ЕДИН ОТ НАЙ-КРАСИВИТЕ ПРЕХОДИ ПО ПОНОР ПЛАНИНА

    Съществува такъв преход, кръстил съм го „Х”. При отправянето към него може да се тръгне от две изходни точки, а при прибирането – по две диаметрално противоположни посоки. Красотите по този преход са таки силни, че сядайки да пиша този постинг, те ме връхлетяха и съм настръхнал. Този преход считам за един от силните за мен.

   Изходните точки са две. Първата е от с. Искрец-център.  Тръгва се по шосето покрай гробищата на селото. Към планината, някога основното място за живот на хората, се отправя третостепенен път, който до текезесирането на региона през 1956 г. и последващото му обезселване е бил връзка между селата в планината и административния им център, с. Искрец. Пътят прави една голяма серпантина и минава над с. Искрец, като се вижда голяма част от него. А от другата страна на река Искрецка се виши планината Косматица. Красотата е неземна.

    Хората тук са били бедни, нямали са пари да строят църкви, затова са правили оброци. За наше щастие народните отмъстители, слизащи след Деветото от Балкана, тук  не са потрошили оброчните кръстове, където поповете на определени дати – Илинден, Гергьовден, Света Троица и др. са грабили народа. Оброчни кръстове има навсякъде покрай пътя, а специалистите могат да посетят още доста като се сезират върху китките от оромни дъбове тук и там. Под тях има оброчен кръст, ако все още не е отнесен с джип до някой мутробарок. Да краси мутродвора му...

    Най популярният оброк тук е вляво от пътя, като на мястото на отклонението има също оброк под един огромен дъб. Мястото на оброка е прекрасно, то може да бъде разпознато като такова и от неспециалист.

   Следва разклон, тръгва се по десния път. Нови махали, нито една с обитаема къща, още оброци край пътя. Пътят се изкачва, изкачва, няма край. Достига се до поляна със стълбове, някога тук е имало и ток. Проводниците им са окрадени. От поляната в ляво започва римски път, който се изкачва по южния скат. Той достига рид, където се събира с път за волски каруци, идващ от по-ниска махала. От каменния зид на тази махала си спомням как една змия се криеше от мен и ме наблюдаваше. Щом се отдалеча, веднага се показваше, следеше ме. Разбити и ограбени къщи, това е останало тук. И големи дворове с асми, плодни дървета, оградени с каменни огради от типа суха зидария.

    Римският път завива на дясно и навлиза в гъста гора. Достига се разклон, ползва се левият път. Той наближава деренце, където има останала римска чешма, но модернизирана, за да пият вода животните. Пресича се реката и се достига до село Горна Горновица. Това е най-високото село в региона, към 1100 м. н. в.  Подчертавам, един е климатът по Родопа на 1100 м, тук е много по-суров. Рекордьори по височина в Балкана са селата Лескова Махала и една махала на с. Осеновлак, те са на около 1400 м. 
     Римският път излиза в началото на селото, като се съединява с друг, ще го опиша и него. Селото е с типичен алпийски ландшафт, има и лавинни улеи. Много е красиво, но мястото не е голямо по площ. Селото се състои от две махали, разделени с рекичка. Втората махала е изоставена  преди десетки години. Дървета растат и в площта на рухналите къщи. Има огромни орехови дървета, а също ябълки и сливи. Главната улица на селото, водеща до другата махала е останала.

    Ридът малко над селото, след преминаването на рекичката е райски красиво място. Вижда се Малкият Понор, Манастирище, част от Средния Понор, планината Косматица. На това красиво място хората са направили оброк, с трибукелен кръст, непотрошен от народните отмъстители, до който има навес и кладенец. Така, както няма манастир на място, което не е крсиво, същото важи и за оброците, но не в такава степен. На много красиво места са примерно 25%  от тях, за манастирите този процент е почти 100.

   Страхотна точка за разглеждане на тези красоти е мястото на събиране на двата римски пътя, този от с.  Искрец и идващият от с. Добравица. Има място между едни скали с поляна вежду тях, от която се разглежда местността наоколо – долината под рида, мястото на Добравишкия водопад, като падалото му от тук не се вижда, а също и огромната скалата с форма на буквата Омега, която от тук изглежда по друг начин.

    Тази точка, с. Горна Горновица, с надморска височина 1100 м. може да бъде достгната и от друго населено място. От автобуса се слиза на спирка Палилула и се върви по пътя за с. Брезе. Минава се над пещерата Душника, от която извира Искрецката река. Всички знаят от медиите какви номера погажда тя на хората след земетръси - водата в подземното езеро се разклаща и остава Свогенско с дни на сухо. Преходът е много дълъг и тежък, няма време да се влиза в нея или да се слиза долу до огромния карстов извор, от който само този до гара Лакатник, Житолюб, е по-голям.  Алпинисти, специализирани да проникват в подземни водни басеини влизат в Душника и твърдят, че езерото там е огромно. Над него има кариера Варниците.  Дано да я затворят, защото могат да направят беля и да лишат целия регион на Своге от вода. Което означава краят му.

   По пътя за с. Брезе има табела за Добравишкия водопад. До него води третокласен път. Този път минава под крепост, срещу която от другата страна на рида, това означава на Малкия Понор, има друга крепост. Те са наричани Градищата.

   Пътят се изкачва, достига една  равна поляна с махала на с. Добавравица. Целият път до тук и от тази поляна предлага изглед към прекрасните бели скали, някога дъно на море. От дясно към поляната се спуска вода от карстов извор, чиято вода сега е хваната за пиене. Някога тук е имало воденица. Завива се в дясно. От това шосе има отклонение за Градището. Пътят достига рид, не по висок от 10-20 м. над него. Този рид трябва да се изкачи, за да се види изключителната красота на Омегата и на Водопада. Бял скален венец описва буквата омега, а в тези граници има множество пещери, някога мечи зимовища. Не се вижда водопадъът, но се вижда долината с реката към него. Божествено красиво място, шега на карста.

   Малко по-надолу е водопадът. Той е на 5 мин. в страни от пътя. Има пътека, която достига чашата му. Водата, наситена с калциев карбонат е образувала пред водопада страхотни скали, до които имаше някога стълби и се преминаваше през отворите им. В чашата на този водопад съм виждал плуващи умрели орли, останки от  свини. Когато животните усещат, че умират, те отиват до вода и умират там. През 1983 г. имаше шап по свините. С жена ми изминавахме прехода Ком-Емине. След с. Дъскотна покрай ручеите имаше измряли свини, но толкова много, че някои бяха едни върху други. Долу, съвсем до водата. Там живеят турци, те не ги докосват, чакаха войници да ги приберат.

   След водопада  следва разрушен от турците християнски комплекс. Само един кръст от бигор напомня за него. Аязмото му продължава да блика вода за хора и животни. Останали са и каменните стени на манастира. С неговите камъни са построени къщите в с. Горна Горновица, но и в други села в региона. Пътят слледва рида и се достига точката, където се събират двата римски пътя, достигащи с. Горна Горновица.

   Пътят  от с. Добравица е по-сериозен от двата римски пътя.  Той се закатерва по серпантини към билото на планината. Трасето му още се ползва, но на места е орасло, както тук казват, трябва да се заобикаля. Пътят се катери по десния бряг на една сухо дере, чиято вода тече подземно и се влива в реката към водопада. Мястото наподобява на огромните пасища на Рила под вр. Налбант /Ковач/ или на тези по Дюса /Равнец/ над Карлово или по Триглав – нещо много-много огромно.  И...нито една овца. Преди почти 60 години, когато за първи път дойдох тук имаше много стада и проблем бяха кучетата.

  Върви се по римския път, но той постепенно изчезва под торфа. Но и вече не трябва, идва билото на планината Среден Понор. По него преминава друг римски път, билен, този се събира с него. Съвсем наблизо в дясно е природното чудо Подковата. Това е още един скален венец с букови гори в него. Не мога да сравнявам красоти, тази на Омегата и сега на Подковата, но и двете са връх на красотите за нашите планини. Те нямат аналог по другите ни планини. От политика не разбирам и греша, корифеите там са Трифонов и Радев, но за планините не греша.

   Стъпил на „билото” на Понора, туристът има две направления за прибиране – на изток към вр. Булата и после Каишовият превал и на запад към вр. Лупова ГлАва /Стола/ и после с. Добравица и между Добравица и Брезе спускане до спирка Палилула, от където има селски рейс на всеки час до Своге.

   Този преход е за сериозни туристи. Само вървежът му е 8-10 часа. Ако се спира за  разглеждане, посещаване на нещо интересно, напр. връх, скала с раковина, карстов извор, паметник, това удължава времето. И още нещо – горе по билото няма никъде покрай пътя вода, защото тя пропада в дупки и извира някъде ниско като карстов извор. От с. Горна Горновица нагоре и после по билото никъде няма вода.

    Преходът е за интелигетнти хора. Посещават се разрушени от турците християнски светилища, оброци от времето на турците, ползват се римски пътища и накрая се достига „било”, което никакво било не е, а верига от въртопи, понори и уврази. Шегите на карста са на всяка крачка. При движението на места планината кънти, защото е куха. Препасници – навсякъде. Тази планина облигатно трябва да се посещава само при хубаво време. Загубване при лощо време е много опасно, затова ако падне мъгла или се спусне облак, трябва да се следват неотклонно пътищата. Не знаеш какви страхотии започват на метри в страни. Същото е и на Врачанския Балкан.

    Следва постинг за духовния отец на този край, поетът и писателя Боян Балкански. Неговото значение за този край е същото, каквото на отец Канев за Средните Родопи, на Васил Дечев за Чепеларе и на Ангел Вълчев за Чурен-Върховръх.

  Васил Дечев е живял преди мен, с полк. Ангел Вълчев се познавахме, но той почина рано, с отец Канев бяхме приятели. А с Боян сме. Той 4 години по-„голям” от мен.

   Приятна разходка из този дивен планински рай! Изискване:  Даян и дупце.