Фабриката за илюзии в България отново заработи, за неин директор българите този път избраха Б. Борисов, пише в уводна статия авторитетният "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Авторът Михаел Мартенс коментира изборните резултати в сатиричен план. Българските избиратели експериментират с най-невъзможни партии, а те пък - съответно с тях, пише Мартенс, който характеризира българите като страстно непоследователни и променливи в настроенията си избиратели. Апелът на държавния глава Петър Стоянов от 1997 година страната най-сетне да закрие фабриката за илюзии така и не можа да се наложи трайно, констатира Мартенс.

Българите - най-оригиналните избиратели на Балканите

Авторът изрежда странните предпочитания на българските избиратели - комунисти, антикомунисти, посткомунисти, едно експертно правителство, реформатори, царското движение, и за последно предпазливо променени постпосткомунисти.

За съжаление към фабриката за илюзии работи един доста непопулярен неин филиал - манифактурата на разочарованията, чиито стоки винаги пристигат без да са били поръчвани. Най-чудодейният досега избор българите направиха през 2001 година, когато повериха отговорността за управлението на завърналия се от емиграция бивш цар Симеон Втори, с очакването да потекат реки от мляко и мед. С най-новото си хрумване българите отново доказаха, че са най-оригиналните избиратели на Балканите.

Мъжът, от когото искат да бъдат разочаровани пред идните четири години, може да бъде характеризиран като "екстравагантен", което вероятно няма да е изчерпателно, но затова пък е доста точно. През 90-те години, когато ръководеше охранителна фирма в София, той спадаше към онези мъже, които по онова време можеха често да бъдат видяни по улиците на редица източноевропейски градове. Появяха ли се те, по правило беше по-благоразумно да се премине на отсрещния тротоар или да се излезе от заведението.

Възходът си до всеобща популярност Борисов дължи на слабостта на утвърдените партии, но и на дейната подкрепа на чужбина, не на последно място от Германия, отбелязва по-нататък Мартенс и пише, че връзките с фондация Ханс-Зайдел датират още от времето, когато Борисов е бил главен секретар в Министерството на вътрешните работи.

Ловец без късмет

По онова време той се прочу сред сънародниците си като първи ловец на мафията. Странното е, че никой не се смущава от това, че предполагаемият ловец така и не беше споходен от ловджийски късмет. Подкрепата на фондация Ханс Зайдел - от гледна точка на Мартенс - е по-скоро израз на отчаянието от факта, че в гражданско-консервативния лагер на България няма нито един значителен партньор от 2001 година насам.

В края на статията Мартенс подчертава, че задачите, които стоят пред новото правителство, са описани в дълъг списък на Европейската комисия. Следващият доклад на Комисията ще бъде публикуван през лятото и ще се отнася до работата на вече смененото правителство. След това обаче часовникът ще започне да отмерва времето на новия директор на илюзиите Борисов. Досегашната му рецепта за успех вече няма да му помага. Защото за да убеди Брюксел, няма да са достатъчни само гръмки фрази. /Дойче веле