2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Изчислено е, че ако всички покриви в градовете се озеленят, градската температура ще се редуцира със 7 градуса. Зелените покриви имат и много други предимства.
Според изследване на НАСА през един обикновен ден в Атланта, когато максималната температура на въздуха е 25 градуса, температурата на асфалта под открито небе е 50 градуса, на повърхността на обикновен покрив - 52 градуса, под шарена дървесна сянка - 28 градуса, а под плътна сянка - само 21 градуса.
Микроклиматът в града може в голяма степен да се промени от зелените пространства.
Традиционните строителни материали поглъщат слънчевата радиация и след това я отдават под формата на топлина. Поради това обикновено в градовете е с най-малко 4 градуса по-горещо, отколкото в заобикалящите ги местности.
Бетонът, тухлите, асфалтът са изместили зеленината от градовете, но въпреки това строителството и природата могат да съществуват съвместно и в синхрон, а зелените покриви и стени стават все по-популярни по цял свят.
Те представляват "живи" пространства с растения, засадени върху почвен слой и добре изградена дренажна система. Разновидностите са две - екстензивни и интензивни покриви. При първите е необходим много тънък почвен пласт и минимална поддръжка, тъй като се използват непретенциозни растения, като например седуми.
Интензивният покрив обаче може да се оформи като истинска градина с дървета и храсти, където може да си направим пикник "сред природата" дори и да сме на 20-ия етаж. Естествено, за да се изгради такава покривна конструкция, са нужни здрави основи, които да издържат тежестта и последващите грижи.
Зелените стени пък са живи саморегенериращи се системи от пълзящи растения. В зависимост от избора на растения, те могат да се променят през различните сезони, но и да са вечно зелени. Най-популярните растения за озеленяване на стени са бръшлян и различни видове лози (фалопия, партеноцисус), но освен това може да се използва клематис, глициния, бугенвилия, пасифлора и свръх ароматния жасмин.
Предимствата на зелените покриви и стени съвсем не се свеждат само до естетическия вид на сградата, а са многобройни - както за обитателите на самата сграда, така и за околната среда.
Те осигуряват и надеждна изолация - през зимата озеленените сгради са доста по-топли, а през лятото - по-хладни. Това води до намаляване на използваната енергия за отопление и охлаждане.
Живите сгради са като естествени климатици за града, тъй като намаляват топлината, излъчвана от автомобилите, бетона, асфалта и другите сгради. Освен това те спомагат за намаляване на замърсяването, тъй като растенията имат способността да поглъщат значителни количества въглероден диоксид, серен диоксид, азотни оксиди, летливи органични съединения, тежки метали и други замърсители от въздуха, смога и падащите дъждове.
Зелените покриви и стени могат също така да намалят от 50 до 90% оттичащите се води при дъждове, като по този начин се предотвратяват наводнения и задръстване на канализационните системи, което по нашите улици си е често явление. Когато растенията дишат, водата се изпарява и естественият воден цикъл се затваря.
Шумът е характерна черта на градската среда, но зелените покриви и стени служат като естествена бариера и значително намаляват шума и външните вибрации, което прави вътрешната среда много по-приятна, намаляват се стресът и негативните емоции.
Зелените пространства осигуряват и естествен хабитат и за множество полезни животинки и насекоми, които иначе почти не се срещат във все по-урбанизирания ни свят. И не на последно място те имат сериозно икономическо предимство - значително увеличават стойността на сградата, тъй като правят пейзажа много по-привлекателен.
Озеленяването на покривите не е ново явление. През Средновековието почти всички къщи в скандинавските страни са имали чимове върху покривите. Според някои историци пък едни от най-старите зелени покриви датират от повече от 500 години пр. Хр. и са ни познати като третото от Седемте чудеса на света - Висящите градини на Семирамида.
Днес 10% от покривите в Германия, например, са покрити със зеленина. У нас, като изключим самопоникналите дървета и храсти по някои полуразрушени сгради, озеленяването на покривните конструкции не е много популярно. Зелените стени също са рядкост.
Допреди 15-ина години обаче те бяха една от характерните черти на крайдунавска Силистра. В подножието на голяма част от блоковете имаше засадено "руско чудо" - специален вид лоза, която за една година достига до третия етаж. Освен грозде собствено производство, руското чудо носеше и на прохлада през лятото. /Gorichka.bg
Горка ми България... какви сбъркани чада...
Сляп да си -ще вденеш, че траки значи бъ...