За едно мога да поздравя законодателя - за наличието на квадратчето "не подкрепям никого". С уточнението, че депутатите все пак можеха да се постараят малко повече при определянето какво става с тези гласове.

Първият тур на президентските избори от 6 ноември показа, че българските избиратели са дълбоко неудовлетворени от предложените им кандидати. За мен резултатът е наказателен вот не само към една или друга партия или конкретно име, а към цялата политическа система. Точно там се разминават идеите на кандидатите и очакванията на хората.

Президент обаче все пак трябва да имаме. Така на балотажа отиват двамата кандидати, събрали най-много гласове. Дебатът в четвъртък вечерта по държавната телевизия имаше няколко цели - да покаже претендентите на всички избиратели, да представи познанията им за сферата, в която ще работят, да заявят намеренията си в рамките на правомощията си. И още няколко други нюанса.



Вероятно 90% от избиратели са гледали дебата, затова нямам намерение да го преразказвам. Така с презумпцията, че българите са интелигентни и са успели (или не са успели) да припознаят в позицията на единия или другия свои виждания за нещата от живота и битието, ми се иска да споделя какво впечатление оставиха лично у мен.  

Очаквах с голям интерес, и професионален, и човешки, представянето на претендентите. Мимики, реплики, въпроси, притискане, ирония, сарказъм - цял арсенал от оръжия за спечелване на драгия зрител (избирател). Дали бяха използвани правилно - това ще кажат имиджмейкъри, психолози, политолози, социолози... На мен пък още в първите минути ми се прииска на мястото на кандидатите да са техните половинки - евентуалния бъдещ първи мъж и евентуалната първа дама.

За 90 минути обаче не можаха да ме убедят, че трябва да отида да гласувам на балотажа (с всички последствия от това, включително глоба и заличаване от избирателните списъци). И второ, нито един от двамата не представи убедително тезите си, въпреки че безспорно всеки от тях има своите лични качества.

Така ми остана правото да избирам между други две алтернативи: да си направя една хубава разходка през уикенда или все пак да отида до избирателната секция и да маркирам квадратчето НПН (не подкрепям никого).

Не, това не е отказ от активна позиция. Това е израз на неудовлетворението ми. Вероятно мнозина други се чувстват като мен.

Открит остава въпроса, какво се случва, ако, чисто математически бюлетините НПН са повече от бюлетините на подкрепящите двамата? Президент ще стане онзи, който е получил повече гласове. Все пак ми се иска политиците да си вземат поука, да се приземят малко в реалността, да не говорят глупости. Да станат истински лидери на народа си.

с очите си н видяхме в дебата защо демокрацията не успя в България, с очите си видяхме защо всичко онова, което започна на 10 ноември се провали.

ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НА ВАС ПЕРДЕТО РЕФОРМАТОРСКО ПРЕЧИ И ПРОДЪЛЖАВАТЕ СЪС ЗЛОБАТА, НО ПРОМЯНАТА ИДВА- НАЛАГА Я ТРЪМП, А ВИЕ ПЛАЧЕТЕ ЗА КОРУМПИРАНАТА ХИЛАРИ... И СИ СТОЙТЕ В ПРАЗНОТО КВАДРАТЧЕ... то не е лесно да се мисли!
Няма страшно и без петел ще съмне!

Защо смятате, че изказването на лично мнение непременно е обвързано с някакви политически пристрастия?