Всеки прокурор може да поиска използването на специални разузнавателни средства (СРС), гласят промените в Закона за СРС, приети окончателно от Народното събрание в понеделник. До този момент исканията за подслушване и следене бяха отправяни до съда само от административните ръководители на звената в държавното обвинение. След приемането на промените още около 1300 души получават право еднолично да искат от съда прилагане на СРС-та.

От ДСБ се обявиха против този текст заради невъзможността върху прокуратурата да бъде упражняван парламентарен контрол.

С промените в ЗСРС за пръв път се създава и специален орган, който да контролира използването на специалните разузнавателни средства. Петимата чу членове ще бъдат избирани от Народното събрание по предложение на Министерски съвет и ще имат мандат от пет години. Опозицията протестира и този текст с мотив, че така ще се създаде дългогодишен канал за изтичане на разработки към хора, които в момента са във властта, но след изборите ще бъдат в опозиция.

Управляващите обаче приеха предложението на ДСБ в контролния орган да не могат да участват лица, свързани по някакъв начин с Държавна сигурност. Текстът бе приет с подкрепата на една от съуправляващите партии – НДСВ.

Промените в закона за СРС стават след решението на Европейския съд по правата на човека, според който МВР и службите в България са безконтролни и безотчетни при използването на специални разузнавателни средства.

Поради тази причина става задължително информацията, събрана чрез подслушване, да бъде унищожавана в срок от 7 дни, ако не може да бъде използвана като доказателство в рамките на съдебен процес.