Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2013 18:36 - Облаци над Сирия (малък опит за анализ)
Автор: whitebarde Категория: Политика   
Прочетен: 2651 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 28.08.2013 18:39

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

Това, че Сирия е предмостието към Иран и американско настаняване в Предна Азия е повече от ясно. Въпросът е- до колко имат потенциала да го направят?  Сега-засега за "косовски сценарий", чрез заобикаляне на Съвета за сигурност са САЩ, Великобритания,Турция, Саудитска Арабия и разбира се "вечния боец" Израел. Е и Австралия, до колкото Австралия има какво да каже за нещо на хиляди километри от нея и със слабия си военен потенциал. Единствения плюс на Австралия е, че след няколко месеца поема председателството на ООН. Но тогава са и изорите в Сирия. Саудитска Арабия обяви "пълна бойна готовност", до колкото Саудитска Арабия има боеспособна армия.  Турция е готова отдавна. Тя многократно подлагаше на артлерийски обстрел сирийската територия през границата, а военните и формирования в граничните със Сирия области още в края на пролетта бяха напълно окомплектовани. Пак тогава Турция и Израел си оправиха отношенията. От своя страна Великобритания го раздава малко "книжен плъх", предлагайки резолюции в ООН "за защита на цивилното население. Британците имат своя лош опит от Ирак, а като цяло, поне според "Гардиън" и "Индипендънт" островитяните са негативно настроени към идеята страната им да се замесва във всякакви конфликти.  Бившият британски доминион  Канада почти изцяло копират нейната уколнчива позиция- "Хем ми се иска, хем не ми стиска". За това и Великобритания реши да заложи на сигурното- проекторезолюция предвиждаща удар в Сирия, но само с мандат на ООН. И Германия веднага подкрепи идеята, а ясно е, че германската позиция определя и цялостната политика на ЕС.

Китай, Германия и Италия, както и ЕС като цяло (чрез Аштън) и ООН (чрез Бан Ки-мун) заявиха, че евентуална намеса трябва да стане единствено и само чрез мандат на ООН, а околните държавици, в частност Ливан и Йордания са силно обезпокоени от всяка военна намеса в Сирия и да не се запали тяхната черга.  Към тях се присъедини и Полша, друга опорна точка на американцие  за Афганистан и Ирак, Полша "повлече крак" и за други източноевропейски държавици тогава (българите са прикрепени към полските сили там). А Франция... Франция се ослушва. Макар, че Франция показа и боеспособност и агресивност в защита на собствените си интереси в Мали и да бе приветствана като новата надежда в борбата срещу тероризма тогава, Париж мълчи по "казуса Сирия" "Следим ситуацията, поддържаме международни контакти"- твърди външният министър Фабиус.
Категорично "против" интервенцията- Руснаците, които почти истерично настояват за връщане към "Женева-2", иранците, които обаче твърдят, че "Сирия сама може да се справи с всяо нападение".
Русия многократно предупреди, че военна намеса в Сирия няма да подкрепи гражданската война там. "Просто силите, които подкрепят Башар Асад ще минат в опозиция", заяви Лавров.
Въпросът е- иранците и руснаците бяха смятани за опора на Башар Асад. Дори и днес Уалид ал-Муалем напомни на руснаците че "се уповава на тях".  Готови ли са те да предадат Асад, да бездействат? До колко загубата на Сирия влошава тяхното положение?  Иранците са ясни, отдавна "Стражи на ислямската революция" присъстват като "военни инструктори в Сирия", а ливанската "Хизбулла" направо си се сражава.  И тук идва тънкият момент и с противопоставянето сунити-шиити. Загубата на Асад означава край за "Хизбулла" и силен удар за Иран- главинята на шиитската ос. Ако главинята се счупи- има ли кой да я замести? 
Сега е моментът в който ще си проличи- върнала ли се е Русия на международната сцена като Велика сила, или все още е регионална? Икономиката на страната дръпна напред, но е на глинени крака, основавайки се на петролно-газовата индустрия. Неясен е потенциалът и силана на БРИКС и ШОС. Но би трябвало да е ясно, че интервенция в Сирия ще бъде шамар за ШОС, където Иран е със статут на набюдател.

Всички тези въпроси ме навеждат на една мисъл- Западът по-скоро само раздрънква оръжие и няма да посмее наземна операция, дори и въздушни удари са много малко вероятни. Нали самият Обама твърдеше, че Ирак е бил "тежък урок"? 
Склонен съм да смятам, че ще се ограничат с хартиени санкции, вероятно и затваряне на въздушното пространство. В крайна сметка едва няколко месеца остават до изборите в Сирия, когато режимът на Асад така или иначе ще падне. 
И вълкът сит и агнето цяло.
 


Тагове:   война,   сащ,   Русия,   Сирия,   Запад,   интервенция,   ШОС,


Гласувай:
1



1. ok3223 - Анализът е монотонен, извода неверен ...
28.09.2013 14:03
Ако са сигурни, че на следващите избори Асад ще падне, както твърдиш, никой няма да се готви за война. Нито САЩ, нито Израел,Турция и Арабистана, нито Русия ще струпва такава армада от кораби в Сред.море.
Mри опита за нахлуване САЩ , ще срещнат твърд и възможно е, и директен отпор от руснаците, а зад тях са Китай и Иран, което може да прерасне в гигантски сблъсък, което плаши всички, най-много САЩ и Франция. Затова и НАТО, англичани и немци стоят настрани. Рискът е голям,твърде голям ...А и време е, да се спрат САЩ и ударят през ръцете, ако и не по главата, за което са почти навити Руснаци и Китайци.
САЩ Бият отбой , защото виждат решимостта на Русия да се намеси сериозно и неутрализира с каквото потрябва.
Време е, така мислят мнозина,да се даде урок на САЩ, ако потрябва с един нов Виетнам, защото прескочиха всички граници, и с това настроиха всички против себе си.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: whitebarde
Категория: Други
Прочетен: 315316
Постинги: 98
Коментари: 172
Гласове: 541
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031