Държавната агенция “Национална сигурност” (ДАНС) се превръща в тайното оръжие на държавата. Никаква информация за дейността, методиката и функциите, които изпълнява, повече няма да се появяват в публичното пространство. Това стана ясно от първото официално представяне пред журналисти на новия председател на ДАНС Цветлин Йовчев.


Цветлин Йовчев, Снимка: БГНЕС
 

“Умишлено избягвам контакти с журналисти, въпреки че с вас сме колеги, тъй като боравим с информация”, закачи се Йовчев, след което категорично подчерта, че виждането му за цялостното развитие на агенцията е тя да бъде напълно секретна и тайна служба. “Това трябва да бъде тайното оръжие на държавата”, подчерта Йовчев.

Председателят на ДАНС бе категоричен, че спецагенцията не трябва да избяга този имидж, който бе изграден през последните месеци. “ДАНС не трябва да бъде служба, която задържа, която провежда публични операции и която непрекъснато парадира с дейността си в медиите”, каза Йовчев. Той обясни, че функциите на агенцията ще бъдат свързани и с подпомагането на дейността на останалите държавни органи, с които ще си сътрудничат и ще се координират.

Спецекипи за бързи и ефективни присъди

От началото на септември ще започнат работа съвместни специализирани екипи от експерти на МВР, ДАНС и прокуратурата. Екипите се създават с цел да се събират повече годни доказателства, с които да се стига до осъдителни присъди в съда. “Това беше една от критиките на Европейската комисия  и създаването на тези екипи бе сред планираните мероприятия, които обсъдихме с главния прокурор, за да изпълним ангажимента към Европейската комисия”, обясни вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов.

“Сега ще имаме възможност за по-концентриран ресурс на държавата. Служителите, които са в тези екипи, ще бъдат извадени от ежедневните си задължения и ще се концентрират само върху тази си работата. За нас като институции е важно да си свършим максимално бързо и добре работата”, посочи Цветанов.

Спецекипите ще работят по определени дела, а изграждането им е по препоръка на Европейската комисия и след направените промени в Закона за съдебната власт.“Очакваме екипите да заработят още в първите дни на септември. Имаме много ясна представа за кръга от дела, по които ще работят и начина на функционирането им. Те ще се концентрират главно в два кръга дела – организираната престъпност и корупцията”, обясни главният прокурор Борис Велчев.

Главният прокурор отказа да посочи конкретно върху какви дела ще работят, но уточни, че става въпрос ограничен кръг знакови дела, придобили широка популярност като “знакови”. Спецеекипите ще са под ръководството на прокурор, който ще координира действията около събирането на доказателства.

“Имат задачата да разследват по такъв начин, че събраните от тях доказателства да бъдат достатъчно убедителни, за да осигурят осъдителни присъди. Екипите няма да бъдат ограничен брой, ще започнем с малък брой смесени екипи, ще тестваме тяхната функционалност и в зависимост от показаните резултати ще разширим дейността им”, посочи Велчев.

Целта е да се подобри координацията и взаимодействието по определени знакови дела между съответните институции – МВР, ДАНС и прокуратурата. “Искаме да има по-бързо правене на експертизи, даване на допълнителен дознателски състав, защото има приоритети, които трябва да бъдат изведени. За нас е важно да има знакови дела, които са важни за обществото и да докажем, че държавата е по-силна. Целта е да няма това протакане, което наблюдавахме във времето назад и търсим максимално да отговорим на критиките на Европейската комисия”, обобщи вътрешният министър Цветанов.

Още промени в законодателството

Промени в законодателството, които да улесняват работата на правоохранителните органи също ще има. Вече са водени разговори и с министъра на правосъдието Маргарита Попова в тази посока.

“Търсим наши специфични мерки на противодействие, които да са адекватни за България. По-важно е да изградим ефективен български национален модел, да си осигурим пълното сътрудничество и по тези дела да ползваме всички институции”, заяви главният прокурор.

“Досъдебното производство в България е изключително формално и тази негова формалност става още по-необяснима, когато си припомним един специален текст в НПК, който казва, че досъдебното производство има подготвителен характер. Хем има подготвителен характер, хем целият закон залага на идеята, че същинското производство ще се води в съда, хем тази подготвителна фаза е толкова излишно формализирана и усложнена, че ни създава изключителни затруднения”, коментира Велчев.

Министерството на правосъдието вече има своята концепция за промените, които трябва да се направят и те ще се търсят в тази посока. “Да направим законодателството такова, че да обслужва процеса за въздаване на справедливост, а не да му пречи”, беше категоричен Велчев.

Корупцията застрашава националната сигурност

ДАНС ще бъде част и съществен елемент от системата на националната сигурност на страната. “Имаме ясна визия за това как да изградим взаимодействието с прокуратурата и МВР, така че ДАНС ще намери своето място. Включително и в борбата с организираната престъпност и най-вече в противодействието на корупцията по високите етажи”, обяви Цветлин Йовчев.

В момента се провеждат активни консултации между експерти на ДАНС и МВР. Изясняват се правомощията между двете институции, като целта е на първо място да се избегне дублирането на функции между двете институции. “Вече има яснота около механизмите, по които ефективно да си взаимодействаме. МВР, прокуратурата и ДАНС са елементи от една система и изхождайки от това ние по никакъв начин не трябва да допуснем да има конкуренция между елементите в една система. Доброто взаимодействие е гаранция за успешното функциониране на системата”, бе мнението на Йовчев.

Новият председател на спецагенцията определи и първостепенните функции на ДАНС - контраразузнаване, борба с международния тероризъм и екстремизъм, контрапролиферация. ДАНС ще продължи да наблюдава и процеси, свързани с организирани престъпни групи,  както с възможностите на проникване на чужди специални служби, терористични и екстремистки организации, а така също и логистична подкрепа към другите институции в държавата.

Борбата с корупцията по високите етажи на властта остава и продължава да бъде съществен елемент от дейността на ДАНС. “Корупцията в нашата държава определено поражда заплаха за националната сигурност и тя може да се изрази в няколко измерения – деструктивно въздействие върху стурктурите на държавната администрация. Държавата все още се явява най-големият клиент на бизнеса и ако ние посредством корупционни практики позволим да се създадат пазарни дефекти, то това определено влияе върху икономическата ситуация и влошава показателите на икономиката на страната. На трето място – корупционните практики създават определени предпоставки за проникване на организации и лица, включително и чужди разузнавателни служби в структурата на държавната администрация. Това води до съществено увреждане на това, което наричаме гражданско общество – цели поколения, ако оставим това явление да се развие, фактически ще бъдат увредени и за тях става така, че е приемливо и допустимо да има такива практики. Това ще доведе до необратими последици за обществото и държавата за в бъдеще”, разясни подробно Йовчев.

Все пак Йовчев направи уговорката, че не може да се говори, че в България има олигархия. “Това е тема на много задълбочен анализ, по-скоро това, което казвам за въздействието на корупцията, ние създаваме пазарни дефекти, които не дават равен старт и възможности на всички фирми и всички икономически субекти до най-големия клиент, който е държавата”, обясни шефът на ДАНС.

Делото “Галерия” разсекретено, но не съвсем

Оперативното дело “Галерия”, което премиерът Бойко Борисов разпореди да се разсекрети, се оказа, че няма да е съвсем разсекретявано. Причините за това са две и ги изложи председателят на ДАНС Цветлин Йовчев.

“Първо ограниченията на законите на Република България, които ще наложат ограничение по отношение на документите, които трябва да се разсекретят. По специално това са Специалните разузнавателни средства, които са на хартиен носител”, обясни Йовчев.

Втората причина е, че в разпечатките на телефонните разговори се съдържат имена и лични данни. “С разсекретяването бихме могли да увредим интересите на лицата, които са попаднали в обсега на това дело”, разясни Йовчев.

Накрая председателят на ДАНС обясни, че всъщност в “Галерия” няма нищо толкова интересно, въпреки големия обществен интерес към това дело. “При всички положения обема на делото не е толкова голям, колкото се очаква от обществеността, както и кръга на лицата към които е проявяван интерес също не е толкова широк. В делото предвид повишения обществен интерес, предвид и това, че много от нещата вече станаха публично достояние, едва ли има нещо, които мисля, че ще бъде чак толкова интересно или ще шокира обществеността. По-скоро може би ще станат ясни някои процедури, които са били в минало време”.