Интервю на Татяна Дончева, публикувано във "Всеки ден"

  Снимка: Стандарт



Снимка: е-вестник


Г-жо Дончева, защо се включихте в подписката с искане за оставка на председателя на партията Сергей Станишев, на Изпълнителното бюро и Националния съвет?

Вие виждате, че има изявления от хора, които формално принадлежат на различни кръгове в партията. В много случаи те са били на различни позиции по разни въпроси, но има ситуации, в които просто ако все пак искаме нещо да се запази от партията, трябва да направим някакви действия в разумна посока. Просто тези хора са изразили едно и също отношение по този въпрос от две седмици насам. Това е смисълът на подписката и ще бъде потърсена подкрепа от много по-широк кръг в самата партия, може би и от всеки партиен член.

Ще започнете ли срещи с редовите партийци, за да ги убедите в правотата си? В събота ще има пленум на висшия орган – Националния съвет?

Защо да чакам? Националният съвет е само едно междинно събиране, което може да свика конгрес, може и да не го свика. Независимо от всичко този конгрес е въпрос на време на узряване на това кой кога ще втаса, че просто няма избор.

На последното си заседание (във вторник) членовете на Изпълнителното бюро дадоха знак, че са готови да подадат оставки, но ще изчакат да видят дали ще получат доверие от разширения орган – Националния съвет, за да свикат второ заседание на действащия конгрес.

Има поемане на отговорност – с подаване на оставка. До този момент такова нещо не се е случило. Освен това преди да има заседание на конгреса, трябва да има точки в дневния ред и те са избор на ново ръководство. Това не отменя правото на досегашните членове също да се кандидатират, но нали разбирате, че без оставка и формулиране на ясен дневен ред в тази насока не може да се говори за никаква отговорност и за нищо, приличащо на поемане на отговорност.

Това – че имат готовност да подадат оставка, не е ли знак за поемане на отговорност за загубата на парламентарните избори?

Какво значи, че имат готовност? Вие виждате какво правят хората по света и как го правят. Нали сме виждали?!

Парламентарната група на “Коалиция за България” демонстрира консолидираност около Станишев.

Какво значи е консолидирана към Станишев? Знаете ли например, че уставът на партията предвижда императивно изборът на председател на парламентарната група и на човека, който ще бъде председател или заместник-председател на парламента, трябва да става на Национален съвет. И това винаги се е спазвало. Решението на Националния съвет се внася в парламентарната група. Сега това е първият случай, при който нещата са узурпирани. Освен това какво очаквате от парламентарната група? Когато един човек си сложи министрите и съветниците, какво като е консолидиран около Станишев? Около кого да се консолидират, те са си там като в кошарка. Какво променя това в ситуацията? Отразява ли се на влиянието на БСП, че групата била консолидирана?

Не се ли притеснявате, че ще ви обвинят, че в подписката са се включили само хора, останали извън парламента, и именно по тази причина търсите реабилитация?

А!? Аз преди колко време съм обявила, че въобще не участвам в заседанието, при условие че съм имала всички номинации. За какво става дума?! Къде ще търся аз място според вас, къде по-точно? Заявила съм го в началото на май – преди всякакви състезания, листи, водачи и т.н., след като съм имала всички предпоставки да получа мястото на водач на листата в Габрово. Как виждате на мен да ми се постави този въпрос по този начин? Освен това каквото и да кажат, те могат да кажат каквото си искат – никакви не сте вие или какви сте вие да повдигате въпроса за оставки, те са длъжни да подадат оставка пред самата партия като акт на достойнство просто. И това е задължително навсякъде по цивилизования свят. И не я подават пред никого от нас в личното му качество. Същевременно всеки един партиен член, ако ще той да е от Горно Нанадолнище, има право да пита – има ли задължение ръководството на моята партия да се държи достойно, защото това прави обществен престиж на партията. Ми, хубаво, като стоят там нещо ще се повиши от общественото влияние на БСП ли? Следващата години, две, три, четири, пет? Мислите ли, че това е реално, като ходите между хората?

Ами ако конгресът не приеме оставките?

Какъв конгрес, какви пет лева! Какво да приема конгреса - подават си оставката и се отива на избор на нов Национален съвет и на нов председател. И тук даже не става дума само за бюрото, а за Националния съвет, на който аз съм член! Така е редно просто, за да можем да почнем отначало. И оставката трябва да бъде преди самия конгрес, за да отидем на него не като членове на НС, а като избрани делегати.

Очаквате ли оставки на пленума тази събота, 18 юли?

Не очаквам нищо. Очаквам да продължи една агония – достатъчно дълго, докато станем за кашмер на обществото. Най-големият проблем е, че тези хора не могат да повишат и грам доверието на партията. Това обрича и отписва следващите местни избори. И следващите след тях, разбирате ли? И ако някой си прави илюзия, че тук ще стигаме до изцепки и някой на някого обезателно ще иска сто мнения, те могат да си стоят, колкото си искат. Резултатът за партията обаче ще бъде еднозначен. Тези хора имат този потенциал. В политиката е така – може да си умен, може да си хубав, може да си способен, може да си всякакъв. Вижте го по Костов – чули ли сте досега един човек да каже, че Костов не е умен? Или че по време на своето управление не е направил исторически неща, чули ли сте? Не, ама летва – и казват – ти си дотук. Синя коалиция, ДСБ – каквото си искаш, до 15 депутати. Това е нещото, от което трябва да се предпази БСП. Ако може да се предпази, добре. Ако не може да се предпази, то има историческа логика в нещата. И въобще не е въпросът – искам ли, не искам ли, ще го възприеме ли някой, няма ли да го възприеме, историческата логика е като прилива и отлива.

А има ли алтернатива Сергей Станишев като лидер на партия? Това се чу като мнение, казано бе не от един и двама представители на левицата.

Ама моля ви се, това са смешни въпроси. То има едни хора, дето без Сергей Станишев са никои. Те и без Сергей Станишев ще станат никои, но малко по-късно ще го разберат.