Картините, които красят елитните ресторанти в страната, ще трябва да бъдат свалени от стените на заведенията, ако Законът за културното наследство влезе в сила, алармираха експерти от бранша. Причината е в изискването на чл. 118 от законопроекта, според който съхранението на културни ценности не може да се извършва „в едни и същи помещения заедно с други вещи, с които се търгува”. „Това условие не засяга нашата дейност, защото всичко, което се продава в антикварните магазини, е културна ценност”, каза Едмонд Вартанян, антиквар и галерист. „Но всички останали сгради – ресторанти, кафенета, банки, където има произведения на изкуството, ще трябва да оголят стените си, попадайки под ударите на Закона”, допълни още той.

Изискването не само ще попречи на ресторантьорите да вършат работата си, но и ще възпрепятства онези от тях, които се стремят да съхранят и утвърдят българщината, да продължат да го правят. По този начин, вместо да се грижи за опазването на културното наследство, проектът за Закон спомага за неговото разрушаване.

„Фотосите, документите, предметите и картините, изложение в моя ресторант, са носители на велико-българска символика. Чужденците, които идват тук, голяма част от които са посланици и делегати, искат да се докоснат до автентичната атмосфера на една къща, строена 1922 г.”, сподели Антонио Василев, собственик на ресторант „Българи” в центъра на София. Той допълни, че според него е нелогично да го принуждават да заменя оригиналите с репродукции, защото така ще се загуби духът на ресторанта. „Законодателите трябва да служат на гражданското общество, да взимат адекватни решения”, каза още той.

Макар в проекта за Закон да липсва определение за „културна ценност”, в текста се казва, че културните ценности „са носители на историческа памет, национална идентичност и имат научна или културна стойност.”

Второто четене на законопроекта за културното наследство тече и в момента в пленарна зала. Противоречивият чл. 118 беше приет в края на миналата седмица, въпреки възраженията на народни представители и експерти. Основните забележки на депутатите са свързани с факта, че проектозаконът не е гледан от Комисията по правни въпроси в Парламента.

Проектът на Закон за културното наследство беше приет на първо четене от Народното събрание на 31 юли 2008 г. Малко след това срещу него въстанаха над 20 неправителствени организации, сред които Българския национален комитет на Международния съвет на музеите (ИКОМ), Съюза на нумизматичните дружества в България (СНДБ), Софийското нумизматично дружество „Г.С.Раковски”, Национално гражданско сдружение за защита на културното наследство „Бъднина”, Асоциация „Архея”, Фондация „Тракия”, Фондация „Българи”, Фондация „Арете-Фол”, Национално дружество „Традиция”, Асоциация „Сфера” и Сдружение „Кръг Будител” и др. Представители на различните вероизповедания в България също нееднократно се опълчиха срещу текста. След редица кръгли маси и пресконференции, целящи да „отворят очите на депутатите”, експертите постигнаха само незначителни корекции в „закона мишка”, както го нарече проф. Валери Стефанов неотдавна. /БЛИЦ