По време на посещението си в Москва българският министър на външните работи Ивайло Калфин подкрепи амбицията на Москва да създаде паневропейски пакт за сигурност, който да засенчи по мащаби съществуващите международни структури като НАТО и ЕС. Той получи признателността на руския си колега Сергей Лавров и уверението, че проектите "Белене", "Южен поток" и "Бургас-Александруполис" ще бъдат реализирани, каквото и да става.

Българският външен министър Ивайло Калфин смята за твърде важни принципите за реформи в системата на европейската сигурност, предложени от Русия, предаде ИТАР-ТАСС в петък, цитирайки лекция на Калфин пред московската Дипломатическа академия.

"Днес Европа се нуждае от по-силни инструменти на международното право, които да позволят сътрудничеството през 21-и век да се насочи към поддържане на сигурност и мир", отбелязал българският външен министър. "Убеден съм, че подобно разглеждане и обсъждане на руската инициатива е необходимо. Ясно е обаче, че процесът няма да е лесен", добавил той.

По-късно на обща пресконференция Сергей Лавров посочи, че Кремъл е признателен ""на нашите български колеги за интереса, който проявяват към инициативата на президента на Русия Дмитрий Медведев за разработване на нов договор за европейската сигурност”.

""По някои въпроси от международния дневен ред позициите на Русия и на България не съвпадат. Важното обаче е, че и  Русия, и България лансират подход, насочен към демократичен световен ред"", заяви руският външен министър.

Москва обяви амбицията си да създаде Пакт за европейска сигурност в началото на този месец на конференцията на ОССЕ в Хелзинки. Става дума за договор, който да е юридически обвързващ. Предвижда се в него да могат да участват не само западни държави, но и надигащи се световни икономики като Индия и Бразилия, както и цели организации, включително ЕС, ОССЕ, НАТО, ОНД и Организацията на договора за колективна сигурност (CSTO). Предвижда се новата организация да се занимава с проблеми като разрастващи се конфликти на европейския континент, разширяването на НАТО, нелегалната имиграция, трафика на наркотици и заплахите от световния тероризъм и организираната престъпност.

Москва се опита да успокои, че подобен пакт няма задни мисли и в никакъв случай не цели да отслаби международни организации като НАТО и ЕС, с които Русия е имала немалко конфликти в миналото, а да модернизира механизмите за гарантиране на световната сигурност.

Идеята бе посрещната с интерес от френския президент Никола Саркози, но получи хладен прием от САЩ. "Европейските институции за сигурност като НАТО, ЕС, и ОССЕ работят добре и няма нужда да бъдат променяни", заяви зам. държавният секретар на САЩ Даниел Фрайд, по време на пресконференция след срещата на външните министри от ОССЕ. По думите му разширяването на НАТО и ЕС е помогнало за стабилността в Централна и Източна Европа, което е „добре за Русия".

От друга страна българският външен министър да успокои и привлече Русия към две регионални инициативи, издигнати напоследък от Европейския съюз.

"Инициативите "Източно партньорство" и "Черноморска синергия" не бива да се разглеждат като политика, насочена срещу Русия. Защото е от общ интерес да се постигне сигурност, стабилност и успешно развитие на страните от региона", подчерта Ивайло Калфин.

"Черноморската синергия" е специална декларация на ЕС за взаимодействието с държавите от Черноморския регион, която според Калфин би могла да се превърне в успешен пример за сътрудничество между ЕС и Русия, особено в контекста на преговорите за ново споразумение между Русия и Евросъюза.

"Източно партньорство" е механизъм за партньорство на ЕС с 6 бивши съветски републики - Украйна, Молдова, Грузия, Армения и Азербайджан и Беларус (ако отговори на определени демократични стандарти). Целта е поддържането на демократични реформи, създаването на зона за свободна търговия, споразумения за свободно движение на хора, стоки и капитали и енергийно сътрудничество.

Българо-руските енергийни проекти са сигурни

На пресконференцията с българския си колега Сергей Лавров посочи, че ""поставянето на целта да бъдат заобиколени допълнителните възможности за доставки на петрол и газ от Русия в Европа и създаването на изкуствени пречки за това са в пряко противоречие със задачата за укрепване на европейската сигурност"".

Според него всички българо-руски проекти – за газопровода "Южен поток", за нефтропровода "Бургас-Александруполис" и АЕЦ ""Белене"" - ще се реализират независимо от политическата и икономическата конюнктура.

Лавров отбеляза още, че Москва подкрепя инициативата на Георги Първанов  за конференция по енергийната сигурност през април 2009 г. и активно ще участва в подготовката й.

Лавров обяви официално и предстоящата поредна визита на българския президент Георги Първанов в Москва. Визитата ще съвпадне с началото на Годината на България в Русия.

Междувременно стана ясно, че Туркменистан е готов да продава на България около 2 милиарда кубически метра природен газ годишно. Това e било договорено при посещението в Туркменистан на президента Георги Първанов, съобщи БТА в петък.

Първанов е разговарял в столицата Ашхабад с туркменския си колега Гурбангули Бердимухамедов. Състояли са се и пленарни разговори между официалните делегации.

По време на неговото посещение са подписани споразумение за икономическо сътрудничество между България и Туркменистан,  меморандум за взаимно разбирателство за сътрудничество в енергетиката и споразумение за сътрудничество между търговско-промишлените палати на двете страни.

Президентите Първанов и Бердимухамедов подписаха съвместно заявление за резултатите от посещението. България и Туркменистан ще си сътрудничат в енергетиката, енергийната сигурност и опазването на околната среда, и в разработването на газо- и нефтопроводната инфраструктура. Двете страни изразяват подкрепа за Стратегията за ново партньорство между ЕС и държавите  от Централна Азия. Президентите изразяват взаимната си заинтересованост от развитието на транспортния коридор Каспийско море - Черно море - ЕС, както и от диверсификацията  на трасетата за експорт на енергоресурси.

В съобщението от Ашхабад не се казва как турменският газ би могъл да стигне до България. Единствено на съвместната пресконференция, след като благодарил за "изразената готовност България да може да купува около 2 млрд. куб. метра природен газ изпреварващо, още преди стартирането на "Набуко", президентът Първанов споменал, че това ще става "по трасетата, които се окажат възможни след бъдещи разговори със съответните страни".

Засега обаче всички варианти за подобни трасета, които да стигат до България, минават в крайна сметка през Русия и преносната мрежа на Газпром.

Туркменистан е на пето място по залежи на природен газ с годишно производство от 60 млрд. куб. метра. Туркменистан твърди, че разполага с 20 трилиона кубични метра природен газ. Сега обаче две трети от добивания в Туркменистан газ се изнася за Русия.

По-рано тази година Туркменистан обеща да доставя по 10 млрд. куб.м газ годишно за Европейския съюз, като според еврокомисаря по външните работи Бенита Фереро-Валднер доставките трябва да започнат през 2009 г.

Смята се, че са възможни две трасета за доставката на газа от Туркменистан до страните от ЕС, като и двете преминават през Азербайджан. Първото е да бъде изграден 60 км тръбопровод между градовете Азери и Туркмен. Вторият вариант изисква изграждане на връзка през Казахстан до Азербайджан. Засега няма информация да се прави нещо конкретно за изграждане на някои от тези връзки.

В по-далечна и неясна перспектива остава включването на Туркменистан в проекта "Набуко" и евентуалното удължаване на тръбопровода по този проект през Каспийско море, което да помогне за превозване на природен газ от Туркменистан до ЕС.

Колкото до транспортирането на туркменски газ конкретно до България, освен отсечката до Азербайджан в източната част на този маршрут връзка липсва и в неговия западен край. Възможното, но все още неизпълнено, условие е да се изпълзва съществуващ газопровод от Турция през Гърция, който да се свърже с нашата страна.

Преди Ашхабад тази седмица президентът Първанов посети Анкара. От турския премиер Реджеп Ердоган той получи уверения, че природният газ, който България си е осигурила, ще преминава през турската територия при същите условия, при които страната ни осигурява преноса на природен газ за Турция.

Досега преди Туркменистан България получи обещания за 2 милиарда кубически метра природен газ от Азербайджан и Египет, които евентуално в бъдеще биха могли да минат по същото трасе през Турция и Гърция.

Освен с преноса обаче, съмненията около доставките от Туркменистан за Европа са свързани и с нужните и наличните количества газ. Не е ясно дали Туркменистан ще може да изпълнява едновременно задълженията си за доставки на природен газ по сегашните си договори и по евентуални нови договори със западни партньори.

Сега Туркменистан има 25-годишен договор за износ на 50 милиарда куб. метра природен газ годишно за Русия. Освен това Туркменистан обеща да доставя годишно от следващата година по 40 милиарда куб. метра природен газ на Китай. В допълнение Туркменистан може да продава годишно над 5 милиарда куб. метра природен газ на Иран.