Доцент Антоанета Христова е преподавател по политическа психология и маркетинг в Нов български университет и СУ “Св. Климент Охридски”. Специализирала е политически психология в Университета в Охайо и Маршън център. Работи в БАН. Член е на Дружеството на психолозите в България и на Международната асоциация по политическа психология.

Г-жо Христова, как ще определите реакцията на Ахмед Доган след смъртта на шефа на кабинета му?

Доган си даде достатъчно време, за да събере достатъчно информация и да очертае план за действие. Ситуацията е кризисна както за него, така и за партията, т.е. наблюдаваме опит за т.нар. кризисен ПР. Това трагично събитие е много чувствителна тема, защото се случва в контекста на неясната роля на ДПС в българския политически живот. Възприятието на ДПС е като на етническа партия още от нейното възникване, независимо че тя старателно излъчва послания в обратната посока. Много скандална информация се свързва с името на ДПС около начина, по който си осигурява присъствие в Парламента. Чувствителността на темата е причина след трагичното събитие да започнат манипулации и, разбира се, да се допусне възможността за някакви етнически сценарии. Но изследвания, провеждани и в по-далечното минало, а и сега, показват, че българският народ е изключително толерантен към малцинствата. Вероятността да се възпламени междуетническо напрежение е почти никаква. По-интересно е как се манипулира темата и как се опитва да се създаде почва за нещо, за което такава няма.

В такъв случай изказването на Ахмед Доган за опасността от етнически конфликт реактивно ли беше или беше плод на дълбок анализ и преценка на политическия му интерес?

Определено е плод на интерес. Това е реакция, която е мотивирана от интереса му да защити собствения си образ и този на партията си. Дали е основан на дълбок анализ, или е чиста реакция на защита, може да се спори. По-важното е, че той защитава личния си образ и този на партията си. Той не случайно казва, че няма да напусне политиката. Ако я напусне в момента, това ще означава оттегляне в момент на загуба, а това не е приемливо за политик от такъв ранг. Но Доган също се включи в общото празно говорене. Псевдоинтерпретациите на експерти, правенето на „психопротрети” без необходимата база данни и безкрайното политическо говорене поставиха обществото в ситуация на “многоговорене” – хаотично и без посока. Колкото по-хаотично говориш, толкова повече този, който слуша има усещането за безпомощност и дезориентация. Затова моята теза е, че оттук нататък трябва да се научим да поднасями информация и да слушаме фокусирано към фактологията, а не толкова към интрепретациите.

Нека се фокусираме върху няколко детайла от интервюто на Доган в “Труд”. Прави впечатление, че при цялото “многоговорене”, той нито веднъж на споменава името на Ахмед Емин. Защо?

Това не е осъзната реакция. Това е вътрешна съпротива да изговори името. Когато не изговаряме името на нещата, по някакъв начин се опитваме да си затворим очите и да си заровим главата в пясъка. И в този смисъл очевидно е, че за Ахмед Доган това не е удобна тема, която приема за легитимна в говоренето. Така демонстрира голяма дистанция, вътрешно отричане, вътрешно разграничаване между него и този човек, което е неестествено на база на дългогодишните им взаимоотношения. Тези хора би трябвало да си говорят на малки имена. Ахмед Доган би трябвало да изглежда на човек, който го боли, не който има “метал в очите”, както пише Валерия Велева. За да се стигне до металното излъчване, това означава, че вече е взето решение какво да се прави, емоцията е подтисната или отминала или просто не е съществувала.

Той казва, че първата му мисъл, след като разбрал за смъртта на Емин, била за партията. Какво говори това за емоционалността му?

Хората имат различна степен на емоционална реактивност. Това, което е казал, може да е просто политическо послание, а може и наистина да е такъв човек и нещата за него да не минават през междуличностните взаимоотношения.

Според вас искрен ли е Доган като казва, че не е познавал добре Ахмед Емин, че не е го е проучвал преди да го назначи?

За тези години, през които е работил с него, няма начин да не го познава. Това е абсурдно твърдение. Това интервю не трябва да се разглежда като искрено споделяне. Това са просто думи, които трябва да бъдат послание. Там някъде между многото послания и защити на политическия интерес, може би има и нещо лично. Но в резултат на това дълго мълчание си мисля, че всичко лично е вече скрито.

В това интервю Доган пусна още една крилата фраза, която може да се нареди до “обръчите от фирми”. Той каза, че би си купил и летяща чиния и не се интересува как хората ще приемат това. Как ще го разбере електората му?

По тази тема Доган говори като човек, а не като политик, защото едно от правилата на политиката е да се съобразяваш с общественото мнение, особено по подобни теми. Но никога не трябва да забравяме, че част от избирателите на Ахмед Доган са хора, които се впечатляват положително от демонстрации от този тип. Неслучайно той показва ярки възможности по време на предизборните кампании. Спомнете си, че имаше кацане на вертолети по стадиони. Това правеше лошо впечатление на българите и те го оценяваха негативно, но неговите хора, българското турско малцинство го оценява като възможности, като “нашият човек”, който се е издигнал и може да си го позволи. Той е пример, той е модел за развитие. Той определено не наранява с тези изказвания своите избиратели, но пък за сметка на това прави лошо впечатление на другите. А това от своя страна още веднъж доказва, че по своята същност ДПС е етническа партия – няма значение дали българите го харесват, той формулира тези и послания, които са чуваеми и разпознаваеми от неговия електорат.

Свикнали сме да възприемаме Доган като един от най-силните политици. Може ли смъртта на Ахмед Емин да доведе до внушения, че ДПС също не е безсмъртно? Показа ли Доган слабото си място?

Не мисля, че последните събития са най-големия проблем на Доган. Проблемът е до каква степен оттук нататък може да удовлетвори интересите на своите избирате. Един политик си отива тогава, когато престане да бъде разпознаван като този, който защитава и удовлетворява потребности. Интересът ни трябва да бъде не към това, какво се случи, а към това как върви този вид оценка за Доган и най-вече към това има ли той алтернатива за своите избиратели. А случващото се през последните дни по-скоро създава усещане за хаос – имаме интерпретации, внушаващи страх, които насочват към възможност за сплотяване на редиците около ДПС, други интерпретации, внушават обратното. Когато едното се „бие” с другото, в крайна сметка ефектът е нулев. /Всеки ден