До началото на олимпийските игри в Пекин има повече от две седмици, а те вече поставиха рекорд. Тази година процентът на жените спрямо всички участващи спортисти е най-високият в историята - 40.8.

За да се стигне до тази статистика, се измина дълъг път. На първите съвременни олимпийки игри в Атина през 1896 г., когато сред участниците не е имало нито една жена, идеологът барон Пиер дьо Кубертен твърди: "Олимпийски игри с жени биха били некоректни, непрактични, безинтересни и неестетични. Убеден съм, че този форум трябва да е запазен за еманацията на мъжкия атлетизъм, на базата на интернационализъм, изкуство и феърплей. За награда на техните постижения жените могат да ги аплодират." На следващите игри в Париж през 1900 г. представителките на нежния пол са само 21, което представлява 1.9% от всички участници.

В днешно време подобни сексистки изказвания не биха били простени на никого, дори и на човек, който е възродил древната традиция. По негово време обаче такова мислене е изцяло в реда на нещата и дори е доста по-либерално от регламента на древните игри, когато на женените жени дори се е забранявало да гледат състезанията.

Борбата за женското равенство на игрите е дълга и неравна. Интересен факт е, че МОК няма жена сред членовете си чак до 1981 г., а сексистките разпоредби карат французойката Алис Милиа да организира за първи път т.нар. женски олимпийски игри, които имат пет издания до 1934 г. Именно това кара Дьо Кубертен да смекчи позицията си към жените. Голямата част от тогавашните активисти на МОК смятали, че жените не са достатъчно конкурентоспособни и най-вече - екипите им по време на състезанията според тях били твърде скандализиращи. Както пише британският автор Джордж Сандиландс, автор на книгата "Бъдещето на спорта" (1928 г.), "... поведението на жените по време на състезание е напълно неприемливо. Те се появяват на старт с шорти и демонстрират голите си крака почти до бедрата. На тези състезания за пореден път се доказа убеждението на обикновените хора, че женският крак е също толкова неприличен, колкото и бельото й. А на всичкото отгоре участничките нямат нищо против да позират за фотографии с подобни шорти и по бански костюми".

Въпреки тези съображения на Сандиландс на олимпийските игри през 1928 г. на жените за първи път е позволено да участват в лекоатлетическите дисциплини. Дори и с добрите за времето си постижения на участничките, чак през 1952 г. за първи път процентът на жените на олимпиада минава 10%, а достига 20 едва в Монреал през 1976 г. За все по-голямата роля на жените на този форум обаче свидетелства представянето на националния отбор на Канада на последните два форума. През 2004 г. в Атина жените спечелиха половината от 12-те медала на страната, докато в Торино две години по-късно те завоюваха 16 от 24-те отличия на северноамериканците.

Сега в Пекин 4500 жени ще се състезават в 36 спорта и за първи път ще бъдат допуснати до участие в бягането на 3000 м. Така нежният пол преодоля още едно историческо препятствие от предразсъдъците на олимпийските деятели и все по-осезаемо става част от олимпийската идея.

(Източник: Дневник)