Мария Капон е родена през 1969 г. в Пловдив. По професия е икономист. Владее английски, френски, немски, испански и руски език. Учила е в Мюнхен продуктов маркетинг. Работила е в дирекция „Маркетинг" на Пловдивския панаир. Независим депутат е в 40-тото НС, където влезе като избраник от ОДС. Член е на временна комисия по европейски въпроси, на комисията по бюджет и финанси и евронаблюдател в Европейския парламент. Председател е на „Единна народна партия".



- Г-жо Капон, успяхте да се преборите за отмяна на задължителната ДДС регистрация за дребните търговци. Би трябвало да сте удовлетворена от битката.

- Аз съм много щастлива, че около 30-40 000 дребни търговци на тютюневи изделия ще бъдат облекчени и няма да бъдат принудени да продават под щанда или да фалират. Това засяга и семействата им, т.е. около 100 000 души. За страна като България, която е изправена пред безработица, това щеше да е много тежък удар. Благодарна съм и на икономическия екип на Единна народна партия, който стана свидетел освен на професионален спор и на странни лобистки интереси, натиск и не особено приятни квалификации по мой адрес.

Но все пак битката беше спечелена и това няма значение, а коректността изисква да спомена и един човек от БСП – Стоян Витанов, който застана на позициите на икономическия разум, а не на партийната повеля. Убедена съм, че НАП е готова с процедура по дерегистрация на тези, които добросъвестно побързаха да изпълнят „новогодишните” разпоредби на управляващите.

- Според вас каква среда трябва да осигури държавата за дребния бизнес, за да му помогне в условията на настъпваща икономическа криза?

- Благодарение на малкия бизнес оцеляха много български семейства по време на прехода. Дали някой продаваше вестници в двора на къщата си, или има малък магазин за хранителни стоки, или за алкохол и цигари в някое малко населено място. Месечният оборот на един такъв обект не е повече от 2000 лв. Реално такъв човек изкарва една заплата и част от доходите на семейството си. По правило те са най-ощетени в непредвидима икономическа среда или когато не бъдат уведомени навреме за законови промени, които ги засягат.

- Нещо подобно се случи с промяната на закона за тютюневите изделия направена в последния момент…

- В случая тези поправки се направиха на 30 декември и те влязоха в сила от 1 януари т.г. Човек се пита кога да се регистрира по ДДС – до обяд на 31 декември или в предиобеда на първия работен ден. Много от тези малки търговци работят по празниците, без почивен ден.

- Как се случи така, че парламентът ги изкара извън закона в един ден?

- Промените бяха направени в последния работен ден на парламента и хиляди хора така и не разбраха, че трябва да се регистрират. По принцип, докато информацията от София достигне до малките градчета и села, минава много време. Други пък не разбраха, че като се регистрираш по ДДС, трябва да плащаш повече за счетоводител. Поне още 200 лв. отгоре върху разходите им. Част от тези търговци ще си затворят магазините, защото не могат да печелят от дейността си. А друга част ще се откажат от продажбата на цигари или ще го правят нелегално. Толкова време се борим със сивата икономика и няма никаква причина сами да я увеличаваме.

- Каква беше целта на тази промяна?

- Аз имам само предположения. Едното е, че дистирибуторът на "Булгартабак" няма желание да прави дистрибуция до най-малките населени места. Сигурно искат да работят с големи търговци и така да си намалят разходите. Но има още една версия, която бъдещето ще покаже дали е вярна. Възможно е някой да иска да разчисти терена, за да въведе автомати за продажба на цигари. Те ще бъдат собственост на една и съща фирма, която ще получи един вид монополни позиции на пазара.

- Как преценявате подобен натиск срещу „по-малките” търговци?

- Делението на големи, малки и още по-малки търговци и данъкоплатци е нормално за Националната агенция по приходите. Различни нива на обслужване и проблеми. Но за нас, политиците, не може да съществува такова разделение. Данъкоплатците трябва да ни дават разрешение как да харчим парите им. И когато направим грешка, както стана с този текст в преходна разпоредба на Закона за държавния бюджет, няма оправдание. Нищо срамно няма да кажеш, че си сгрешил и да поправиш грешката си.

- Вие не можете да измиете очите на цялото депутатство. Като стана въпрос за бюджета, какво мислите става с т.нар. буфери.

- Ние проверихме за какво са били изхарчени излишъците през последните години. Има пари, които буквално са профукани. Без абсолютно никакво последствие.

- Те похарчиха и близо 4 млрд. лв. за 3 седмици за неясни цели…

- И какво от това? Всеки път стигаме до начина, по който управлява това мнозинство. Те се смятат за безнаказани. Мандатът им приключва и са на път да ни накарат да вярваме, че едва ли не приключва успешно. Аз ще задам парламентарен въпрос, те ще отговорят и пак питам – какво от това? Само ще констатираме този факт. Затова хората не вярват, че в България има справедливост. Не вярват в закона. Нужна е промяна. Тежка и генерационна промяна, за която ЕНП е готова.

- Какво ще се случи изобщо с този бюджет?

- Той ще бъде актуализиран най-късно от следващото правителство. Той не е антикризисен. Буферите му всъщност дават възможност на правителството да похарчи голяма част от средствата още в началото на годината. Както се казва – след мен и потоп.

- Така е – направиха го така, че да може да бъде лесно разграбен от съставителите си. Има ли изобщо някакъв реален механизъм за контрол?

- Случва се, защото на практика проектозаконът за бюджета минава така, както е внесен в НС. Независимо какви поправки внася малцинството, мнозинството гласува това, което иска. Никой не се интересува от целесъобразността на предлаганите поправки. Така че мнозинството играе ролята на гласуващи карти, които да узаконяват. Парламентарният контрол по принцип може да контролира министрите, а министър-председателят може да се контролира чрез дебат по даден въпрос. Констатираме нарушения дори в отговорите на министрите.

По-важно е какво се случва след това. Нищо. Има над 30-35 органа в държавата, които са контролиращи органи. Те реално не работят. Накрая идва виновната съдебната система! Дори и да има някакъв механизъм на контрол, накрая се оказва, че ще падне в съда. В такава България живеем. Затова властта създава чувството у обикновените хора, че са маловажните в държавата. Че законите не досягат големите там горе и се налага опозицията да премине към действия. Като правим прозрачна системата на управление. Така както правят и медиите.

- Публичността обаче не е достатъчна, за да се спре това предизборно разграбване.

- Всеки път, когато някаква такава информация излезе на бял свят, се оказва, че хората отвън са изцяло апатични. Българинът е готов да се свие, вместо да потърси правата си. Да заяви ясна гражданска позиция. Безспирно политици ни казват, че от нас нищо не зависи. Че ние сме малка и нищо не значеща страна. Преди сме зависели от Москва, сега - от Брюксел. Един вид ние не зависим от себе си.

Нито сме малки, нито сме безгласни. Има далеч по-малки държави от нашата, които са фактор в международната политика. Белгия например. Истината е, че така говорят политиците, от които всъщност нищо не зависи. Има и друга истина – че политиците имат изгода от това народът ни да е толкова комплексиран. Защото помните ли колко подскачаше БСП срещу начина по който навремето НДСВ харчеше излишъците?

- Какво се случва сега?

- Сега БСП хареса „царските чешмички”. Помните, преди 4 години колко бяха против. Но ето, че влизаме в предизборна ситуация, в която очевидно управляващите трябва да се разплатят за някои услуги. Ето, така се топи излишъкът!
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=Mjg2NTsxMjM=&sql=Mjg2ODszMg==