През 336 г. Филип II е убит от капитана на неговата лична охрана Павзаний.[5] Синът на Филип и по-рано определен за наследник, Александър, е провъзгласен за крал от македонските благородници и армия.[6] Той също така наследи баща си начело на Лигата на Коринт, конфедерация от гръцки държави, които бяха под хегемонията на Македония, за да се борят с Ахеменидската империя.[7] Новината за смъртта на Филип разбунтува много държави, включително Тива, Атина, Тесалия, както и тракийските племена на север от Македония. Когато новината за бунта достига до Александър, той предприема бързи действия. Въпреки че неговите съветници препоръчаха използването на дипломация, Александър пренебрегна съвета и вместо това продължи да събира своята македонска кавалерия от 3000 души. Заедно армията язди на юг към Тесалия (непосредствен южен съсед на Македония). Когато намерил тесалийската армия да блокира прохода между планината Олимп и планината Оса, той накарал хората си да прекарат планината Оса. Когато тесалийците се събудиха, те намериха Александър в тила си. Тесалийците бързо се предадоха и тяхната кавалерия беше добавена към силите на Александър. След това той продължи на юг, към Пелопонес.[8] Александър спря в Термопилите, където беше признат за лидер на Свещената лига, преди да се отправи на юг към Коринт. Атина поиска мир и Александър прие пратеника и помилва всеки, замесен във въстанието. В Коринт той получава титлата „хегемон“ на гръцките сили срещу персите. Докато е в Коринт, той чува новината за тракийско въстание на север.[9]

Преди да премине в Азия, Александър искал да защити северните си граници и през пролетта на 335 г. пр. н. е. той напреднал в Тракия, за да се справи с въстанието, водено от илирийците и трибалите. При планината Хемус македонската армия атакува и побеждава тракийски гарнизон, който се намира във височините. След това македонците бяха нападнати в гръб от трибалите, които на свой ред бяха смазани. След това Александър напредва към Дунав, срещайки племето гети на отсрещния бряг. Армията на гетите се оттегли след първата кавалерийска схватка, оставяйки града си на македонската армия.[10] След това до Александър стигнаха новини, че Клит, крал на Илирия, и крал Главкиас от Таулантиите са в открит бунт срещу македонската власт. Александър побеждава всеки поред, принуждавайки Клит и Главкиас да избягат с армиите си, оставяйки северната граница на Александър сигурна.[11] Докато той триумфално походил на север, тиванците и атиняните се разбунтували отново. Александър реагира незабавно, но докато другите градове отново се колебаеха, Тива реши да се съпротивлява с най-голяма енергия. Тази съпротива обаче е безполезна, тъй като градът е изравнен със земята сред големи кръвопролития и територията му е разделена между другите беотийски градове. Краят на Тива принуди Атина да се подчини, оставяйки цяла Гърция поне външно в мир с Александър.[12]

Мала Азия През 334 г. пр. н. е. Александър пресича Хелеспонт в Азия. Необходими са над сто триери (галери с тройни брегове), за да транспортират цялата македонска армия, но персите решават да игнорират движението.[13] През тези първи месеци Дарий все още отказваше да приеме Александър на сериозно или да отправи сериозно предизвикателство към движенията на Александър. Мемнон от Родос, гръцкият наемник, който се присъедини към персите, се застъпи за стратегия за изгорена земя. Той искаше персите да унищожат земята пред Александър, което се надяваше да накара армията на Александър да гладува и след това да се върне. Сатрапите в Анадола отхвърлиха този съвет, считайки за свой дълг да защитят земята си.[14] В крайна сметка, когато Александър напредва по-дълбоко в персийската територия, Дарий нарежда на всичките петима сатрапи на анадолските провинции да обединят военните си ресурси и да се изправят срещу Александър. Тази армия беше ръководена от Мемнон, докато абсолютното командване беше разделено между петимата сатрапи.[15]

Битката при река Граник през май 334 г. пр. н. е. се води в Северозападна Мала Азия (днешна Турция), близо до мястото на Троя. След като пресича Хелеспонта, Александър напредва нагоре по пътя към столицата на сатрапията на Фригия. Различните сатрапи на Персийската империя събраха силите си в град Зелеа и предложиха битка на брега на река Граник. В крайна сметка Александър води много от своите битки на речен бряг. Правейки това, той успя да минимизира численото предимство, което персите имаха. В допълнение, смъртоносните персийски колесници бяха безполезни на тесен, кален речен бряг [необходим цитат] Ариан, Диодор и Плутарх споменават битката, като Ариан предоставя най-много подробности. Персите поставиха кавалерията си пред пехотата си и се насочиха на десния (източен) бряг на реката. Македонската линия беше подредена с тежките фаланги в средата, македонската конница, водена от Александър отдясно, и съюзническата тесалийска конница, водена от Парменион отляво.[16] Персите очакваха основното нападение да дойде от позицията на Александър и преместиха части от своя център към този фланг.

Вторият командир на Александър, Парменион, предложи да пресекат реката нагоре по течението и да атакуват на разсъмване на следващия ден, но Александър атакува незабавно. Той заповядва на малка група кавалерия и лека пехота да атакуват от дясната страна на Македония, за да изтеглят персите от брега и да ги навлязат в реката. Виждайки, че е прекъснал персийската линия, Александър поведе конните си спътници в наклонен ред по-надясно, за да изпревари персите и да спечели време на пехотата си да пресече реката.[16] Няколко високопоставени персийски благородници бяха убити от самия Александър или неговите телохранители, въпреки че Александър беше зашеметен от удар с брадва от персийски благородник на име Спитридат. Но преди благородникът да успее да нанесе смъртоносен удар, самият той беше убит от Клитус Черния. Македонската кавалерия отвори дупка в персийската линия, докато македонската пехота напредваше, принуждавайки врага назад и в крайна сметка разбивайки центъра им. Персийската кавалерия се обърна и избяга от бойното поле, а гръцката наемна пехота, която държаха в резерв, беше обкръжена от македонците и изклана; само около две хиляди от тях оцеляват и са изпратени обратно в Македония за работа.[17] Александър консолидира подкрепа в Мала Азия След битката Александър погребва мъртвите (гърци и перси) и изпраща пленените гръцки наемници обратно в Гърция, за да работят в мините, като жалък урок за всеки грък, който реши да се бие за персите. Той изпрати част от плячката обратно в Гърция, включително триста паноплии (пълни персийски доспехи) обратно в Атина, за да бъдат посветени в Партенона с надписа „Александър, син на Филип и гърците, с изключение на лакедемонците (спартанците), тези плячка от варварите, които живеят в Азия“.[18] Антипатър, когото Александър бе оставил да управлява Македония в негово отсъствие, получи свобода да назначава диктатори и тирани, където сметне за добре, за да сведе до минимум риска от бунт. Докато навлизаше по-дълбоко в Персия обаче, заплахата от неприятности изглежда нарастваше. Много от тези градове са били управлявани от поколения от жестоки тирани, така че в тези персийски градове той направи обратното на това, което направи в Гърция. В желанието си да се покаже като освободител, той освобождава населението и допуска самоуправление. Докато продължаваше да марширува към Персия, той видя, че победата му при Граник не е била загубена за никого. Град след град сякаш му се предаваше. Сатрапът в Сардис, както и неговият гарнизон, бяха сред първите от много сатрапи, които капитулираха

След като тези сатрапи се отказаха, Александър назначи нови да ги заменят и заяви, че няма доверие в натрупването на абсолютна власт в нечии ръце. Изглежда, че има малка промяна спрямо старата система. Александър обаче назначи независими съвети за събиране на данъци и данъци от сатрапиите, което изглежда не направи нищо повече от подобряване на ефективността на управлението. Истинският ефект обаче беше да се отдели гражданската от финансовата функция на тези сатрапии, като по този начин се гарантира, че тези правителства, макар и технически независими от него, никога не са били истински. В противен случай той позволи на жителите на тези градове да продължат както винаги, и не направи опит да им наложи гръцки обичаи. Междувременно посланици от други гръцки градове в Мала Азия дойдоха при Александър, предлагайки подчинение, ако позволи техните „демокрации“ да продължат. Александър изпълни желанието им и им позволи да спрат да плащат данъци на Персия, но само ако се присъединят към Лигата на Коринт. Правейки това, те обещаха да осигурят парична подкрепа на Александър 

https://en.wikipedia.org/wiki/Wars_of_Alexander_the_Great 

History Summarized: Alexander the Great

https://www.youtube.com/watch?v=iU2IJb4GoC0

   

Ако ядат и друга храна, още 3 тона. Ако пият нещо, вода или вино им е нужно 6-9 тона товар. На ден нужният хранителен товар минимум е бил 15 тона.
Отделно оръжеен резерв - стрели, лъкове, копия, щитове, шлемове, нагръдници, наколенници, сандали...
Всичко това усложнява и обезсърчава... Далече от тати и мама Сашко е станал жертва на подлия подчинен пазвант - Павзаний.