Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Постинг
15.04.2018 20:58 - ДЕМОКРАТУРА, ИЛИ СВЕТЪТ ПО ОРУЕЛ
Автор: kordon Категория: Политика   
Прочетен: 3653 Коментари: 2 Гласове:
9

Последна промяна: 15.04.2018 22:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 ДЕМОКРАТУРА, ИЛИ СВЕТЪТ ПО ОРУЕЛ

 Автор: Виктор Кордон

 

„Ако свободата означава изобщо нещо, то означава правото да казваш на хората каквото не искат да чуят”.

Джордж Оруел

 

Изхождайки от фактите, можем да кажем без угризения, че демокрацията е най-добрата, успешната, социално ориентираната, справедливата и хуманната форма на управление, създадена до този момент от хората. При никоя друга обществена система нито преди, нито сега толкова големи части от обществата не са имали такъв висок жизнен стандарт и не са били толкова свободни. Успехът на демокрацията произлиза именно от това, че тя позволява, ако не на всички, то поне на изключително голяма част от гражданите при равни права и условия да проявят своите заложби и да реализират способностите си. И наистина – демокрацията не дава нищо – нито пари, нито имоти, нито слава, нито богатства, нито обещания, нито каквото и да било друго, освен едно – правото да реализираш свободно възможностите си без значение от произхода, пола, религията или политическата принадлежност. Но като всяко човешко творение и тя си има свои недостатъци, които обаче не са основание да я отречем и премахнем, а да я усъвършенстваме. Ала за да я подобрим, трябва да знаем кои са нейните слабости, да ги подложим на свободен обществен дебат, чрез който да стигнем до решения, полезни за цялото общество. Именно това изискват демократичните принципи!

 

Най-големите деформации на демокрацията си проличават точно в днешните кризисни времена, когато европейските общества са подложени на нашествие с библейски мащаби от хора, идващи от други географски ширини и континенти, с напълно чужди и дори враждебни на европейските традиции, навици и култура. Оказва се, че държавите от европейския материк не са способни да се преборят с това явление, но не защото им липсват технологични, финансови, материални, логистични или военни ресурси. Причината е от друго естество и тя е много по-важна и по-определяща от всички останали фактори. Става въпрос за общественото съзнание, от което следва всичко друго, което прави едно общество такова, каквото е – икономика, история, политика, култура, обичаи.

 

От край време разни сили се борят за съзнанието на масите, защото знаят, че който има влияние над него, ще може да ги владее и управлява безразделно. За тази цел те използват лъжи, машинации, инсинуации, клевети, дезинформации, заблуди, фалшификации, доноси, измислици, т.е. всичко, което наричаме пропаганда. Държейки в неведение гражданите относно историческите и политическите процеси в миналото и настоящето, те могат лесно да ги манипулират и експлоатират, могат да влияят на мнението и решенията им и да ги държат в подчинение

„Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото” – Джордж Оруел.

За пример могат да ни послужат Църквата в Средновековието, болшевишката власт в съветския блок и диктаторите, които са държали подчинените им народи в тотална зависимост благодарение именно на контрола над информацията и чрез системата на доносите, чрез която са научавали кои са противниците им и са ги отстранявали своевременно.

 

„Ако си в малцинство и дори в единствено число, това не означава, че си луд. Има истина и има лъжа и ако държиш на истината, дори и против целия свят, ти не си луд”. Оруел

Но винаги има прозорливи личности, които не следват стадото, които мислят самостоятелно и критично и не се поддават на пропагандните внушения. Те са опасни за онези, които държат обществото в примката на лъжите си, и затова трябва да бъдат елиминирани! Не мислете обаче, че такива явления са характерни само за страните, в които има открита диктатура – те могат да бъдат открити и в обществата, смятани за демократични.

 

Имайте предвид, че репресивните мероприятия обикновено са прикрити като мерки за защита на обществения интерес, мира, сигурността, свободата, но също така и на демокрацията. Това става, като отново с помощта на пропагандата се подменят представите за истина, справедливост, добро и дори красиво. Тогава добрите стават лоши, казващите истината стават лъжци, борците за свобода и правда стават врагове на обществото. Както справедливо е отбелязал Оруел „Във времената на повсеместна лъжа да казваш истината е революционен акт”. И обикновените хора не виждат този парадокс, защото живеят в него и го смятат за нормален, тъй като пропагандните институти и говорители неуморно ги убеждават в истинността на „правилната линия”, спускана отгоре. Мислейки, че правят добро, те помагат на диктаторската машина да продължи да ги мачка, като сами хвърлят в месомелачката осмелилите се да им посочат правдата, смятайки ги погрешно за врагове на демокрацията.

 „Масите никога не въстават сами по себе си и никога не въстават, защото са угнетени. Още повече, че те не осъзнават, че са угнетени, докато не им се даде възможност за сравнение” Оруел.

 

Съвременните диктатури, които можем да наречем меки диктатури, установени в т.нар. демократични страни, използват богат набор от инструменти чрез които потискат свободата на словото и заглушават гласовете на своите опоненти, критици и изобщо на неудобните им личности и организации. Тези демократури, съществуващи в условията на относителна свобода, използват по-различни средства за борба с противниците си в сравнение с традиционните диктатури, за които иначе знаем много, но целите им са същите. Физическите репресии са изключение, набляга се предимно на психическото въздействие и пропагандата. Поради тази причина обществото обикновено не вижда репресивните мерки или не ги разпознава като такива – те са завоалирани и насочени срещу малък брой граждани, тъй като останалите не представляват непосредствена заплаха, бидейки инертни и дълбоко индоктринирани от повсеместната пропаганда.

„Към какви възгледи се придържат масите и към какви не – няма значение. На тях може да им се предостави интелектуална свобода, защото те нямат интелект” Оруел

 

Основните оръжия на съвременните демократори са обвиненията в различни „грехове” – расизъм, ксенофобия, антисемитизъм, ислямофобия, сексизъм, хомофобия, женомразство, сегрегация, дискриминация, национализъм, фашизъм, трансфобия, бифобия, език на омразата, престъпления от омраза, небинарна дискриминация, джендъризъм, хетеросексизъм, лесбофобия, супермасизъм, шовинизъм, етноцентризъм, хетеронормативност, мачизъм, хегемонна (доминантна) мъжественост, антифеминизъм, андроцентризъм, войнолюбие и др. под. Това поразително прилича на новговора (Newspeak) от романа на Оруел „1984”, който „правилен”, според интересите на Големия брат, начин на изразяване, е създаден с цел да се манипулират и контролират масите. Езикът постоянно бива моделиран от управляващата клика, с цел да бъде премахнато всякакво инакомислие, което се смята за престъпление и на на новговор се нарича престъпмисъл (Thoughtcrime). И днес, ако не използвате новговора, въведен от  днешните тирани, преструващи се на демократи, вие ще бъдете обвинени в престъпмисъл, т.е. в нарушаване на наложените от тях табута, макар на практика то да е нищо друго освен изразяване на собствено мнение.

„Има ситуации, в които „неправилните” възгледи са по-искрени от „правилните”. Оруел

Но в условията на демократура това се третира като „престъпление срещу демокрацията”. Това, разбира се, са само прикрити способи за справяне с противниците. Дори обикновени постъпки, действия и изказвания попадат в обхвата на тези обвинения. Те са конструирани така, че да могат да бъдат тълкувани изключително свободно и широко от обвинителите – силните на деня и техните фаворити, присвоили си ролята на извънсъдебни и надинституционални прокурори, съдии и изпълнители на присъди.

„Политическият език е нужен за това лъжата да звучи като истина, убийството да изглежда почтено и въздухът да се хване с ръце”. Оруел

 

На тази основа днес всеки може да бъде обвинен по тези точки, стига да бъде дефиниран от неодиктаторите като заплаха за техния ред. Възползвайки се от невероятната разтегливост на такива лишени от конкретика и прецизност понятия, те могат безпроблемно да обявят всеки свободен гражданин за враг на демократизма, проявяващ се като расист, нацист или какъвто и да е друг от списъка с антидемократични прояви. Това са оръжията от арсенала на новите тирани в демократични одежди, с помощта на които те се разправят с опозицията срещу тяхната невидима с невъоръжено око диктатура. Тези оръжия са представяни като хуманни и демократични, но всъщност представляват репресивни методи за заглушаване на неудобните гласове. Списъкът с обвинения е толкова голям, а те самите са толкова еластични, че вие можете да бъдете обвинен по всяко време за това, което правите или не правите, дори то да е напълно законно и нормално. Единствената причина, поради която не са ви обвинили все още, е, че не ви смятат за заплаха за тяхната безопасност.

„Особеността на тоталитарната държава е тази, че, контролирайки мисълта, тя не я фиксира върху едно нещо. Издигат се догми, неподлежащи на обсъждане, обаче изменяни от ден на ден. Догмите са нужни, доколкото е нужно абсолютно подчинение на поданиците, но не може без корекции, продиктувани от потребностите на политиките на властимащите”. Оруел

 

Всяко нещо, което правим – начинът, по който гледаме, мислим, действаме и говорим, думите, интонацията и мимиките, които използваме, и дори начинът, по който се обличаме, седим или вървим – може да бъде изтълкувано като политически некоректно, ако някому това е угодно. Това е нужно, за да е възможно всеки индивид във всякакъв момент да може да бъде обвинен в някакво провинение и да бъде премахнат от сцената. А кой решава кое е правилно и неправилно и кое е добро и лошо? Както винаги това са шепа хора, малък брой политици, изолирани в своя уреден свят, където всичко е черно-бяло.

„Абсолютно бялото и абсолютно черното изглеждат като някакъв дефект на зрението” - Оруел.

Техни съмишленици и помощници са също толкова миниатюрната армия от представители на неправителствени организации, леви политически движения и привидно неполитически групи.

„Особено вляво, политическата мисъл е нещо като мастурбационна фантазия, в която светът на фактите едва ли има значение”. Оруел

„Толкова голяма част от левите идеи са един вид игра с огъня на хора, които нямат представа, че огънят е горещ”. Оруел

Общият им брой е изключително малък, но това, което им дава предимство, е владеенето и контролирането на информационното пространство. По този начин те влияят на общественото мнение и го манипулират, което има дава възможност да определят настроенията и мирогледа на масите, а от там и техните мисли, решения и действия.

„За да видите това, което се случва пред носа ви, трябва отчаяна борба” - Оруел.

 

Затова много често оценката ни за това кой и защо е „лош” или „добър” е силно или изцяло повлияна, без да осъзнаваме това, именно от стереотипите, създадени и внушени от днешните манипулатори.

„Във всеки даден момент има ортодоксия, набор от идеи, за който се смята, че всички хора, които мислят правилно, ще приемат без съмнение. Не е точно забранено да се каже това, онова или другото, но „не е прието”, да се каже... Всеки, който оспорва преобладаващата ортодоксия, се оказва заглушен с изненадваща ефективност. Едно наистина нетрадиционно мнение почти никога не получава справедливо изслушване, нито в популярната преса, нито в периодичните издания”. Оруел

С успокояващата мисъл, че вършим добро, заклеймявайки поредния „враг на демокрацията” (нещо като „враг на народа”), ние всъщност работим против себе си и против общественото благо, помагайки на новия Голям брат да се освободи от опонентите си. По същия начин е действала и Инквизицията, един от репресивните органи на Църквата, която, контролирайки разпространението на информация, е внушила на хората, че инакомислещите и друговерците са врагове. Чрез този способ тя е привлякла като свои помощници обикновените граждани, които са си мислели, че вършат добро, изпращайки на клада човека, който мисли различно от тях. А това всъщност е помагало да продължат да живеят в тъмнината на мракобесието, незнанието и липсата на свобода. Но днешният Голям брат не убива противниците си (освен в крайни случаи), той само ги остракира, обричайки ги на изолация от обществото, като ги етикетира с подходящо зловещо клеймо. След този акт останалите сами ги избягват все едно са еретици, прокажени или чумави. Следователно в този репресивен процес участваме и ние и респективно носим отговорност!

„Ако спазваш малките правила, можеш да нарушаваш големите”. Оруел

 

Страхът от такова публично заклеймяване и линчуване е обяснението за странните прояви на апатичност, бездействие и овчедушие на европейските граждани по отношение на масовата инвазия в собствените им държави; на загубата на национална и културна идентичност; на разрушаването на държавните им граници; на огромната имигрантска престъпност; на хомосексуалните провокации и вакханалии; на чудовищните по мащаби и характер изнасилвания, извършвани от пришълците;  на станалите почти ежедневие терористични актове; на левия екстремизъм; на подтисничеството и изнудването от страна на правозащитници, природозащитници, еколози, зелени и всякакви леви организации; на потиснатата свобода на словото; на незаинтересоваността на политическата класа от тези и други проблеми и т.н. Днешният европеец не смее да изрази свободно мнението си, да изкаже тревогите си, да сподели страховете си, защото се страхува, че ще бъде обвинен в дежурните прегрешения. А след като бъде обявен за обществен враг, за психопат и дори за чудовище, никой повече няма да се интересува от неговите аргументи и идеи; никой няма да го кани в телевизията или в радиото и няма да взима интервюта от него; всички ще го отбягват, за да не бъдат заподозряни като негови „съучастници” и съмишленици; ще бъде уволнен от работата си (като Тило Сарацин) и в крайна сметка той ще изпадне в гражданска смърт.

„Свобода е свободата да кажеш, че две и две прави четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало”. Оруел

 

Така се стига до едно от най-неприятните и опасни явления – автоцензурата, при която индивидът поради страх предпочита да не споделя впечатленията си, представите си, гледната си точка, възгледите си, опасенията си.

„Всеки писател, който застава под партийните знамена, рано или късно се оказва пред избор – или да се подчини, или да млъкне”.  Оруел

Това води до липса на обмен на важни идеи, поради което не се осъществява дебат върху критични проблеми, засягащи съдбата на цялото общество. И именно това цели целият репресивен апарат на демократурите, който включва както държавни институции, така и неправителствени организации основно с ляв уклон – така техните пропуски, грешки, грехове и престъпления спрямо собствената им нация няма да бъдат осветлени и наказани (каквато е целта и на всяка власт по принцип).

„Обществото може да се смята за тоталитарно, когато всички негови структури стават крещящо изкуствени, тоест когато управляващата класа е загубила своето предназначение, но се държи за властта със сила или мошеничество”. Оруел

 

Ето така действа демократурата – новата диктатура, маскирана като демокрация. Това явление, естествено, не обезценява самата демокрация, не я дезавуира и отрича, защото то не й е присъщо, то не е част от нейната природа. То само показва, че демокрацията, подобно на всичко, създадено от човека, не е съвършена и се нуждае от непрекъснато усъвършенстване, от поправка на слабите места и от запушване на пробойните, защото от тях се възползват истинските врагове на либералните принципи, които в днешно време носят маските на демократи.

„Всички животни са равни. Но някои са по-равни от другите”. Оруел

Те са узурпирали демократичните институти и са си присвоили правото да обвиняват и съдят критиците си като най-висша инстанция, представяйки се за морални съдници на обществото и представяйки подлите си дела като угодни за демокрацията. Затова е задължително винаги да бъдем извънредно бдителни и критични и да не се доверяваме на авторитети, обявяващи се за демократи, защото зад този удобен етикет могат да се крият най-опасните неприятели на демокрацията!

„Във всяко общество обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред на нещата”. Оруел





Гласувай:
9


Вълнообразно


1. batogo - !!!:))) Поздравления, приятелю!
27.04.2018 10:41
Отдавна не бях чел толкова смислена, дълбока и истинна статия за опорочаването на принципите на същинската демокрация и подмяната и с удобната псевдо-демокрация или както много точно я наричаш демократура.
Чест и почитания за този обективен и полезен за осъзнаването на обективните истини анализ!
цитирай
2. kordon - до batogo
03.05.2018 21:43
Благодаря ти, приятелю! Радвам се, че споделяме едно мнение по този въпрос.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: kordon
Категория: Политика
Прочетен: 4843501
Постинги: 467
Коментари: 2759
Гласове: 2285