Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.03.2009 20:58 - Петко Бочаров: Фундаментализмът е колкото религиозен, толкова и политически екстремизъм
Автор: reporter Категория: Новини   
Прочетен: 847 Коментари: 1 Гласове:
0



 

Яне Янев ритна кошера и чувате ли сега сърдитото жужене? Имало признаци - казва политикът, – че сред българомохамеданското население от Западните Родопи се промъква идеологията на радикалния ислям. Нищо подобно, контрират представители на местните власти; глупости, възмущават се представители на мюсюлманското вероизповедание; провокация, викат преподаватели в училищата при местните джамии.

Нищо подобно нямало, никакви пари отвън не идвали, на децата никакъв фундаментализъм не се преподавал, ако наши младежи отивали в Египет на школа, то е, за да учат арабски, тъй като Свещеният Коран е писан на арабски език. А ако девойките ни предпочитали шалварите и забрадката пред минижупа и прическа “ровили кокошки”, то не е защото някой ги принуждава, а защото били вярващи дъщери на исляма.

Така ли е? Кое е вярно?

Ако децата на днешните ни мохамедани – турци или помаци, няма значение – изучават вярата на родителите си във вид, какъвто би им го поднесъл един ислямски фанатик, това българската политическа власт трябва ли да толерира или не? И ако не, защо? Всъщност какво означава да си ислямски фанатик? Това ли е то “радикалният ислям”, за който предупреждава Яне? И защо медиите, като пишат за ислямския фундаментализъм, правят разлика между “ислямски” и “ислямистски”?
За да се добие поне бегла представа за общочовешкия проблем, наречен ислямски фундаментализъм (или радикализъм, или екстремизъм, или фанатизъм – както предпочитате), трябва да върнем лентата назад. Първите си “откровения” Мохамед от град Мека получил в пустинята в 610 г. сл. Хр. Чул глас, който му заповядвал да вярва в един Господ – Аллах. Откровенията продължили и той започнал да повтаря казаното му от гласа.

По-късно то било записано в Свещения Коран. Но това, което Мохамед говорел, силно разгневило езическите племенни вождове от пустинята, най-вече защото призовавал богатите да споделят богатствата си с бедните. И в 622 г. Мохамед и последователите му били прогонени от Мека в град Медина. Именно там, в Медина, идеите на Мохамед изкристализирали и се получило учение. Затова мюсюлманите са приели годината 622 за рождена дата на своята религия. Тук отварям една скоба:

Ислямът е значи с 622 г. по-млад от християнството.

Хайде тогава да си отговорим на въпроса: имало ли е в 14-и век фанатици в християнството? Доказателство за какво са инквизицията, “еретиците”, “вещиците”, изгарянията на клади, изтезанията, кръстоносните походи, масовите гонения и убийства в името на Христа? Май в онова време извращенията в нашата религия не са били по-малко от извращенията в исляма сега. Защо тогава да се чудим, че между тях освен добри има и лоши?)

В 630 г. Мохамед се върнал с войска в Мека и покорил враговете си. Разрушил идолите в Кааба (езически храм от незапомнени времена), но оставил недокоснат свещения Черен камък. И обявил кои са петте “основни опори на вярата” – един Бог, молитвата, благотворителността, постите през месеца на Рамазан и хадж (поклонение в Мека) веднъж в живота, а и по-често, ако е възможно. Мохамед умрял две години след превземането на Мека, но последователите му приели като свой свещен дълг да разпространяват исляма със слово, а територии да завладяват с ятаган.

Много е важно да кажа накратко какво се случва след смъртта на Мохамед. Оформили са се две групи последователи – едната се нарекла сунити и признала за халиф (наследник на пророка) един от най-ранните му ученици на име Абу Бакр; другата, по-малобройна, нарекла се шиити, признала за наследник (имам) племенника на Мохамед на име Али ибн Аби Талиб.

Историята оттам нататък разказва за яростната вражда между двете, да ги наречем вече крила на исляма. За дворцови преврати и убийства на халифи, за надмощието на сунитите. Не е нужно тук да се впускаме в подробности, важното е, че и до ден днешен омразата не е изчезнала.

Саддам Хюсеин, който беше сунит, избиваше иракските шиити безмилостно, дори при един техен бунт употреби боен отровен газ. Жертвите на самоубийствените атентати в Ирак, Афганистан и други страни са предимно мюсюлмани.
Днешната картина в света излага, разбира се, на показ древната омраза между сунити и шиити, но има достатъчно доказателства, че разделението в мюсюлманската религия не е вече по тази линия, а че върви

по линията на модерното и ретроградното

оформило се още от средата на 20-и век в сектантско тълкуване на исляма, което привлича последователи и сред сунитите, и сред шиитите. Това е именно ислямският фундаментализъм и той учи вярващите в Аллаха и неговия пророк, че в днешния греховен свят завръщането към фундаменталните ценности на исляма трябва да стане със сурова принуда, а християнската цивилизация като начин на живот да бъде унищожена. Но колко са мюсюлманите по света? Цифрата е важна, защото дава представа за средата, в която сектантското учение се е появило и вирее.

Държа в ръцете си The World Almanac and Book of Facts от 2009 г., един от най-авторитетните справочници в света. И ще ви препиша списъка на “страните с най-многолюдно мюсюлманско население”. (Тоест списъкът не е изчерпателен. Значи има и други страни, но с по-малобройно мюсюлманско население. Данните са от 2005 г.)

Индия – 155 115 142 души; Пакистан – 151 467 325; Бангладеш – 135 690 886; Индонезия – 127 091 000; Турция – 71 054 050; Иран – 68 227 226; Нигерия – 62 390 860; Египет – 61 769 113; Алжир – 32 198 881; Мароко – 29 991 256; Ирак – 27 187 493; Етиопия – 27 187 493; Судан – 26 292 910; Афганистан – 25 002 297; Саудитска Арабия – 21 918 424; Йемен – 20 901 246; Узбекистан – 20 357 137; Китай – 19 728 859; Сирия – 17 267 923; Русия – 14 949 809.

Сигурно си давате сметка какъв ресурс за тероризъм предлага този списък. Новият президент на САЩ Барак Обама се обърна онзи ден към ислямистската (не ислямската, а именно ислямистската) власт в Техеран, предлагайки й “ново начало” във взаимоотношенията. Интересно на какъв отговор се е надявал самият Обама. Той сигурно ще предложи “ново начало” и на тандема Путин-Медведев. Може би ще направи същото и с талибаните в Афганистан. Ще видим и докъде ще го докара със Северна Корея, която няма наистина нищо общо с ислямизма, но като субект на международната сцена е не по-малко зловредна.

Ако питате мен, ще ви кажа, че с фундаментализма във всичките му превъплъщения – Иран, “Ал Кайда”, “Мюсюлмански братя”, “Хамас”, “Хисбула”, талибани и пр., и пр. “клетки” и “ядра” в развитите демокрации, - сиреч, че с международния тероризъм
Обама ще стигне точно до кривата круша. А с човечето Ким от КНДР може и да се види въвлечен, където уж най не иска – в коловоза на предшественика си Буш. Впрочем доколкото си спомням, “духовният водач” на Иран аятолах Али Хаменей май вече попари бодряшкия тон на президента, що се отнася до предлаганата прегръдка през раменете. Но си мисля, че истинското попарване ще дойде от Израел и като се има предвид заплахата от иранска атомна бомба, това няма да е далеч във времето. И искам също да видя как президентът Обама ще откаже да подкрепи едно нападение на Израел - било с авиация, било с ракети - над иранските ядрени обекти.

А що се отнася до собствената ни къща, бдителността никак не е излишна


Защото съдбата ни е отредила да съжителстваме със сънародници уж българи, които обаче се кланят на Аллаха и май не се имат съвсем за българи. Докато духовните и другите им водачи стоят мирно и не се поддават на ислямистската зараза, докато не се опитват да ни мамят и не ни правят на балами, няма да имат проблеми. Но само докато. И е много интересно, че не други, а управляващите се нахвърлиха срещу Яне, дето се съмнявал в патриотизма на хората от Рибново, Сатовча, Гърмен и пр.

Премълчават обаче, че в инфекциозната болест ислямски фундаментализъм място за патриоти няма. А дали пък ония уж начетени и образовани сънародници, дето викаха “тази война не е наша”, когато Буш тръгна да гони враговете на цивилизацията, са все още на мнение, че ние тук, етноси и вероизповедания на нашия си Балкански полуостров, си живеем в безоблачна хармония и че никой не ни желае злото?

Борбата на ислямистите е за обединяване на всички мюсюлмани в една държава (световен халифат), който да преобрази живота на хората според “откровенията” на Мохамед и древното законодателство на последователите му (шариата). Следователно става дума не само за религиозна нетърпимост, но и за неподправен политически екстремизъм.

Думата “радикален” подценява истината. Терористичните акции на фундаментализма по цялото земно кълбо, хилядите му жертви досега (различни националности и вероизповедания, различни раси и възрасти) отразяват уродливия му образ. Е, застрашава ли той живота ни, какъвто сме си го направили и какъвто го искаме да бъде?

Верният отговор е едно голямо “да”. Ако през миналия век най-голямата заплаха за човечеството идваше от нацизма и болшевизма, днес тя идва от изродения мутант на исляма. И ако не искаме в някой прекрасен ден наш доморасъл камикадзе да се взриви на Женския пазар, в халите, на автогарата или в метрото, за да бъде приет като мъченик до дясното коляно на Аллах, много, ама много сериозно трябва да гледаме на фундаменталистката зараза. И безмилостно да се пресича всеки неин опит да пропълзи и у дома ни.
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=left&sql=MjkwNTs3NA==&mater=MjkwNTsxMTg=




Гласувай:
0



1. zaw12929 - А така ли е, както го оценявате?! ...
24.03.2009 21:12
А така ли е, както го оценявате?! Исляма у нас не е заплаха. А по скоро унищожаването на християнството, Можете ли да отидете на сърква?!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: reporter
Категория: Новини
Прочетен: 13212942
Постинги: 10473
Коментари: 5012
Гласове: 37064
Календар
«  Юни, 2024  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930