Първите симптоми на финансовата криза вече се наблюдават в реалната икономика у нас. Това заяви министърът на финансите Пламен Орешарски на откритото заседание на Консултативния съвет по икономика и финанси на НДСВ  вчера.  Тя се проявява най-вече в свиване на потребителския пазар и блокиране на финансовия сектор. Първите сектори, които станаха жертва на кризата, са тези, които продават стоки на кредит, жилища, автомобили, както и фирми, които продават на разсрочено плащане, обясни министърът. 



Вниманието трябва да бъде фокусирано върху начините да намалим негативните последствия върху реалния сектор, категоричен беше той.  Намаляването на експортните възможности ще доведе до по-ниска финансова активност, добави той. Най-важното не е дали растежът ще бъде 4,7%  по време, когато водещите икономики отчитат нулев растеж. По-важно е да запазим възможността да се възползваме от кризата, която е и отстраняване на неефективност.
По думите на Орешарски парите, отделени за образование и здравеопазване догодина, са много за мащабите на България. Но по-важното в случая е не колко пари са дадени за тези сектори, а в какво са вложени те.
10 кг свинско месо или 86 лв. повече може да получава всеки пенсионер месечно с парите от скритите осигуровки и данъци на работещите у нас, показват резултатите от изследване на социологическа агенция „Медиана”. 1,5 млрд. губи българският бюджет заради скритите такси, които работодателите не плащат, когато раздават пари на ръка. Социолозите са пресметнали, че с тези средства може да бъде осигурена също така 500 хил. лв. годишна субсидия за българските училища, с която да се плати по 170 лв. стипендия на всеки ученик.
Както “Монитор” писа, българските шефове раздават над 4,2 млрд. лв. на работниците си в плик.
“150 000 работници ще излязат на улицата, ако ликвидираме сивия сектор в момента”, заяви шефът на “Медиана” Кольо Колев. Всеки втори получава възнаграждение над посочените в документите, показват още резултатите от проучването. 600 млн. пък са парите, които се плащат без трудов договор. Реално сънародниците ни получават с 20% повече пари от декларираните. 482 лв. е средната декларирана работна заплата за 2008г. Чистите пари обаче възлизат на 600 - 660 лв. Спрямо 2006г. възнагражденията бележат 167лв. ръст. С 289лв. са скочили средните заплати за последните 8 години.
“610 лв. взимат висшистите в България към днешна дата”, коментира директорът на “Медиана”. Чисто обаче квалифицираните кадри прибирали средно между 760 и 830 лв. Работниците със средно образование получават реално 600 - 650 лв. Без парите “на ръка” обаче заплатите им са близо 480 лв. Най-малко е възнаграждението на ниско образованите у нас. Техните заплати по трудов договор са 340лв., но масово взимат към 460лв.
“Тенденцията е високо образованите служители да взимат все по-големи заплати”, обясни Колев и допълни, че повечето от запитаните са посочили, че няма да се хванат на работа за заплата под 450 лв. Средното оптимално възнаграждение в представите на сънародниците ни пък е 915 лв. Всеки трети от тях е заявил, че пак няма да бъде доволен дори и да достигне максималното възможно възнаграждение в професията си. Социолозите посочиха още, че в обществото съществува парадоксалната тенденция хората с най-ниските заплати да си позволяват доста скъпи удоволствия. Според статистиката почти всеки българин със заплати под 300 заделя поне 15% от месечната си надница, за да си плати сметката за телефон. 13 на сто от хората с минимална заплата са събрали пари и са си купили кола през 2008. 6% са си позволили компютър, а 10 на сто, живеещи на минимума са с нов телевизор. Един от десет наши сънародници със заплата до 240 лв. е посетил родното Черноморие през миналото лято, а 3% са ходили на екскурзия в чужбина.
Социологическото проучване показва, че 540 лв. месечно възнаграждение е достатъчно за нашенци да си купят сравнително запазен автомобил на не повече от 7 години. Запитаните са посочили, че могат да си позволят покупката, ако пестят само 2 години. Средно 616 лв. заплата ни е нужна, за да се отиде веднъж годишно на екскурзия в чужбина. Някои от анкетираните дори са отговорили, че с 419 лв. на месец са си купили недвижима собственост през последните 12 месеца.
Нашенците можели да отидат спокойно на курорт, освен това да сменят колата и стария компютър, със заплата малко над 500 лв., , показват данните.

Хонорари сменят трудовите договори В условията на финансова криза работодателите в компютърния сектор предпочитат да прекратяват трудовите договори на своите служители и да им плащат на хонорар.
“Уволнени по-скоро няма, има такива с прекъснати договори, но им е дадена възможност да работят на парче по проекти - ходят и търсят клиенти, ако намерят, вземат процент. За малките фирми има голяма несигурност на пазара. В момента се работи един вид за оцеляване. Не се отказват никакви поръчки. Прави се всичко за клиента, независимо какво поиска. Тази несигурност се отразява директно върху заплатите - няма бонуси, част от хората минаха на хонорар, вече вземат пари само за определен проект”, съобщи пред “Монитор” 22-годишен студент, работещ в компютърна фирма. Негов колега от същата сфера твърди, че при него уволнения също не се очакват.
“Засега не се очертава да има съкращения. Моите шефове искаха да изтеглят потребителски кредит. По една или друга причина срещнаха трудности, от доста банки им отказаха. Причината била, че вече като цяло доста са затегнали условията относно кредитите. Накрая се стигна до заключение да не се взема заем, а да се направи всичко възможно да се привлекат повече клиенти”, коментира компютърният специалист.

Ирландия спира нашите работници за 3 години 

Ирландското правителство ще удължи с още 3 години забраната за допускане на работна ръка от България и Румъния, независимо че правителствата на двете страни се противопоставиха на това и определиха действията на властите в Дъблин като дискриминиращи и разглеждащи двете балкански страни като членове втора класа, пише вестник „Айриш Таймс”.
Европейската комисия също окуражи страните членки да отворят пазара на труда за граждани на двете страни, отбелязва изданието. Според европейското трудово право правителствата могат да налагат временни ограничения за защитаване на трудовия пазар от граждани на други държави до 7 години.
Независимо че българските и румънските граждани могат да пътуват и да живеят в Ирландия, те нямат право да работят и да ползват социалната система на държавата, отбелязва изданието. Съществуват обаче изключения, като например гражданите, които имат регистрирани собствени фирми, или тези, които имат издадено разрешително за работа преди 2007 г.
В момента нагласите към увеличаване на този срок имат и Великобритания, Германия, Австрия и Испания, съобщи междувременно Лиляна Станкова-Пройчева - директор на дирекция “Свободно движение на хора, миграция и интеграция” в МТСП. По думите є причината за тази мярка е финансовата криза.

До 7% безработица през 2009 г. 

Не повече от 7% ще бъде безработицата според очакванията на правителството. Това заяви социалният министър Емилия Масларова вчера. Тя подчерта, че се предвижда и догодина коефициентът на заетост да остане около 64 на сто.
Според нея в България все още има дефицит на кадри в строителството, услугите и машиностроенето и евентуалното завръщане на български имигранти от чужбина няма да застраши пазара на труда.
“В момента безработицата в България е 5,4% и моментната снимка не показва увеличение на хората без работа”, каза още Масларова.
Тя подчерта, че българите в Испания и Гърция вече не са толкова категорични, че няма да се върнат. Причината за отлива на работната ръка в тези страни е влошаването на икономическата ситуация. С 807 000 са намалели работните места в Испания заради кризата.
“Работодателите останаха много доволни от трудовата борса за български емигранти в Испания”, допълни министър Емилия Масларова. Част от сънародниците ни били готови дори да се върнат веднага в родината стига да харесат офертите за работа. Конкретни предложения от родните работодатели емигрантите в Испания ще получат след две седмици. Социалното министерство предвижда организиране на трудова борса и за нашите студенти в Германия. Там следват 13 000 българи, които много лесно могат да получат работа от немските фирми заради недостига на висококвалифицирани кадри.