* Антонина Желязкова е историк, специалист по османска история и по проблемите на Балканите и на малцинствата. В момента е председател на Управителния съвет на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия. От началото на 90-те години ръководи екипи от социолози, политолози, антрополози, етнолози и историци, които провеждат теренни изследвания в балканските страни и в смесените региони в България.

Г-жо Желязкова, какви сътресения очаквате в ДПС след смъртта на шефа на кабинета на Доган – Ахмед Емин?

В момента всички в ДПС са в ступор, защото Движението - особено видимо от 2001 г. насам, се управлява абсолютно еднолично и информация се подава до другите членове на ръководството единствено по преценка на лидера. Предполагам, че никой от ръководството няма да се осмели да направи изявления или някакви публични догадки преди да бъде подадена избраната от лидера тактика и стратегия. С една дума, мисля, че ако бъде извършена някаква реформа или ако последват промени в партията след гибелта на Ахмед Емин, то това може да бъде направено единствено от Доган. Всички останали политици и членове на Движението се страхуват да направят каквото и да било. Понякога ми се струва, че те се опитват дори да мислят тихичко като мишлета, за да не ги чуе вождът.

През изминалите 20 години наблюдавам като историк и социален антрополог разрушителното въздействие на властта върху личността. За щастие демокрацията има предпазни механизми, за да оцеляват морала, етиката, някакви обществени правила и норми, както и да се съхраняват политическите личности от разпад и аномия – това е сменяемостта и цикличното присъствие на властови позиции, които се редуват с елиминиране, оттегляне или с фаза на отрезвяване в ролята на опозиция. Ахмед Доган за голямо съжаление беше похабен, защото се лиши от тази превенция или ако щете от тази хигиена на демократичния процес. Поради това придоби някакви чудовищни черти на зловещи фигури от 30-те и 40-те години в Съветска Русия.

Предполагам, че неговата лична драма е голяма, но той се превръща в човек, който през последните 5-8 години вреди на турското малцинство в България, защото ги заставя да живеят извън демокрацията. Без това да е самоцел, той се превръща постепенно в деструктор и на цялостния обществен и политически процес. Това е жалко като се има предвид неговият потенциал и градивната му роля до края на 90-те години.

Как си обяснявате мълчанието на Доган, като изключим краткия му коментар днес пред в. “Труд” и факта, че той не присъства на погребението на своя приближен? Според вас това нормална реакция ли е?

Надявам се, че дългото мълчание на Ахмед Доган след загубата на Ахмед Емин се дължи на анализ и преосмисляне на неговите собствени личностни деформации придобити от продължителното и безпрепятствено пребиваване във властта като самодържец. Все пак той има бекграунд на философ. Доган е достатъчно опитен политик, за да е наясно, че неговият електорат, турците и българите мюсюлмани в своята цялост, не могат безкрайно да бъдат държани при еднопартийно и еднолично управление, а в някои общини и отделни села в нещо подобно на средновековна феодална зависимост.

Също така вероятно знае, че безапелационното налагане на неговата воля над всички политици от ДПС през последните 10 години вече се е превърнало в собствения му кошмар, защото той не е в състояние да излъчи наследници и да обнови партията. А това е дългът и величието както на учените, така и на политиците – да създават школа и наследници, които са млади, жизнени и по-талантливи от тях. Що се отнася до отсъствието му от погребението мисля, че той не би бил приет добре в селото на Емин, а вече се страхува от подобни реакции, което ни е познато също от историята.

Мнозина от политическите противници на ДПС смятат, че лидерът е отговорен за смъртта на Емин. Според вас Доган носи ли вина за това?

Ахмед Доган избра такъв път за ДПС – да бъде лидерска партия, затворена, капсулирана, с изкуствено подхранване на патриархални и патерналистични стереотипи, с много силни елементи на култ към личността. През годините той самият допусна да задуши всякакви опити за вътрешнопартийна критика. Изолира се от добронамерена и приятелска външна дискусия и от опитите да бъде предупреден, че движението ще се разруши отвътре. Затова несъмнено, каквато и да е полицейската или политическата фактология около злощастната смърт на Емин, Ахмед Доган носи морална вина.

Като историк-османист как разчитате самоубийството на Емин пред банята в сараите на Доган?

Османистиката или разбирането на религията нямат никакво отношение към тази смърт. Това са медийни отклонения от важната тема за грешките, драмата, самотата и злодействата на една важна политическа личност в България. Без значение е, дори е елементаризиране на ключово политическо събитие, клюкарството дали Емин е бил масон, тамплиер, или вярващ мюсюлманин, дали нещастието се е случило в сарая или в хамама. Дори мисля, че детайл важен само за разследващите е, дали Емин е бил застрелян или е посегнал сам на себе си. Защото от морална гледна точка това и в двата случая е чисто убийство.

Посланието е, че встрастяването в политиката убива! Религиите забраняват самоубийството, но в не малко случаи честта и достойнството са по-важни. Понякога страхът е по-силен от живота, особено когато обичаш децата си, съпругата си, баща си и носиш отговорност за тях. Понякога пък просто превърташ, защото от бедната къща в духовно екологичната среда на село се озоваваш в някакви сараи, на някакви яхти и в предверията на някакви кабинети.

Смятате ли, че този трагичен случай ще разплете прословутите обръчи от фирми около ДПС и корупционните практики в партията?

Не, нищо няма да се разплете, защото цялата система на политическия живот в България е оплетена в обръчи, зависимости, безпринципни синекури, некадърие и български свещен мързел. Докато не заработи една безмилостна и справедлива прокуратура и съдебна институция, държавата ще се задушава в обръчите и срамните дребни кражби от европейските фондове.

В България съществува един не толкова тънък слой от ниска средна и висока средна класа, които изработват парите си, произвеждат, продават и купуват, плащат данъци като порядъчни хора, опитват се да живеят според някакви правила, които политическият елит непрекъснато потъпква, неглижира, променя. Това не може да продължи вечно и ще доведе до сериозни социални сътресения не на бедните слоеве, а на средните, което може да изведе на предни позиции радикални и крайно десни организации.

Някъде в цялото това социално средно е разположен и недоволният от партията си електорат на ДПС, който се замогва и иска да диша спокойно и да прави собствен и независим избор. Те също са в състояние да се радикализират, но не като етнически и религиозен сегмент на обществото, а заедно със своите съграждани от ниската средна класа. В тази еволюция може да се съзре и нещо позитивно.

Какво целят бившите активисти на ДПС Мехмед Дикме, Осман Октай и Гюнер Тахир, които твърдят, че Доган е неуравновесен, обичал да се прави на каубой и изпитвал страх?

Всеки един от тях в определен момент се е опитвал да отстоява себе си, а и да се бори за повече власт и реализация в капсулата на ДПС и е бил безпощадно изхвърлен. Така че, не бих искала да обсъждаме техните коментари, защото във всички случаи те не са в състояние да бъдат обективни. Мисля, че по-напред споменах – не е странно след толкова продължително пребиваване във властта като самодържец, особено, когато си тръгнал от маргиналното дъно, човек да стане неуравновесен, или параноичен, да се прави на каубой или на плейбой, или да се изолира от света… Почти по дефиниция подобни политически субекти съществуват в неестествена среда, в плашеща самота и в нездрав психологически климат.

Преди време Доган заяви, че иска да се оттегли от политиката и да се отдаде на науката. Според вас това искрено намерение ли беше и ако той се оттегли на кое от лобитата в ДПС би предал властта?

Мисля, че оттеглянето от политиката и заниманията с наука си остават една недостижима или по-точно - загубена мечта за Ахмед Доган. Възможно е да е бил искрен. Ахмед Доган ще направи още една голяма житейска и политическа грешка, ако предаде властта на някое от лобитата, които са най-близо и тясно около него вече повече от десетилетие, защото те са бактериално заразени от алчност, самозабрава и властолюбие. Трябва да гори стените, както правят в заразените родилни домове, за да допусне до властта нови млади хора, които се надявам да са в отлично морално и политическо здраве. Защото в България все още няма достатъчно активна либерална общонационална партия, която да вдъхва сигурност и надежда на турците и мюсюлманите и да отговаря на техните необходимости и надежди. 

* Интервюто е публикувано в електронното издание "Всеки ден"