Приемането на гамбита обикновено води до остра, изпълнена с тактически комбинации игра, включваща понякога допълнителни жертви на фигури. Като компенсация предлагащия жертвата получава темп/предимство в развитието, често печели преимущество в центъра и по фланговете, открита и позволяваща редица комбинации игра, и като правило - шансове за успешна атака на притеснен откъм развитие и пространство противник.

Стремежът на ответната страна да запази материалното преимущество по-често води до задълбочаване на проблемите, отклоняване от бързото развитие на фигурите, тяхното нефункционално разполагане, а оттам и неспособност за адекватна защита или атака.

Добра защита от страна на приемащия гамбита е връщането в определен момент на завоювания материал - тактически добре отиграно това често води до изравняване на играта. Спазвайки тези правила шансовете ви не са стопроцентови защото богатството на шахмата ни поднася много партии спечелени от едната или от другата страна. В много от случаите наблюдаваме остри и сложни ситуации, неподдаващи се на подробна преценка и тогава често усетът, нюхът към позицията, към комбинацията печели играта.



Шахматът, както знаете, е много древна игра. Предположенията са, че се е зародила още през 3-6 в. пр.н.е. Думата шах идва от персийски и означава император, а думата мат означава мъртъв. Който умъртви противниковия император (цар), той печели играта.

В шахмата има много стратегия и много тактика, чрез които се постигат дългосрочната цел в играта - победата.

И след дългото предисловие, нека се пренесем в реалността. Тъй като сме пред избори, интересно би било да направим паралел с политиката. Някои анализатори твърдят, че политиката е игра на шахмат на живо. Разликата е полето на действие - при шахмата ситуацията се развива на шахматната дъска, а в реалността - политиците си играят със съдбите на хората. Явно политиците са разбрали предимствата на военачалниците, затова сега политическото ни пространство е наситено с присъствие на офицери от резерва и то от най-висок ранг.

Когато преди два месеца споделих публично, че новоизбраният президент Румен Радев, офицер от резерва и генерал от ВВС, трябва да назначи военнослужещи в служебното правителство, за да вкарат ред в държавата, не си представях, че тези думи ще имат такъв широк ефект. Е, служебният министър-председател не е с военно образование, но в кабинета /на всички нива/ има доста такива личности. Обществото беше супер изненадано, когато служебният премиер назначи офицери за областни управители.

Сигурно сте чували за книгата "Изкуството на войната" писана в края на 6 в. пр.н.е. или в началото на 5 в.пр.н.е. За нейн автор се приема Сун Дзъ - високопоставен военен генерал и стратег от края на периода Чунцю. Книгата съдържа 13 глави, всяка от които е посветена на един от аспектите на войната. Смята се за фундаментален и основополагащ труд по темата за военната стратегия и тактика в Източна Азия. В последно време книгата е модна сред мениджърите, които се опитват да я прилагат в света на бизнеса. У нас пък май започва да се изучава и прилага и от политиците.

До преди година на военните се гледаше като на втора ръка хора, едва ли не негодни за живота. Неглижираше се образованието и подготовката им. За военен министър се назначаваше цивилно лице, което е позназнайвал нещо за системата в най-добрия случай от казармените си години.

Ситуацията се обърна на 180 градуса с изстрелването на о.р. ген. Румен Радев до най-високия пост в държавата.



Участието на о.р. в политическия живот у нас през последните години беше спорадично и тук-там някой бе издиган за обществен пост - най-много за кмет или общински съветник.

Реабилитацията на военните в обществото ни приема обезпокоителни размери. Листите на партиите за предстоящите предсрочни парламентарни избори на 26 март все още не са регистрирани в РИК-овете, въпреки, че срокът изтича на 21 февруари. Откъслечни информации от кухнята на някои партии показват, че, след избирането на Радев за президент, явно са си дали сметка, че са подценявали кадрите от българските висши военни училища за сметка на юристите и икономистите. Не слагам в сметките о.р. генерала от пожарната, защото, колкото и високо образование да има, подготовката в АМВР е далеч от подготовката, давана във военния университет.

Така че в предстоящата кампания ще имаме невероятната възможност да наблюдаваме сблъсък на о.р. Опасенията са единствено в посока на факта, че, поради липса на политическа обиграност, тези хора могат да бъдат употребени с политически цели.