Постинг
05.09.2012 22:16 -
ЕДИН ПОЗАБРАВЕН БЪЛГАРСКИ МАНАСТИР
Автор: planinitenabulgaria
Категория: Туризъм
Прочетен: 6251 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.09.2012 13:25
Прочетен: 6251 Коментари: 0 Гласове:
7
Последна промяна: 06.09.2012 13:25
Постингът посвещавам на една голяма българка от Цариборд, г/жа Зденка Тодорова.
Този постинг е за манастира "Свети Георги" в с. Темска, близо до гр. Пирот. Един типичен български манастир. По волята на великите сили, които ни наказват за това, че в Първата световна война сме воювали срещу добрите - Англия и Франция, "добрите" отнемат 6000 кв. км. от територията на Бълария по "договор" между нас и тях и ги придават към Тройнот кралство. То се разпада, но вместо България да си възвърне тези територии, те остават в Сърбия.
Манастирът е на 75 км. от София. Достига се Пирот и от него се пътува към Княжевац. Първите строежи тук се правят през 13-14 век, но вероятно тук е имало още по-старо християнско светилище, подобна на това при с. Разбойна у нас, а вероятно и скални манастири. Подобно на Погановският манастир, строен по същото време, този не е опожарен от турците при идването им тук. Красотата на мястото на манастира е уникална, а манастирът се подържа в отлично състояние. До него има еднодневни туристически турове от София с автобуси.
Околностите на манастира също да много интересни. Под манастира тече река Темщица /Темска/, която е много красива. Село Темска е в карстов район, но тук карстът свършва и планината нагоре става съвсем различна. Пътят от с. Темска към планината отвежда в с. Топли дол, от което започват два теретостипенни пътя в посока на Бабин зуб и на Вражата глава. Вражата глава е на 18 км. от селото, а Бабин зуб - на 12. От селото е имало директен път през планината до с. Мартиново, но днес е неоткриваем. Долината на с. Топли дол е била първият ъгъл на България до 1919 г, защото границата е преминавала по рида Бабин зуб. Днес тя е преместена по рида от вр. Сребрен и по този начинп само тук от страната са били отнети 3000 кв. км. от Стара планина и предпланините й.
Непосетилите това прекрасно кътче е добре да го посетят. На границата няма никакви проблеми, сърбите вече не искат зелени карти. За преминаване на гтраницата важи само личната карта или шофьорската книжка и документите на колата.
На добър път!
Манастирските порти. Има вход за пешаци и за гости с каруци.
Църквата на манастира, видно от тази снимка е строена два пъти. Старата част е задната, предната част е построена по друга технология, по-късно. И вътре в църквата се вижда разликата.
Доста сериозен манастирски градеж
Църквичката, подобно на останалите сгради е в отлично състояние.
Част от манастирския комплекс,погледнат извън манастира.
Една от двете жилищни сгради на манастира
Част от най-старата сграда на манастира
Манастирската църква. Тя е строена през 13-14 век и после е достроявана. Това е новата й част.
Едно от трайните ми хобите е да издирвам таква древи кръстове. Любител съм в тази област, както в музиката и туризЪма, но едва ли някой е виждал повече кръстове от мен. От тази позиция казвам, че само тези два в дясно, белите, не са правени в с. Гинци. Та то е съвсем близо до тук. Знам и как са пътували каруците с кръстовете : Гинци - Годеч - Цариброд - Пирот - Темска. Тази отсечка не надминава 50 км. Два дни път за волска каруцо и един ден път за конска. А целият този район е бил български преди англичаните и французите да го откъснат от нас съгласно Ньойския "договор" преди 94 години ведно с българското население в него. Ето ги доказателствата за престъплението, извършено срещу нас. И непоправено до днес!
Образец на каменопис, според мен дело на гинцките каменорезбари.
Древен кръст.
Древен кръст, запазен в манастирския двор.
Останка от древен тръст. Набодобява ми череп без очи...
Кръстът е толкова стар, че се е размил от водата. Останали са му няколко брадавици.
Древен кръст в манастирския двор, тип с брадавици.
Надпис на древен кръст.
Останки от древни кръстове. Може да са почупени и от турците, защото манастирът е строен преди идването им тук, но не е разрушен или опожарен както повечето.
Древен кръст в двора на манастира
Древен кръст в двора на манастира
Древен кръст в двора на манастира
Древен кръст в манастирския двор
Камбанарията на манастира
В манастирския двор
Чешмата на манастира, и тя оформена в стила. Непресъхващ карстов извор захранва манастира. От тук нагоре карстът изчезва и панината става богата на медни руди. Скалите са с различно наситен червенокафяв цвят. Поради това римляните са я нарекли Копрен /от купрум/ и са добивали тук наблизо медни руди. Има третостепенни римски пътища, които водят до стари рудници. Тук навсякъде красотата е приказна, но изискванията към туристите са две: дупце и даян. Разстоянията и денивелаците са много големи, а през лятото тук е ужасна горещина.
Река Темщица. Тя събира водите между огромните ридове на Балкана Копрен и Миджур. В центъра на долината е село Топли дол, кръстовище на римски пътища. Съвсем нескромно ще се похваля, че съм се изкачвал по четирите й притока до билото на Балкана, което обхваща разстоянието по него от вр. Миджур до Вражата глава. Само който е изминал този преход може да разбере защо така се гордея с него. Тази долина - Топлидолската е най-голяма по площ от всички долини в Западните покрайнини. По красота обаче я поставям на второ място, след тази на р. Дойкинска, която лъкатуши мещду два рида-великани, започващи от вр. Копрен.
Пътят под манастира. Това е подобрено трасе на римския път от Чипровци през Мартиново и после през билото на Балкана между Мартиновата и Голямата чука, който се спуска в с. Топли дол и подължава по ужасяващата долина на река Темщица към с. Станичане. Подобен е на пътя от Тешел към Триград, но първите изкопи в скалите са направени от римските роби. Тези подобрения на подпорната стена са правени от нашите трудоваци след Освобождението.
Железният кон търпеливо изчаква возача си да посети пещерите покрай реката в близост до манастира. Мина гранична полиция, все едно ме нямаше. И те като нас.
Тази табела е ориентир - на 1 км. след нея е манастирът Свети Георги.
Този постинг е за манастира "Свети Георги" в с. Темска, близо до гр. Пирот. Един типичен български манастир. По волята на великите сили, които ни наказват за това, че в Първата световна война сме воювали срещу добрите - Англия и Франция, "добрите" отнемат 6000 кв. км. от територията на Бълария по "договор" между нас и тях и ги придават към Тройнот кралство. То се разпада, но вместо България да си възвърне тези територии, те остават в Сърбия.
Манастирът е на 75 км. от София. Достига се Пирот и от него се пътува към Княжевац. Първите строежи тук се правят през 13-14 век, но вероятно тук е имало още по-старо християнско светилище, подобна на това при с. Разбойна у нас, а вероятно и скални манастири. Подобно на Погановският манастир, строен по същото време, този не е опожарен от турците при идването им тук. Красотата на мястото на манастира е уникална, а манастирът се подържа в отлично състояние. До него има еднодневни туристически турове от София с автобуси.
Околностите на манастира също да много интересни. Под манастира тече река Темщица /Темска/, която е много красива. Село Темска е в карстов район, но тук карстът свършва и планината нагоре става съвсем различна. Пътят от с. Темска към планината отвежда в с. Топли дол, от което започват два теретостипенни пътя в посока на Бабин зуб и на Вражата глава. Вражата глава е на 18 км. от селото, а Бабин зуб - на 12. От селото е имало директен път през планината до с. Мартиново, но днес е неоткриваем. Долината на с. Топли дол е била първият ъгъл на България до 1919 г, защото границата е преминавала по рида Бабин зуб. Днес тя е преместена по рида от вр. Сребрен и по този начинп само тук от страната са били отнети 3000 кв. км. от Стара планина и предпланините й.
Непосетилите това прекрасно кътче е добре да го посетят. На границата няма никакви проблеми, сърбите вече не искат зелени карти. За преминаване на гтраницата важи само личната карта или шофьорската книжка и документите на колата.
На добър път!
Манастирските порти. Има вход за пешаци и за гости с каруци.
Църквата на манастира, видно от тази снимка е строена два пъти. Старата част е задната, предната част е построена по друга технология, по-късно. И вътре в църквата се вижда разликата.
Доста сериозен манастирски градеж
Църквичката, подобно на останалите сгради е в отлично състояние.
Част от манастирския комплекс,погледнат извън манастира.
Една от двете жилищни сгради на манастира
Част от най-старата сграда на манастира
Манастирската църква. Тя е строена през 13-14 век и после е достроявана. Това е новата й част.
Едно от трайните ми хобите е да издирвам таква древи кръстове. Любител съм в тази област, както в музиката и туризЪма, но едва ли някой е виждал повече кръстове от мен. От тази позиция казвам, че само тези два в дясно, белите, не са правени в с. Гинци. Та то е съвсем близо до тук. Знам и как са пътували каруците с кръстовете : Гинци - Годеч - Цариброд - Пирот - Темска. Тази отсечка не надминава 50 км. Два дни път за волска каруцо и един ден път за конска. А целият този район е бил български преди англичаните и французите да го откъснат от нас съгласно Ньойския "договор" преди 94 години ведно с българското население в него. Ето ги доказателствата за престъплението, извършено срещу нас. И непоправено до днес!
Образец на каменопис, според мен дело на гинцките каменорезбари.
Древен кръст.
Древен кръст, запазен в манастирския двор.
Останка от древен тръст. Набодобява ми череп без очи...
Кръстът е толкова стар, че се е размил от водата. Останали са му няколко брадавици.
Древен кръст в манастирския двор, тип с брадавици.
Надпис на древен кръст.
Останки от древни кръстове. Може да са почупени и от турците, защото манастирът е строен преди идването им тук, но не е разрушен или опожарен както повечето.
Древен кръст в двора на манастира
Древен кръст в двора на манастира
Древен кръст в двора на манастира
Древен кръст в манастирския двор
Камбанарията на манастира
В манастирския двор
Чешмата на манастира, и тя оформена в стила. Непресъхващ карстов извор захранва манастира. От тук нагоре карстът изчезва и панината става богата на медни руди. Скалите са с различно наситен червенокафяв цвят. Поради това римляните са я нарекли Копрен /от купрум/ и са добивали тук наблизо медни руди. Има третостепенни римски пътища, които водят до стари рудници. Тук навсякъде красотата е приказна, но изискванията към туристите са две: дупце и даян. Разстоянията и денивелаците са много големи, а през лятото тук е ужасна горещина.
Река Темщица. Тя събира водите между огромните ридове на Балкана Копрен и Миджур. В центъра на долината е село Топли дол, кръстовище на римски пътища. Съвсем нескромно ще се похваля, че съм се изкачвал по четирите й притока до билото на Балкана, което обхваща разстоянието по него от вр. Миджур до Вражата глава. Само който е изминал този преход може да разбере защо така се гордея с него. Тази долина - Топлидолската е най-голяма по площ от всички долини в Западните покрайнини. По красота обаче я поставям на второ място, след тази на р. Дойкинска, която лъкатуши мещду два рида-великани, започващи от вр. Копрен.
Пътят под манастира. Това е подобрено трасе на римския път от Чипровци през Мартиново и после през билото на Балкана между Мартиновата и Голямата чука, който се спуска в с. Топли дол и подължава по ужасяващата долина на река Темщица към с. Станичане. Подобен е на пътя от Тешел към Триград, но първите изкопи в скалите са направени от римските роби. Тези подобрения на подпорната стена са правени от нашите трудоваци след Освобождението.
Железният кон търпеливо изчаква возача си да посети пещерите покрай реката в близост до манастира. Мина гранична полиция, все едно ме нямаше. И те като нас.
Тази табела е ориентир - на 1 км. след нея е манастирът Свети Георги.
Духът на рейки - част 3
Розмарин – универсалната билка, преобраз...
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Розмарин – универсалната билка, преобраз...
Юни да се гласува масово срещу войнолюби...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 18387