Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
08.07.2013 19:20 -
"Евронюз": Кои са българските протестиращи
След демократичните промени през 1989 година животът в България стана твърде тежък, което обяснява протестите, белязали 2013 година и накарали хиляди хора да продължават да протестират срещу правителството дни наред, пише днес българската журналистка Мария Спирова в статия в сайта на телевизия "Евронюз".
Протестиращите, обсаждащи сега парламента с искане за оставка на правителството, са от поколението, което около 1989 г. е било в началното училище и е израсло в общество на конфронтиращи се ценности и на трайна несигурност.
Те обаче са част и от поколение, което има достъп до повече информация, възможности да пътува и да прави сравнения, и контрастът, който откриват между действителността в България и в останалите европейски страни, е огромен.
Хората се умориха да живеят в безвремие. Досега 30-40-годишните българи мълчаха, заети с градене на кариера и с грижи за семейството си в среда на свиваща се икономика и растящо беззаконие и връзкарство, или планирайки емиграция.
Сега обаче те излязоха масово на улицата, заявявайки за първи път гражданската си воля.
Протестиращите пред парламента чувстват, че младостта, мечтите и надеждите им са излъгани - след близо четвъртвековен преход в живота им не са настъпили значителни промени.
Докато през 90-те години Западът вероятно имаше желание да помогне на България, сега страната се смята за голяма напаст, озадачаващ пасив в периферията на Европейския съюз.
Демонстрантите, които участваха в бдения в студените ноемврийски нощи на 89-та година, скандирайки "Времената се променят! Времето е наше!" чувстваха, че светът ги гледа. Светът беше с тях, Желязната завеса изчезваше, някой им се притичаше на помощ.
Това, в крайна сметка, се оказа илюзия, но тя ги крепеше. Днес децата на същите онези протестиращи упорито искат оставката на поредното морално банкрутирало правителство, стоят в горещите юлски нощи на същите жълти павета, пред същата сграда на парламента, но сега вече знаят, че времената не са се променили и че са сами.
Протестите в България са отразени и от телевизия "Ал Джазира", която помества на сайта си мнението на журналистката на свободна практика Мария Петкова, която живее в Кайро.
Протестите, които последваха назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, бяха предсказуеми, пише тя. Още по-предсказуем обаче бе опитът както на управляващата коалиция, така и на опозиционни политически сили да разцепят общественото недоволство и да се възползват от него.
Настоящата политическа поляризация в България обслужва само една цел - да заличи от паметта на недоволните граждани факта, че сегашната криза в страната е резултат от провала на целия политически елит, а не само на една партия.
Целта е недоволните да бъдат убедени, че зад ъгъла все още чака някоя партия-спасителка. Има обаче едно течение в протестната вълна, което може да се съпротивява на тези опити и да дочака въвеждането на истински и смислени промени в България - децата на прехода, казва авторката на статията.
Българската левица и десница противопоставят сегашните на февруарските протести и тези въображаеми разделения бяха подети от някои чуждестранни медии, които ни информират, че сегашните протести били на "средната класа", продължава Мария Петкова, която изразява несъгласие с твърдението, че в България има "средна класа", не приема и клишетата за някакво противопоставяне на "образованите" градски жители срещу "необразованите" бедняци и жителите на селски райони.
Благодарение на продължителния провал на регионалното развитие при управлението и на десни, и на леви правителства, мнозинството жители на София са от село, защото почти не може да се намери работа другаде.
Същевременно, заради неспособността на политическия елит да насърчи икономически растеж и да реформира образователната система, да си "образован" в България не означава нищо. В страната ми е пълно с висшисти, които карат таксита или чистят хотелски стаи, пише Мария Петкова в англоезичната версия на сайта на "Ал Джазира".
Докато политиците се опитват да манипулират обществеността и да употребят протестите в своя изгода, има един играч, чиято интелигентност и издръжливост те подценяват и който е носител на надеждата, че както и да завършат сегашните протести, масовото движение за промяна в българското общество ще продължи. Това е моето поколение, поколението на "децата на прехода", което се бори срещу провала на родителите си през изминалите 20 години преход.
И противно на това, което казват чуждестранните медии, това ново поколение не е само на софийските млади професионалисти от средната класа, които се събират на площада след работа. В това поколение влизат и стотиците хиляди млади емигранти, които са били принудени от липсата на перспективи у дома да потърсят работа и образование в чужбина. В него влизат и всички, които останаха в България, може би успяха да получат някакво образование, но тъй като са смазани от бремето на семейните отговорности и високата младежка безработица, не са успели да се доберат до луксозен офис в центъра на София, пише Мария Петкова.
Ние споделяме нов стремеж към промяна, несравнимо по-силен от този на предишните поколения, който има потенциала да предизвика фундаментални промени в България, да възкреси тази загиваща страна и да вдъхне нова енергия в политиката й, обществото й и културата й. Това поколение няма да се спре при следващи избори и следващо правителство, то няма да спре докато морално банкрутиралият ни политически елит не се научи да ни слуша, да се подчинява и да приеме стремежа ни към промяна, социална справедливост, конкурентноспособна и основана на иновации икономика, свободна от мафия бизнес среда, свободни от феодализъм институции и егалитарно толерантно общество, пише Петкова.
По БТА
Протестиращите, обсаждащи сега парламента с искане за оставка на правителството, са от поколението, което около 1989 г. е било в началното училище и е израсло в общество на конфронтиращи се ценности и на трайна несигурност.
Те обаче са част и от поколение, което има достъп до повече информация, възможности да пътува и да прави сравнения, и контрастът, който откриват между действителността в България и в останалите европейски страни, е огромен.
Хората се умориха да живеят в безвремие. Досега 30-40-годишните българи мълчаха, заети с градене на кариера и с грижи за семейството си в среда на свиваща се икономика и растящо беззаконие и връзкарство, или планирайки емиграция.
Сега обаче те излязоха масово на улицата, заявявайки за първи път гражданската си воля.
Протестиращите пред парламента чувстват, че младостта, мечтите и надеждите им са излъгани - след близо четвъртвековен преход в живота им не са настъпили значителни промени.
Докато през 90-те години Западът вероятно имаше желание да помогне на България, сега страната се смята за голяма напаст, озадачаващ пасив в периферията на Европейския съюз.
Демонстрантите, които участваха в бдения в студените ноемврийски нощи на 89-та година, скандирайки "Времената се променят! Времето е наше!" чувстваха, че светът ги гледа. Светът беше с тях, Желязната завеса изчезваше, някой им се притичаше на помощ.
Това, в крайна сметка, се оказа илюзия, но тя ги крепеше. Днес децата на същите онези протестиращи упорито искат оставката на поредното морално банкрутирало правителство, стоят в горещите юлски нощи на същите жълти павета, пред същата сграда на парламента, но сега вече знаят, че времената не са се променили и че са сами.
Протестите в България са отразени и от телевизия "Ал Джазира", която помества на сайта си мнението на журналистката на свободна практика Мария Петкова, която живее в Кайро.
Протестите, които последваха назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, бяха предсказуеми, пише тя. Още по-предсказуем обаче бе опитът както на управляващата коалиция, така и на опозиционни политически сили да разцепят общественото недоволство и да се възползват от него.
Настоящата политическа поляризация в България обслужва само една цел - да заличи от паметта на недоволните граждани факта, че сегашната криза в страната е резултат от провала на целия политически елит, а не само на една партия.
Целта е недоволните да бъдат убедени, че зад ъгъла все още чака някоя партия-спасителка. Има обаче едно течение в протестната вълна, което може да се съпротивява на тези опити и да дочака въвеждането на истински и смислени промени в България - децата на прехода, казва авторката на статията.
Българската левица и десница противопоставят сегашните на февруарските протести и тези въображаеми разделения бяха подети от някои чуждестранни медии, които ни информират, че сегашните протести били на "средната класа", продължава Мария Петкова, която изразява несъгласие с твърдението, че в България има "средна класа", не приема и клишетата за някакво противопоставяне на "образованите" градски жители срещу "необразованите" бедняци и жителите на селски райони.
Благодарение на продължителния провал на регионалното развитие при управлението и на десни, и на леви правителства, мнозинството жители на София са от село, защото почти не може да се намери работа другаде.
Същевременно, заради неспособността на политическия елит да насърчи икономически растеж и да реформира образователната система, да си "образован" в България не означава нищо. В страната ми е пълно с висшисти, които карат таксита или чистят хотелски стаи, пише Мария Петкова в англоезичната версия на сайта на "Ал Джазира".
Докато политиците се опитват да манипулират обществеността и да употребят протестите в своя изгода, има един играч, чиято интелигентност и издръжливост те подценяват и който е носител на надеждата, че както и да завършат сегашните протести, масовото движение за промяна в българското общество ще продължи. Това е моето поколение, поколението на "децата на прехода", което се бори срещу провала на родителите си през изминалите 20 години преход.
И противно на това, което казват чуждестранните медии, това ново поколение не е само на софийските млади професионалисти от средната класа, които се събират на площада след работа. В това поколение влизат и стотиците хиляди млади емигранти, които са били принудени от липсата на перспективи у дома да потърсят работа и образование в чужбина. В него влизат и всички, които останаха в България, може би успяха да получат някакво образование, но тъй като са смазани от бремето на семейните отговорности и високата младежка безработица, не са успели да се доберат до луксозен офис в центъра на София, пише Мария Петкова.
Ние споделяме нов стремеж към промяна, несравнимо по-силен от този на предишните поколения, който има потенциала да предизвика фундаментални промени в България, да възкреси тази загиваща страна и да вдъхне нова енергия в политиката й, обществото й и културата й. Това поколение няма да се спре при следващи избори и следващо правителство, то няма да спре докато морално банкрутиралият ни политически елит не се научи да ни слуша, да се подчинява и да приеме стремежа ни към промяна, социална справедливост, конкурентноспособна и основана на иновации икономика, свободна от мафия бизнес среда, свободни от феодализъм институции и егалитарно толерантно общество, пише Петкова.
По БТА
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
