На 15 юни се празнува Видовден.



В народната митология Вида е своеобразния образ на днешната Темида. Тя отсъжда правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората от векове знаят, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден и тогава сметките се уреждат.



Според народно поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци Въртоломей и Елисей, наричани "градушкари". Отбелязва се за предпазване от градушки. Смята се, че Вида „види" пакостите, които са сторили двамата светци и ги наказва. Заради възмездието се ражда изразът „Ще дойде Видовден".



В народната митология Вида разделя правото от грешното, а денят се приема като еманация на Страшния съд. Хората вярват, че дори и да има забавяне (забравяне) на правдата, тя идва на Видовден и тогава сметките се уреждат: „Господ забавя, но не забравя!".

 
Nemesis, Alfred Rethel, 1837

Народното вярване, че градушките идват като възмездие за грехове, е довело до представата, че на Видовден ще излязат наяве всички сторени злини. Оттам е и предупреждението: "Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!" Прието е, че на този ден не трябва да се подхваща никаква работа, за да не се разгневят светците градушкари.


Photography by Damian Hadjiyvanov

На празника хората стават рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели. Видовден е свързан и с култа към Слънцето.