Славяните почитали голям кръг от божества, от бреговете на Балтийско море до бреговете на Бяло море. Славянският фолклор е култов по природа, където един и същи бог може да се намери почитан в различни краски от племе до племе. През последните два века се оказа възможно да се реконструират техните древни митове чрез изучаването на корените на славянските езици, народни приказки и предания, от които се определи една „Прото-славянска култура”. Тези проучвания доведоха до повторното сформиране на първоначалните славянски богове, (доста подобно на Олимпийците от древна Гърция, или Асите от Скандинавската митология).

Дажбог е слънчев бог, за когото се казва, че се преражда сутрин от обятията на Зората. Той препуска с колесницата си по небето, теглена от три коня; един от злато, един от сребро и друг от диаманти. Казва се, че преминава през дванадесетте царства на деня, преди да влезе в подземното царство, където отсъствието му отбелязва идването на нощта. Славяните си представяли Дажбог като зрял мъж, облечен в животински кожи и придружаван от вълк. Говорело се, че можел да се превръща във вълк, когато пожелаел, (което предполага, че бил ликантроп).

Перун е бог на гърма, свързван с планини, дъбове и орли. Описван е като як мъж с рижа брада, който препуска с колесница, теглена от козли и размахващ огромна секира. Той мята секирата си към зли същества, която винаги се връща в ръката му, (подобно на чука на Тор). Перун царувал над Земята и всичките ѝ живи обитатели. Властвал от небето и често бил символизиран от орел, кацнал на върха на най-високия клон на свещеното дърво, откъдето наблюдавал света си.

Сварог е сравняван с гръцкия Хефест – бог на ковачите и занаятчийството. Реконструкционистите вярват, че баща му е слънчевото божество Дажбог, и че използва пламъците на небесното слънце, за да изковава метални оръжия, магически вещи и здрави брони.

Род е бог на творението, за когото се вярва, че е родил боговете (и вероятно първите човеци). Много изследователи вярват, че той е бил първото върховно божество от славянската митология, но позицията му впоследствие била завзета от Сварог и Перун (а по-късно Христос). Като бог създател, Род бил свързван и с определянето на индивидуалните съдби, (подобно на Мойрите от гръцките митове и Норните от скандинавския фолклор).

Стрибог е бог на ветровете и въздуха; и за него се казва, че е праотецът на осемте посоки. Представян бил като старец, който имал боен рог, който използвал, за да контролира ветровете – своите внуци.

Световид е четириглав бог на войната, свързван с плодородието и изобилието. Многото му глави представляват всезнаещия му изглед към четирите основни посоки. Той размахва тежък меч и язди бял кон, който е използван за гадаене. Последователите му го молят за Победа в битка, безопасност по път и за закрила на селата им. Говорело се, че в храмовете му имало оракул, който предсказвал съдбата на племето, като наблюдавал поведението на бели коне.

Берстук е горски бог, който закриля дивите животни и лесовете. Предполага се, че може да е бил вожд на дървесните духове, известни като Лесовици. Берстук е описван с покрита с мъх брада и дълга рошава коса. За Лесовиците се казва, че водят пътниците през гората в грешната посока, докато не се загубят напълно. След това духът изчезвал, оставяйки пътника в отчаяние.

Триглав е триглав бог на бдителността. Вярвало се, че главите му представляват всевиждащия поглед към небето, земята и подземното царство. Вярвало се, че Триглав надзиравал тези три царства, (подобно на Хеймдал от скандинавската митология). Имал обективен поглед, представляван от златна превръзка върху очите и устните, за да не може да съди греховете на хората, нито да говори за тях.

Велес е един от главните славянски богове, свързван с подземното царство. Бил свързван с добитъка, търговията и друидическата магия. Той е пазител на портите между Яв (средния свят), Прав (висшия свят) и Нав (подземното царство). Свързван е също с огромна змия, която се увива около корените на дървото на света, откъдето царувал над земята на мъртвите. Противник му е богът на гърма Перун и битките между тези две божества изграждили един от най-важните митове в славянската митология.

Ярило е главен бог на растителността, плодородието и пролетта, свързван също с войната и жътвата. За него се вярва, че е изгубеният син на Перун. За Ярило се казва, че бил откраднат от баща си и отведен в света на мъртвите, където бил осиновен и отгледан от Велес – врага на Перун. Ярило и сестра му Морана (богиня на зимата и смъртта) се свързват с края на зимата и началото на пролетта.

Белобог е „Белият бог” на нарастващата година и един от спътниците на Дажбог. Той олицетворявал слънчевата светлина, топлината и живота. Последователите му го молят да ги води през тъмни гори и обилна жътва. Белобог е представян като светъл, брадат мъж, носещ тояга и облечен в бели одежди. Той се появявал само денем, като вършел добрини, докато преминавал, и носел на хората успехи и щастие.

За него се казва, че воюва със злия си брат Чернобог (Черният бог) два пъти в годината за контрола над сезоните. Чернобог бил свързван с мрачните неща, като студа, глада, бедността и болестите. Въпреки това, той е уважаван сред другите богове. По време на създаването на света, някои казват, че двамата братя влезли в конфликт и че противоположните им действия създали циклите на вселената (нощ и ден, лято и зима и движението на звездите). Чернобог царува над тъмната половина на годината, за разлика от Белобог, който управлява светлата половина.

Много подобно на египетския космос, славянската митология цени тъмнината като важен аспект на космическия баланс. Злите богове били опасни и можели да донесат голямо нещастие на земята, но докато добрите божества си изпълнявали задълженията, мракът винаги отстъпвал пред светлината, надеждата и просперитета. Като уважавали тъмната страна на природата, славяните успявали да оцелеят и да намират пътя си обратно към светлината.