Прочетен: 2979 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 21.01.2011 16:55
Много е интересно да се наблюдава въздействието на Настрадиновите истории върху различни хора. Хората, които предпочитат по-примитивните емоции, възприемат само повърхностното им значение, като твърдят, че това не са нищо повече от шеги. Към тези хора спадат съставителите или читателите на тънки книжлета, натъпкани с пошли вицове, които демонстрират явна неловкост, когато им разказват метафизични или „нелогични" истории.
Настрадин сам отговаря на такива хора в една от своите най-кратки шеги:
- Вярно ли е, че в твоите шеги има дълбоко скрит смисъл?
-Не.
- Защо?
- Защото никога в живота си не съм казвал истината и вече няма да мога да се науча да го правя.
Обикновеният човек, горд със своето дълбокомислие, може да каже, че в действителност хуморът е сериозен и че всяка шега крие дълбок философски смисъл. Но Настрадин няма никакво отношение към тази философия. Може да се допусне, че подобно на гръцките философи циничните хумористи са желаели да почертаят нелепостта на нашите постъпки и мислене. Настрадин се появява в коренно различна роля, защото общото въздействие на неговите шеги е много по-фундаментално. Защото неговите истории са неразривно свързани една с друга и с онази форма на реалност, която се намира в полезрението на суфиите в дадения момент, като целият този цикъл е част от развитието на съзнанието. Фрагментарното мислене на повърхностния хуморист или отделните изблици на сатирични настроения у формалния мислител нямат никаква връзка с това развитие.
В процеса на четене и усвояване на Настрадиновите истории нещо става. Има се предвид осъзнаването на събитието в неговата цялост, което е основен момент в суфизма.
В отговор на въпроса: „От какви методи се нуждае суфият?" - Анис ходжа казва: „Няма суфизъм без цялостност, няма суфизъм без битие или ставане, няма суфизъм без взаимовръзка."
Думите могат да предадат само част от тази истина. По-ефективен, но също толкова несъвършен метод е въздействието на думите върху слушателя. Суфийският опит е резултат от „съвместната работа" с учителя, когато думите вече не могат да окажат никакво въздействие.
Това е демонстрирано в знаменитата „китайска" история. Настрадин пристигнал в Китай и събрал около себе си ученици, които започнал да подготвя за озарение. Онези, които стигали до разбиране, незабавно преставали да посещават лекциите му.
Една група негови неразвити последователи, които изгаряли от желание да продължат обучението си при Настрадин, тръгнали от Персия за Китай. След първата си лекция Настрадин ги приел. Един от учениците попитал:
- Ходжа, защо твоите лекции са посветени на тайни слова, които ние (за разлика от китайците) разбираме? Например намиданам и хичмалумнист. На персийски те просто означават „не зная" и „никой не знае".
- И какво искате да направя — да престана да мисля с главата си ли? - попитал Настрадин."
Суфиите използват технически термини за описанието на тайнства и преживявания, които не могат да бъдат изразени с думи. Докато търсещият не е готов „да схване" такива преживявания, с помощта именно на тези термини той бива предпазван от погрешни опити да ги изследва интелектуално. Представлявайки по своята същност резултат от съзнателна специализация, суфизмът установява, че не съществува кратък път към озарението. Това не означава, че пътят към просветлението непременно ще бъде дълъг по време, а само това, че суфият трябва да се придържа към Пътя.
Настрадин, появяващ се в ролята на човек, който търси краткия път, фигурира в шегата, която предава тази идея.
Едно прекрасно утро ходжата отивал към дома си. Изведнъж му хрумнало, че може да си съкрати пътя, като свърне от прашния път и измине остатъка до дома си през гората.
- Прекрасен ден за успешни търсения! - възкликнал ходжата, потъвайки в гъсталака.
Още не бил успял да се огледа, когато се озовал на дъното на добре замаскирана вълча яма.
- Добре че тръгнах по краткия път - помислил си ходжата, лежейки на земята. - След като сред тази прелестна природа ми се случи нещо толкова неприятно, какво ли щеше да ми се случи на прашния и ужасно скучен път.
Приблизително в същата ситуация някакви хора видели веднъж как Настрадин претърсва едно празно гнездо:
- Какво правиш, ходжа? - заинтересувал се един от тях.
- Търся яйца.
- Не може да има яйца в миналогодишно гнездо.
- Не бива да си толкова сигурен - казал Настрадин. -Ако ти беше птица и ти се прииска да снесеш яйцата си, щеше ли да строиш ново гнездо, когато всички те гледат?
Така нареченият проблем за общуването, на който се отделя толкова много внимание, е основан на предположения, неприемливи за суфиите. Обикновеният човек казва: „Как мога да разговарям с друг човек за нещо друго освен за обикновени неща?" Суфиите пък смятат, че е „невъзможно да се попречи на общуването, предизвикано от необходимостта". Това обаче не означава, че за постигането на тази цел трябва да се търсят някакви особени средства.
В един от разказите Настрадин и един индийски йогин играят ролята на обикновени хора, които фактически нямат какво да си кажат един на друг.
Веднъж Настрадин видял странно на вид здание, пред чиито порти седял потънал в размисъл йогин. Ходжата решил, че може да научи нещо от тази впечатляваща фигура, и подхванал разговор, като го попитал кой е той.
- Аз съм йогин - отвърнал човекът - и прекарвам времето си, като се опитвам да постигна хармония с всичко живо.
- Това е много интересно - казал Настрадин, - защото веднъж една риба ме спаси от смърт.
Йогинът го помолил да остане с него, като казал, че през цялото това време, прекарано в опити да постигне хармония със света на живата природа, никога не се е доближавал до такова общуване, което е постигнал Настрадин.
След няколко дни съвместни медитации йогинът помолил ходжата да му разкаже повече за чудното си преживяване с рибата, защото „сега ние се познаваме много по-добре".
- Сега, когато те познавам по-добре, се съмнявам дали ще имаш полза от това, което ще ти кажа - отвърнал Настрадин.
Йогинът настоявал.
- Добре - казал Настрадин. - Рибата наистина ми спаси живота. По това време гладувах, а тя поддържа живота ми цели три дни.
Нито един суфий няма да се осмели да докосва определени области на съзнанието, в които нахлува така нареченият „експериментален мистицизъм". Суфизмът е резултат от експеримент, който продължава от незапомнени времена, и се занимава с такива явления, които не могат да бъдат възприети емпирично.
Настрадин хвърлял купчини хляб около къщата си. Попитали го:
- Какво правиш?
- Гоня тигрите.
- Че наоколо няма никакви тигри.
- Именно. Много ефикасно средство, нали?
Тъй като другите хора не винаги разбират алегориите на суфиите, те се опитват да ги приспособят към своите представи. В друга история с птица (която можем да открием в шедьовъра на Руми Маснави) ходжата намира на прозореца си царски сокол. Преди това той никога не бил виждал такъв странен „гълъб". След като му изрязал клюна и му подрязал ноктите, ходжата го пуснал, като на сбогуване му казал:
- Така, сега вече приличаш на птица. Преди явно зле са се грижили за теб.
Доколкото цялата интелектуална дейност на хората като правило се свежда до повърхностни разсъждения, Настрадин, който е суфийски учител, отново и отново показва лъжливостта на обикновените съждения. Опитите да се влага в думите или в книгите мистичен опит никога не са били успешни, защото знаещите нямат нужда от това, а незнаещите имат нужда от „мост, за да се възползват от този опит". Като илюстрация на суфийското учение за подготовката на ума към непривични за него преживявания често се използват два разказа, които притежават съвсем определено значение.
При Настрадин дошъл един човек, който искал да стане негов ученик. След куп премеждия той стигнал до колибата в планината, в която живеел Настрадин. Като знаел, че всяка постъпка на просветения суфий е изпълнена със смисъл, новакът попитал Настрадин защо си духа в ръцете. „За да се стопля, разбира се" - отвърнал ходжата. Скоро след това Настрадин сипал в две купички супа и започнал да духа своята. „Защо правите това, учителю?" - попитал ученикът. „За да изстине супата, разбира се" - отвърнал учителят. След този отговор ученикът напуснал учителя си, защото не можел да има доверие на човек, който използва едни и същи средства за постигането на различни резултати.
Един от разказите, приписвани на Настрадин Ходжа, прокарва ясна граница между мистичните търсения като такива и формите на дейност, основани на по-маловажни етични или догматични принципи: Един китайски мъдрец бил казал на Настрадин: „Всеки човек трябва да се държи с другите така, както би искал другите да се държат с него. Сърцето ти трябва да прави за другите това, което желаеш за себе си."
Това не е перифраза на християнското Златно Правило, макар че смисълът на тези думи е аналогичен със смисъла на правилото. Става дума за цитат от Конфуций (род. 551 г. пр. Хр.).
Ходжата отговорил: „Тази забележка ще учуди онези, които си дадат труда да разберат, че онова, което човек иска за себе си, в крайна сметка е точно толкова нежелателно, колкото и онова, което би пожелал на своя враг, да не говорим за приятеля. Това, което желае в сърцето си за другите, се различава от онова, което иска за себе си. Желаното за нас трябва да съвпада с желаното за другите. Това се научава само с познаването на вътрешната истина."
Друга версия на отговора на Настрадин изглежда по-кратка: „Една птица ядяла отровни горски плодове, които не й причинявали никаква вреда. Веднъж тя събрала малко от тези плодове и пожертвала закуската си, като нахранила с тях своя приятел коня."
страхът от намаляване срива общуването и споделянето.
повторената затворническа дилема има алтруистичния модел и ефект на споделяне.
хармония.
P.S. На мен ми хареса историята с локвата:)) Настрадин е обратното на шаблона ни от историите с Хитър Петър. В "Ловецът на хвърчила" го разбрах, а сега съм дори респектирана.
:)
:)
:)))
P.S. Най-добрата ми приятелка е телец, но фино теленце. Стигнали сме до извода, че е някакъв мутант, няма начин:) Иначе Телците имат готино чувство за хумор.
жива и здрава!:)