Днес православната църква отбелязва Възнесение Господне - Спасовден. Този църковен празник се отбелязва винаги в четвъртък, на 40-ия ден след Великден.

Според Новия завет 40 дни след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с апостолите, движейки се между тях като богочовек. На този ден в подножието на Елеонската планина Христос се въздигнал в небесата. Празникът се нарича и Спасовден, защото с Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение.

В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.

Според българските народни вярвания на 40-ия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади.

Често след "ходене на росен" - дали от лековитата роса или от случайна среща в гората рано сутрин, не е изключено булките да заченат и оттам идва изразът "Те ти, булка, Спасовден"

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/lyubopitno/otkde-idva-izrazt-te-ti-bulka-spasovden_news600765.html Често след "ходене на росен" - дали от лековитата роса или от случайна среща в гората рано сутрин, не е изключено булките да заченат и оттам идва изразът "Те ти, булка, Спасовден"

Прочети повече в Blitz.bg: https://www.blitz.bg/lyubopitno/otkde-idva-izrazt-te-ti-bulka-spasovden_news600765.html

Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.

Спасовден е професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари.