Конвенционалните централи не могат да бъдат заменени само от централи за алтернативна енергия и в стратегията е потърсен баланс на мощности


Иванка Диловска, директор на дирекция "Енергийна стратегия" в Министерство на икономиката и енергетиката


АЕЦ, когенерация, нови мощности, възобновяеми енергийни източници, повече ефективност... Част от многото идеи за развитие на енергетиката на България, обявени (а някои вече започнати) в последните години. Пъзелът на енергийната карта на страната вече получи и последното си парче - енергийна стратегия. Документът, от който според много анализатори трябваше да се започне, вече е готов. Днес "Дневник" ще разкаже за основните идеи в него, в светлината на поетите евро ангажименти на България, плановете на съседните страни и отражението на планираните инвестиции върху цената, която потребителите плащат

Смесица от всевъзможни идеи - активна експлоатация на въглищните залежи, развитие на ядрена енергетика, увеличаване дела на възобновяемите източници и мерки за повишаване на ефективността. Това е виждането на правителството за бъдещето на енергетиката до 2030 г. Неяснота в приетата енергийна стратегия на България създава и липсата на приоритети и отговор на въпроса къде ще се реализират произведените количества електроенергия. Декларира се, че България ще увеличи петкратно износа на ток в региона и ще запази позицията си на нетен износител в ситуация, където и съседните страни инвестират в нови мощности.

Енергията на атома

Енергийната стратегия не дава отговор на въпрос, който отдавна се задава от експерти и икономисти - доколко ще е конкурентна енергията от новата ядрена централа в Белене. Според ръководството на НЕК стратегическият инвеститор в нея германската компания RWE ще търси пазари в региона и няма да може да сключи дългосрочен договор за изкупуване на енергията с НЕК.

Очевидно обаче интересът към ядрената енергетика в България остава висок. Въпреки че стратегията не предвижда изграждане на седми и осми блок на АЕЦ "Козлодуй", но експерти допускат, че при инвеститорски интерес има и такава възможност.

Идеята на въглищното лоби

По-голямо притеснение сред някои специалисти буди фактът, че се залага твърде много на ТЕЦ, които ще преработват въглища, макар че запасите от качествени суровини не са достатъчни. Въпреки това въглищното лоби у нас лансира идеята за строителство на нова централа на въглища от 600 мВт в комплекса "Марица-изток", за която правителството вече взе решение през миналата година. През следващата година предстои търг за избор на инвеститор. Вече има и кандидати за изграждането на новата централа - германската компания RWE, "Брикел", собственост на Христо Ковачки, Ей И Ес, която в момента строи ТЕЦ "Марица-изток 1", ЧЕЗ и други.

Изграждането й ще доведе до промяна в бизнеса и на мините. От "Мини Марица-изток" обещават да увеличат добива от 21-22 млн. тона до 35 млн. тона след пускането на нова мощност." Можем да осигурим още 7 млн. тона за нова централа", коментира изпълнителният директор на мините Иван Марков. И тук идва има несъгласни. За да могат въглищата да гарантират независимостта на България от вносни ресурси, те трябва да се използват рационално, коментират анализатори. Запасите се изчисляват на 200 млн. тона, но при темповете, с които се използват, те могат да бъдат изчерпани за десетина години.

Останалите въглища, които ползват централите, са с високо съдържание на сяра и пепел, което изисква съвременни технологии за обогатяването им и инвестиции в серочистки. Производителите ще бъдат принудени да купуват въглеродни кредити заради замърсяването, което ще се отрази върху разходите и цените им. Всъщност големите енергийни компании разработват начини за улавянето и съхранението на газовете, подкрепени от Европейската комисия, но до момента у нас няма нито една изградена централа с новата технология.

Има ли нужда въобще от нови мощности

При срива на потреблението на енергия и в условията на финансова криза след изграждане на ТЕЦ "Марица-изток 1" и на новата мощност на въглища България ще има нужда от нови централи едва след 2020 г., коментира Георги Босев от консултантската компания "Тотема инженеринг". Стратегията твърди, че през 2020 г. България ще е в състояние да задоволи вътрешното си потребление на енергия, което дотогава ще се увеличи с 31% спрямо 2005 г.

Противниците на изграждането на големи мощности изтъкват, че ако бъдат реализирани икономиите от мерките за енергийната ефективност и възобновяеми източници не е необходимо да се строи толкова много.

Европейските изисквания

Амбициите за традиционни централи могат да попречат на изпълнение на европейските изисквания за 16% дял от крайното потребление на енергията от вода, вятър, слънце и биомаса до 2020 г., коментира консултантът Иван Хиновски. Според него в стратегията не е потърсен балансът между основните мощности и резервните, които ще работят в случаите, когато няма вятър или е повишено вътрешното потребление.

Конвенционалните централи не могат да бъдат заменени само от централи за алтернативна енергия и в стратегията е потърсен баланс на мощности, коментира директорът на дирекция "Енергийна стратегия" в икономическото министерство Иванка Диловска. Тя смята, че България дори и при реализацията на големите проекти ще може дори да преизпълни целта за 16% дял на алтернативната енергия. В стратегията се посочва, че са оползотворени само 30% от потенциала за вятърните централи и 60% от този за енергия от биомаса. Ако те се използват, могат да бъдат произведени 7 млрд. кВтч електроенергия годишно, което ще надхвърли изнасяния ток от НЕК.

Според Диловска преференциалните цени на алтернативната енергия, особено на вятъра, са стимул за инвеститорите. В бъдеще се очаква цената на тока от чистите централи да поевтинява.

Централи само за износ

Стратегията предвижда производството на енергия да се увеличи 70% до 2020 г., а консумацията на енергия в страната да се увеличи с 31-38%, което ще позволи износ на 20 млрд. кВтч електроенергия. Правителството поддържа до момента строителството на АЕЦ "Белене" основно с мотива, че токът от централата ще е за износ. Всъщност и в момента най-големите приходи на НЕК идват от износа. В стратегията има и намерения да бъдат изградени нови електропроводи с Гърция, Сърбия и Македония.

И досега износът беше приоритет в енергийната политика, заради което беше изграден и вторият електропровод с Турция за изпълнение на двустранното споразумение за износ срещу инвестиции в инфраструктура. Електропроводът така и не се използва, след като преди пет години южната ни съседка прекрати вноса на електроенергия от България.

Какво включва стратегията . Пуск на АЕЦ "Белене" през 2014 г. . Изграждане на нови електропроводи с Гърция, Сърбия и Македония . Производството на енергия да се увеличи със 70% до 2020 г. . Консумацията на енергия в страната да се увеличи с 31-38% . Износ на 20 млрд. кВтч електроенергия . 16% дял на алтернативната енергия . Увеличаване на мощности на въглища в "Марица-изток" . Нови блокове за комбинирано производство

Цената на тока Ако се въведат новите чисти въглищни технологии, цената на инсталиран киловатчас ще се удвои, твърдят експертите от икономическото министерство. Технологиите ще са причина за оскъпяване на тока. Изграждането на 670 мВт от американската компания Ей И Ес струва 1.1 млрд. евро, а цената на новата ТЕЦ "Марица-изток 4" ще надхвърли неколкократно тази сума. Стойността на проекта ще се увеличи допълнително от изграждането на хранилище за съхраняване на въглеродния диоксид. Може да се окаже, че цената на енергията от тази мощност ще е по-скъпа от тази на АЕЦ "Белене", пресметна консултантът Ангел Минев. Строителството на ядрената централа ще надхвърли 4 млрд. евро. Токът от новата атомна централа по експертни изчисления ще достигне 5-6 евроцента за кВтч независимо от твърденията на правителството за конкурентна цена от 3.5 евроцента за кВтч. Токът от конвенционалните централи заради необходимостта след 2013 г. те да купуват разрешителни за емисиите, които отделят, също ще се повиши. Европейската комисия предлага схема, която предвижда всяка година ЕС да издава определено количество разрешителни и централите да не получават безплатни разрешителни, а да ги купуват. Българското предложение към комисията е в пакета "Екология и енергетика" да не плащаме на сто процента всички разрешителни до 2013 г., а постепенно броят на платимите да се увеличава. Централите да бъдат третирани като предприятията. Очаква се решение по въпроса през следващата година. Прогнозите са, че разходите на домакинствата ще се увеличат с 10-19% през следващите години заради изпълнението на екологичните изисквания. Стратегията признава, че в момента цената на тока за бита и индустрията е сред най-ниските в страните от ЕС. За момента инвестицията на Е.ОН в България е неизгодна, каза Гюнтер Шуберт, председател на УС на "Е.ОН България". Според него в бъдеще цените на тока ще продължават да се увеличават, защото засега той е много по-евтин в сравнение с Румъния. Много важна е регулаторната рамка и поведението, което ще има ДКЕВР по отношение на инвестициите, смята той. По данни на Евростат средната цена за индустриални потребители в ЕС-27 през 2007 г. е била 0.072 евро за кВтч. За същия период и същите потребители в България тя е била 0.0486 евро за кВтч. В ЕС цената на тока за домакинствата е с 40% по-висока от този за предприятията. В България именно ниската цена, поддържана от регулаторната комисия, е причина за енергийното разточителство. Цената на тока трябва да е два пъти по-висока от тази на топлинната енергия и на природния газ.

http://pazari.dnevnik.bg/show/595934/

Увеличаване на консумацията като цел. 14% "възобновими" източници. Въглищата и едеята за износ на енергия трудно биха влезли в крачка с нарастващите постоянно екологични ограничения. Втози вид се цели увеличаване на масата без достатъчно подплатена откъм отклонения в цени и промени в играчите на пазара стратегия която без значително увеличаване в ефективността ще се окаже скъп сапунен мехур

Всички закони в България се правят на парче, нямат връзка помежду си и много често има текстове в няколко закона, които си противоречат. Същото е и с всички видове стратегии. Жалко е, защото няма единна мисъл, да не говорим за смисъл.