Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.03.2018 11:52 - Днес се навършват 131 г. от рождението на Димчо Дебелянов
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 3575 Коментари: 7 Гласове:
6

Последна промяна: 28.03.2018 14:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Днес се навършват 131 г. от рождението на Димчо Дебелянов - най-нежният поет в българската литература, който завинаги остана на 29 години (28.03.1887 г. - 02.10.1916 г.).

image

Малинен дъх разпръскват твойте устни

Малинен дъх разпръскват твойте устни,
о, сладък дъх на майските цветя!
И преблажен е, който пръв откъсне
от тях малината на любовта!

Кокичета страните ти покриват,
посипани с брилянтена роса...
Ах! Кой щастливец нощем ще обвиват
къдриците на твоята коса!...

***

Аз ще го запазя - първото писмо

Аз ще го запазя - първото писмо,
що за тебе писах - китка от лъчи,
преди ощ сърце ми есен да смрази!
Аз ще го запазя - всеки ден и час
ще го препрочитам с горестни сълзи.

Аз ще ги напиша - първите слова,
що ми ти продума, с огнено перо
връз сърцето страдно - пуст безмълвен храм -
и в живота мрачен - непрогледна нощ -
само те щат дивно да сияят там.

Аз ще я погреба - първата мечта,
зарад теб родена в мълчалива нощ!
Аз ще я погреба в сладка самота
във незнайно кътче и връз нейни гроб
ще посея тъжни есенни цветя!...

...

Димчо Дебелянов е роден на 28 март 1887 година в Копривщица в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина, в което е последното, шесто дете. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян. През 1896 г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-възрастния брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в "Жълтото училище", по-късно в Пловдивската мъжка гимназия, сега Гимназия с хуманитарен профил "Св. св. Кирил и Методий", където пише първите си стихотворения, които после изгаря.

През 1904 г. семейството на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. "Оборище" 46. През 1906 г. в списание "Съвременност" са отпечатани първите публикувани творби на поета: "На таз, която в нощи мълчаливи", "Когато вишните цъфтяха" и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов кумир е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.

След 1907 г. Димчо Дебелянов сътрудничи на "Българска сбирка", "Съвременник", "Нов път", "Оса" и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907 г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет, следващата година се премества в Историко-филологическия факултет, но следва само две години.

Любознателен по природа, научава френски, руски, английски език и превежда автори като Бодлер, Верлен, дори Шекспир.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. В края на януари (29 януари) 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Подпоручик Дебелянов пада убит в това сражение на 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца. Погребан е на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (или Валовища, днес Сидирокастро).

През 1931 г. по инициатива на литературния кръг "Живо слово" костите му са пренесени в родната му Копривщица. По-късно скулпторът Иван Лазаров е поканен да направи паметник на поета. При едно от посещенията си в Копривщица той видял баба Лила Паралеева (изгубила съпруг и син във войните) да седи на прага на портата си – подпряла глава на ръка и унесена в мисли. Това му дало идеята за паметника. Тъй като Лила Паралеева скоро след това починала, скулпторът използвал за модел баба Лала Душкова. Скулптурата "Майка" е поставена на гроба на поета през 1934 г.

image

Произведения

„Помниш ли, помниш ли...“. За първи път излиза под заглавието „Елегия“ с посвещение на Мара Карловска в сп. „Родно изкуство“, г. І, кн. 2. от 24 ноември 1914 г., стр. 30. Жанрово е елегия, а изказът е във 2 л., ед. ч. Лирическият аз води диалог със самия себе си.

Посмъртно признание

Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица е реставрирана и през 1957 г. е превърната в къща музей. На провежданите ежегодно под патронажа на Дирекция на музеите (Копривщица) и Община Копривщица „Дебелянови вечери“ се връчва Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“.

Името на Димчо Дебелянов носи морският нос Димчо Дебелянов в Антарктика.



Тагове:   поет,   Димчо Дебелянов,


Гласувай:
6


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

1. barin - Много нежен и лиричен поет е Димчо ...
28.03.2018 14:18
Много нежен и лиричен поет е Димчо Дебелянов, reporter. Поставила си снимката от Копривщица на майка му, която го чака да се върне от войната. Това е емблематичен паметник и обикновено като отида до Копривщица се отбивам да го видя.
Поздрави!
цитирай
2. inel379 - Най-нежния поет на България!
28.03.2018 19:09
Фин, деликатен, носталгичен...
Обичам омайния дъх
на неговите "белоцветни вишни".
Благодаря сърдечно за постинга!
цитирай
3. gessos - Самотата на нощта и дъждовните у...
29.03.2018 01:02
Самотата на нощта и дъждовните улици, в които е можела да се случи, но не се е случила любовта.

Спи градът

Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз - бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми...

Трепнали край черните стени,
стъпките размерено кънтят
и след мен невидими вървят
жалби за преминалите дни.

Образът на милото дете,
нявга озарило моя праг,
в спомена възкръсва - чист и драг -
и скръбта расте, расте, расте...

Тя дойде - дете - с пробуден жар,
с пламенна усмивка на уста,
но възжаждал вечна красота,
аз отвъргнах тленния й дар.

Миналото - ах, остана то
тъмен край от скърби заледен
и оттам отпраща тя към мен
своя скръбен вик:защо, защо?

Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз - бездомен и самин,
а дъждът ръми, ръми, ръми...

Самотна, тъжна душа!
цитирай
4. reporter - Много нежен и лиричен поет е Димчо ...
29.03.2018 10:39
barin написа:
Много нежен и лиричен поет е Димчо Дебелянов, reporter. Поставила си снимката от Копривщица на майка му, която го чака да се върне от войната. Това е емблематичен паметник и обикновено като отида до Копривщица се отбивам да го видя.
Поздрави!


Това е съдбата на майките - да чакат децата си.
Д. Дебелянов е написал едни от най-красивите стихове в българската литература. Жалко, че в училище не се изучава задълбочено!
цитирай
5. reporter - Фин, деликатен, носталгичен. . . ...
29.03.2018 10:40
inel379 написа:
Фин, деликатен, носталгичен...
Обичам омайния дъх
на неговите "белоцветни вишни".
Благодаря сърдечно за постинга!


Можем много да се учим на изящен начин на изразяване от Димчо :)
Поздрави!
цитирай
6. reporter - Самотата на нощта и дъждовните у...
29.03.2018 10:40
gessos написа:
Самотата на нощта и дъждовните улици, в които е можела да се случи, но не се е случила любовта.

Спи градът

Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз - бездомен и самин -
а дъждът ръми, ръми, ръми...

Трепнали край черните стени,
стъпките размерено кънтят
и след мен невидими вървят
жалби за преминалите дни.

Образът на милото дете,
нявга озарило моя праг,
в спомена възкръсва - чист и драг -
и скръбта расте, расте, расте...

Тя дойде - дете - с пробуден жар,
с пламенна усмивка на уста,
но възжаждал вечна красота,
аз отвъргнах тленния й дар.

Миналото - ах, остана то
тъмен край от скърби заледен
и оттам отпраща тя към мен
своя скръбен вик:защо, защо?

Спи градът в безшумните тъми.
На нощта неверна верен син,
бродя аз - бездомен и самин,
а дъждът ръми, ръми, ръми...

Самотна, тъжна душа!


Прекрасно е! Благодаря! :)
цитирай
7. leonleonovpom2 - Здравей, Диана!
30.03.2018 11:17
Безспорно , един от най- талантливите ни поети!
Запомнил съм от ученическите години четири негови стиха:

Тя беше от Варна,
Той - от Кюстендил;
Тя беше девойка коварна,
Той старец любезен и мил!

Хубав ден!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 13508738
Постинги: 10474
Коментари: 5012
Гласове: 37081
Календар
«  Октомври, 2024  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031