Политическите консултации при президента Росен Плевнелиев са към своя край, но няма дори намек за излизане от кризата, създадена изкуствено след като ГЕРБ загуби президентските избори на 13.11.2016 г. и премиерът Бойко Борисов подаде оставка. Всички говорят за предсрочни парламентарни избори напролет. Кой ли не се изказа по въпроса за правомощията на действащия държавен глава Росен Плевнелиев и новоизбрания Румен Радев, все едно това е най-главния проблем в държавата.



България е на път да последва примера на Белгия, която нямаше правителство в продължение на две години и половина. На белгийските политици бяха необходими рекордните 534 дни, за да излязат от кризата.

Припомням, че през 2010 г. изборите бяха спечелени от националистите от Нов фламандски алианс (НФА), които блокираха постигането на необходимите на страната решения за реформи. Те направиха предложения, които рядко бяха подкрепяни и от собствените им избиратели, тласкащи Белгия към териториално разделение. Сама по себе си тази перспектива бе неприемлива от всяка гледна точка, особено за държавата, осигурила дом за общоевропейските институции и НАТО. Ръководителят на НФА Барт де Вевер вярваше, че без него правителство няма да има и бе убеден, че държи ключа за развръзката.

Ключът обаче бе другаде.

Държавният глава Албер Втори прояви слонско търпение, но накрая връчи на лидера на социалистите франкофони Елио ди Рупо мандат за съставяне на правителство през пролетта на 2011 година. Ди Рупо два пъти се опита да върне мандата на краля, но обстоятелствата се оказаха по-силни от него. Беше му писано да успее - казват анализатори и уточняват, че това е станало не без външна подкрепа. Решителният тласък дойде, след като в края на ноември международната агенция Стандарт енд Пуърс понижи рейтинга на Белгия. Това беше катализаторът, заради който само за дни търсените решения бяха намерени.

Дали в България ще се повтори същия сценарий, въпреки че не е федерална държава както Белгия и не е заплашена пряко от териториално разделение?

Нека забравим за малко възможността за разпад и възстановяване на Княжество България и Източна Румелия.

Какви са реалностите?

Основния проблем е запазването на стабилността в България. Това може да се постигне дори в сега действащото 43-то НС, но след много сериозни преговори и ясни политически ангажименти.

След предсрочните парламентарни избори на 5.10.2014 г. в парламента влязоха представители на 8 политически субекта - ГЕРБ (84 депутати), БСП (39 депутати), ДПС (38 депутати), РБ (23 депутати), ПФ (19 депутати), ББЦ (15 депутати), Атака (11 депутати), АБВ (11 депутати). В типично български стил веднага започна пренареждането на парламентарните групи, някои новоизбрани депутати станаха независими и отказаха да напуснат НС, основа се нова парламентарна група с отцепници...

В такива условия бе излъчено второто (коалиционно) правителство на Бойко Борисов. Шареният парламент беше предпоставка да се възстанови поочуканото достойнство на институцията (Нали помните, че България е парламентарна република? Т.е. каквото кажат депутатите, това трябва да става в държавата.) Разнородният политически спектър трябваше да бъде коректив на изпълнителната власт (правителството). Вместо това обаче стана точно обратното - премиерът нареждаше на парламента(рната група на ГЕРБ) какви решения да прокарват и гласуват.

Авторитарното поведение на Борисов, някои дори го наричат арогантно, доведе до катастрофалните за ГЕРБ резултати от президентските избори. За "левия" кандидат Румен Радев били гласували 240 000 членове на ГЕРБ!

С днешна дата силно раздробеното пространство в парламента, което при нормални обстоятелства би било функционално, по-скоро пречи. Ще е нужно повече от словесна еквилибристика, за да се успокоят страстите в Народното събрание. За да не се влиза в низходяща политическа спирала, би трябвало в рамките на настоящото 43-то НС да се състави правителство, което да довърши мандата.

След като ГЕРБ и БСП категорично заявиха, че ще върнат мандата и искат нови предсрочни парламентарни избори, остава вариант трета политическа сила да сформира правителство. Остават ПФ (заедно с Атака), РБ, ДПС, АБВ, БДЦ (бивша ББЦ) .

Абстахирайки се от броя депутати, които има всяка от тях, възможностите са две - програмно или експертно правителство. Както и да наречем следващия кабинет, така или иначе той ще се състави след сложни политически консултации. Логично би било мандатът да се даде на ПФ, който заедно с Атака, постигна много добър резултат на президентските избори - Красимир Каракачанов и Явор Нотев станаха трети в надпреварата.

Така че защо да не им се даде шанс?

Ето тово ще е най-голямата гавра с българските евро-унтерменши обитаващи територията на окупационния евро-райхскомисариат "България".
Да позволят на на потомствения русенски номенклатурен земеделец-дружбаш Красьо Свинята от псевдоВМРО и неговия бизнес партньор, полуграмотния бургаски мангал и криминално проявено лице Вальо Порното, да ги продават и препродават.
Заедно с тях в комплект ще получим Мутрагена от Банкя, Стефан Мафиянски, неговата рода Черапа, Гоце и още зяла камара кандидати за Централния софийски затвор !