Двамата апостоли са наречени първовърховни, но и първенството при тях съвсем не е еднакво. Петър бил един от най-близките ученици на Христос по време на Неговия земен живот, а Павел въобще не е имал никакво отношение към евангелските събития. Той започнал да проповядва много по-късно, и дори не бил „официално утвърден” в ролята на един от дванадесетте апостоли. И все пак ние можем да сравняваме общите черти на тези две съдби.

Св. апостол Петър (Симон)

Симон, по-късно наречен Петър, както и неговият брат Андрей, бил обикновен галилейски рибар. Галилея била най-отдалечената от Йерусалим област на Палестина, там живеели немалко езичници. Столичните жители се отнасяли към галилеяните надменно, като към провинциалисти. Те дори говорили с известен акцент, по който веднъж познали Петър  в двора на първосвещеника. А рибар е най-обикновената и скромна професия – рибарите ловели риба на Генисаретското езеро предимно нощем, така че рибарят не винаги успявал да се наспи, миришел на риба, доходите му били твърде непредвидими, всичко зависело от добра случайност. В общи линии, животът на галилейските рибари бил не особено завиден, и може би именно затова Симон и Андрей, едва дочувайки поканата на странстващия Проповедник: „Елате с Мен и Аз ще ви направя ловци на човеци”, веднага Го послушали, хвърлили дори мрежите си, които след всеки улов трябвало да се чистят и сгъват, и така станали първите призвани апостоли.

Св. апостол Павел (Савел)

Павел, или по-точно Савел (както се наричал преди обръщането си към Христос) напротив, бил от тогавашния елит. Родил се в елинския град Тарс, столица на провинция Киликия, бил от коляното на Вениамин, както и цар Саул, в чест на когото го нарекли. В същото време, по рождение той бил и римски гражданин – рядка привилегия за хора от провинцията, която му давала особени права – например да бъде съден лично от императора, от което той в последствие се възползвал като свое право (св. ап. Павел бил осъден на посичане с меч като римски гражданин, бел. прев.). Paulus, тоест „малък”, е римско име и вероятно то е било негово от самото начало, но само след обръщането му в християнството той е започнал да го използва вместо предишното си име Савел. Образованието си получил в Йерусалим при един от най-авторитетните богослови за това време – Гамалиил. Савел принадлежал към числото на фарисеите-ревнители на Закона, които се стремели точно да изпълняват всички изисквания и всички „предания на старците”. Макар и Христос да изобличавал фарисеите, ние знаем няколко примера, когато именно фарисеи са ставали Негови предани ученици, така че Савел-Павел е бил един от тях.
 

Но в характера на Симон и Савел имало много общо. Изучавайки се при Гамалиил, Павел не просто се потопил в тълкуванието на Моисеевия Закон. Не, той трябвало да прилага, дори да насажда този Закон на практика – а най-подходящата област за това изглеждала тази, в която имало борба с неотдавна възникнала „ерес”, чиито поддръжници разказвали за някакъв възкръснал Иисус и за това, че вярата в Него е много по-важна от делата по Закона! Това Савел не могъл да понесе. За подобна проповед убили с камъни архидякон Стефан, останала само дрехата му, а скоро след това ревностният юноша сам тръгнал на път, за да накаже неверниците в Дамаск. Именно на този път се случила срещата, която завинаги променя неговия живот.

А Симон, който от самото начало е бил ученик на Христа? Той бил толкова пламенен и нетърпелив и ето, Христос му заповядва, когато бил все още рибар, а не апостол, отново да хвърли мрежите след неуспешния нощен лов и той се подчинил. А когато мрежата донесла необикновен улов, Симон казал на Учителя си: „Иди си от мен, Господи, защото аз съм грешен човек” (Лука 5: 8). Толкова остро усещал той своето недостойнство и своята нечистота … Затова по-късно, виждайки Спасителя да върви по водата, той веднага пита: „…Господи, ако си Ти, позволи ми да дойда при Тебе по водата” (Мат. 14:28).

Да, после той се усъмнил и започнал да потъва, но останалите апостоли дори не се решили да пробват! Когато  със Симон става чудо, той веднага бил длъжен за реагира, защото всичко за него се случвало тук и сега. И неслучайно именно той без колебание произнася своята вероизповед, още дълго преди Възкресението Христово: „Ти си Христос, Синът на Живия Бог”(Мат. 16: 16). Дори Йоан Кръстител изпратил при Христос ученици с въпроси, за да им отговори Той ли е наистина … Но Петър не се съмнявал и в отговор на тези думи, Христос го нарича камък, на който Той ще съгради Своята Църква. Арамейските и гръцките думи за обозначение на скали, съответно Кифа и Петър, стават неизменните имена на Симон.

В живота на всеки от двамата апостоли имало преломен момент, който ги направил такива, каквито са станали. На Савел се явил по пътя за Дамаск Възкръсналият Христос и го попитал: „Савле, Савле! Защо Ме гониш? (Деян 9:4). От този момент в неговия живот се изменило всичко – по-точно, той не е имал свой собствен живот, защото той е бил посветен на проповедта за Този, Когото той преди това гонел.
 

А за Петър такъв момент станал обратният – отричането. В навечерието на разпятието той обещал на Христос, че и под страх от смърт няма да Го остави, но Христос отвърнал: „… тая нощ, преди още петел да пропее, три пъти ще се отречеш от Мене”(Мат. 26: 34). Може би, ако към него направо бяха пристъпили палачите, той мъжествено би отишъл на смърт, но пред него имало дълга нощ, пълна със страх и неизвестност … И Петър като че ли незабелязано се отрекъл от Христос, но банално, без сам да забележи, докато не пропял петел. Със собствения си пример първият от апостолите видял, как лесно може да стане последен. И само след покайните сълзи на Петър прозвучало обръщението към него с думите на Спасителя: „Паси Моите овци” (Йоан 21: 17). Но преди да Му зададе този много обикновен въпрос: „Симоне Ионин, обичаш ли Ме?”, задал го три пъти, така че Петър дори се разстроил, но след нощта с петела това не било излишно: трикратно отреклият се, трикратно изповядал своята любов.

А че заради тази любов те ще платят със своето спокойствие и комфорт, това и двамата – Петър и Павел, прекрасно знаели. Веднага след като Петър изповядал своята любов към Христос, Той пророчествал неговата смърт: „Когато беше по-млад, сам се опасваше и ходеше, където си щеше; а кога остарееш, ще простреш ръцете си, и друг ще те опаше и поведе, където не щеш” (Йоан. 21:18).

Мъченическата смърт била вид условие за апостолство, и как не разбрал това Петър, видял разпятието на Учителя, и как не разбрал това Павел, който сам преди това мъчил християните… И двамата били осъдени в Рим в 60-те години след Р. Хр., дори преди да бъде завършена последната книга от Новия Завет.

За тяхната проповед разказва книга „Деяния на апостолите“. От самото начало благовестието било обърнато преди всичко „към погубените овци от дома Израилев” и Петър преживял чудесно видение, за да се убеди, че езичниците Бог точно така призовава към вярата, както и юдеите. Толкова повече, че той основно проповядвал на своите събратя по вяра, макар да било трудно за обикновения галилейски рибар да се обръща към аудитория от другоезичници и друговерци. Затова пък така добре това се получавало с образования Павел, който казал:  „…мене е поверено да благовестя на необрязаните, както Петру – на обрязаните” (Гал. 2:7).

Различията между тях били много. Например Петър още до срещата си с Христос бил женен, а Павел решил да остане завинаги неженен, за да не пречат семейните дела на неговото главно призвание, но и за Петър самият Павел говорил, че жена му била негова спътница: „Нима нямаме власт да водим със себе си сестра жена, както и другите апостоли и братята Господни и Кифа?“ (1 Кор. 9: 5), което означава, че семейният живот не би трябвало да пречи на мисионерството.

Можем дълго и подробно да сравняваме двамата апостоли, които впоследствие били наречени първовърховни, като отбелязваме общото и особеното в живота на всеки от тях. Но най-добре е да оставим те сами да говорят за себе си, за да ни кажат какво означава да бъдеш първи сред апостолите.

Петър: „Ония, които са между вас презвитери, моля аз, съпрезвитер техен и свидетел на Христовите страдания и съучастник в славата, която има да се открие: пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие, и не като господарувате над причта, а като давате пример на стадото;
и кога се яви Пастиреначалникът, ще получите неувяхващия венец на славата” (1 Петр. 5: 1-4).

Павел: „… Аз, обрязаният в осмия ден, от Израилев род, от Вениаминово коляно, евреин от евреите, по закон – фарисеин, по ревност – гонител на Божията църква, по правдата на закона – непорочен.Но това, що беше за мене придобивка, поради Христа счетох го за вреда. Пак смятам, че и всичко е вреда, поради превъзходството на познаването Христа Иисуса…Казвам тъй, не защото вече достигнах, или че се усъвършенствувах, но се стремя, дано постигна това, за което бях застигнат от Христа Иисуса”(Филип. 3: 5-8; 3:12).

Автор: Андрей Десницки
Превод: Ренета Трифонова

https://zadrugata.com/2017/06/28/apostolite-petar-i-pavel-dva-razlichni-patia-kam-hristos/


ПЕТЪР И ПАВЕЛ - ДВАМА АПОСТОЛИ, КОИТО НЕ СИ ПРИЛИЧАТ, това пише Андрей Десницки.

Прославяйки ги на една дата, църквата сякаш иска да ни напомни за разнообразието от човешки характери и пътища, които водят към Бога - отбелязва авторът.
Пълният текст може да се прочете тук: https://dveri.bg/kc9y

 

 

 

Различни са Петър и Павел... но това е повече същностно, а не формално. При това е важен Иисус, а той е в четирите Евангелия и Посланието на Яков, брата Господен. Тях трябва да четем и постигаме непрекъснато и да правим както е казанотам Много е трудно, но това е единствения християнски път. Спомнете си как Иисус казва на учениците си - защо ме зовете Господи, Господи, а не вършите каквото ви казвам!

Сляпото следване на каквато и да е доктрина не е полезно никому. Според мен е от изключителна важност да разбираш това, в което вярваш. До това състояние всеки достига когато му дойде времето.