Документите са били обсъдени по време на Съвета по сигурността към Министерския съвет, и "одобрени по принцип", но са били отправени забележки и предложения. Предстои да преминат през обществено обсъждане.

Законът за националната сигурност ще регламентира ролята на Съвета за сигурност към правителството, като идеята е това да е звеното, в което ще се координира дейността на специалните служби. Евентуално към него може да се изгради и кризисен център, който да реагира при такава ситуация като терористичния акт на летището в Бургас и да обезпечи информационно премиера, за да може да взима адекватни управленски решения.

Това може и да е съществуващият Национален ситуационен център към Министерския съвет за управление при кризи, който трябва да подобри работата си. Има идея да се създаде и т. нар. разузнавателен борд, в който шефовете на специалните служби да обменят информация.

Цивилното разузнаване ще премине от президентството към изпълнителната власт, НСО ще към президента, а военното разузнаване към Министерството на отбраната.

Дейността на НСО и НРС в момента е регламентирана в едва няколко члена на закона за отбраната, а"временното положение" на липса на закони за двете служби се превърна в удобно статукво, оправдаващо техния непрозрачен начин на управление и възможността да бъдат използвани за лични или политически цели, каквито съмнения се появяват покрай периодично избухващи скандали. Досега всеки опит на изпълнителната или законодателната власт да промени положението се приемаше от Първанов като посегателство към неговите правомощия.

Въпросът за регламентирането на дейността на двете служби бе актуален и в началото на мандата на ГЕРБ, но Борисов каза, че за да не се изтълкува това като лична атака срещу Първанов, ще се изчака приключването на президентския му мандат. Преди две години премиерът каза още, че като се пипат правомощията на президента, трябва да се има предвид, че един ден и ГЕРБ може да има свой президент.