като един от хората, чрез които се контролират голяма част от медиите в България.

Междувременно за целия период на управлението муБорисов все пак охотно използваше медийните услуги на групата, в замяна правителството му подкрепи разрастването й до уродливи размери, които станаха повод за предупреждения от страна на Европейската комисия и международни организации, наблюдаващи израждането на журналистиката в България.  

През последните седмици преди и след изборите обаче вестниците станаха неутрални, а ТВ7 и водещият Николай Бареков започнаха атака срещу Бойко Борисов, Цветан Цветанов и партията.

В момента под контрола на Василев и Пеевски са:

Жълтите всекидневници "Телеграф" и "Всеки ден", TV7, "Уикенд", "Монитор", "Политика" и още няколко. Предстои пускането на още един новинарски канал, сроден на TV7.

С близка редакционна политика, макар и малко по-различна форма на собственост, към тази група могат да се причислят още жълтият седмичник "Шоу" и сайта blitz.bg. В медийния монопол влизат още и интернет групи, като например inews (inews.bg, econ.bg и др.). През последната година групата разви и невидимо присъствие с платени коментатори и фалшиви фейсбук профили в независимите от тях дигитални медии. 

Групата на Василев - Пеевски е почти пълен монополист в разпространението на печатни медии. В последните дни на тройната коалиция тя получи и още един монопол - върху цифровото разпространение на телевизионен сигнал, чрез две компании, сега с неясна (формално) собственост. Правителството на ГЕРБ направи всичко възможно, за да защити тази ситуация в ефира, дори и след доста силния натиск от Европейската комисия срещу него.

Схемата за подчиняване на журналистиката от политиците и финансиращи ги бизнеси продължи и с безпрецедентен медиен и институционален (включително повдигнати прокурорски обвинения) натиск срещу издателите на "Труд" и "24 часа". В резултат волята на двете издания също е подвластна на скрити засега интереси, които, съдейки по (също скандално и безпрецедентно) откраднати частни разговори в последните месеци, са били координирани от правителството на ГЕРБ.