Банките постепенно се изтеглят от пазара на т.нар. бързи кредити, които се отпускат на място в търговските вериги, съобщи “Дневник”, като се позова на представители на бранша. Причините са по-консервативната политика на кредитните институции заради кризата и нерентабилността при администрирането на този вид заеми. Промяната е под формата на завишаване на критериите към клиентите и ограничаване на обемите отпускани средства.

Физически банките все още присъстват в търговските вериги, показа проверка в три различни хипермаркета, където има гишета на ОББ, Пощенска банка и ПИБ. При повечето отпускането на малки стокови или кешови кредити обаче е намаляло. Според източници от кредитните институции разходите по администриране на един малък заем са съизмерими с тези за кредит от 200 хил. лв., затова сега, в условия на криза, банките предпочитат да се съсредоточат върху управлението на по-доходоносни активи и се фокусират върху ипотечните и бизнес кредитите. От Пощенска банка отчитат обратна тенденция - от началото на тази година има увеличение на молбите от клиенти за тези заеми и на портфейла на банката в този сегмент. Спад са регистрирали в края на миналата и началото на тази година, когато е имало цялостно ограничаване в кредитирането. На пазара на бързите кредити си остават небанковите финансови институции за потребителско кредитиране. Дори за започване на дейност се готвят три нови компании, които не са част от банкови групи.

Излизането на този тип кредити извън банките и преливането им в небанковия сегмент започна по-осезаемо преди около три-четири години. Едната форма беше чрез създаване на поделения на банките за бързи заеми като част от стратегията за разширяване на присъствието им в областта на банкирането на дребно у нас. Част от банкови групи са “Уникредит кънсюмър файненсинг”, “БНП Париба Лични финанси”. Като друга форма за дистрибуция на тези продукти се разви предлагането на бързи кредити от банките през търговските вериги - заеми за покупка на стоки на място в магазините. Двигател на алтернативния подход беше ожесточената конкуренция между банките за пазарен дял в неразпределения сегмент на потребителското кредитиране.

През този период преди кризата задлъжнялостта на населението се увеличаваше с бързи темпове в резултат на цялостния икономически подем на страната, повишаването на доходите и поевтиняването на кредитите. Хората придобиха самочувствие, че са в състояние да обслужват все повече заеми. Сега ситуацията е много по-различна и се наблюдава тенденция към влошаване на потребителските заеми, и то при дребните и бързите кредити. По информация на БНБ задълженията на гражданите към банките само по потребителски кредити са за 9.15 млрд. лв. към края на май, а отделно към небанковите финансови институции възлизат на 2.5 млрд. лв. към края на март. Същевременно делът на просрочията се увеличава. При потребителските към края на май той е 6.4% при 4% година по-рано и 4.7% през декември 2008 г. В сегмента на небанковото кредитиране делът на необслужваните е 9.6% към края на март тази година при 4.2% преди година и 6.9% към края на декември.