Психиатричните болници са пред фалит, предупредиха техни директори и водещи специалисти по психиатрия. С близо една трета е намален бюджетът на 12-те психиатрични болници в страната за 2009 г. 

Общото задължение на тези болници, разполагащи с 3000 легла, е 1 800 000 лева към доставчици на медикаменти и храни до 31 юли т. г..

За всеки психично болен държавата отпуска на болниците чрез бюджета на здравното министерство по 4 лева на ден за лекарства и храна.

Проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия към Министерството на здравеопазването, заяви на пресконференция, че бюджетът за здравеопазване е свит от 640 млн. лева през 2008 г. на 490 млн. лева през настоящата година.

Това недофинансиране ще доведе до тежки последици както за пациентите, така и за обществото, заявиха специалистите. Заради съкратения престой в болниците и ползването на по-евтини медикаменти болните ще излизат недолекувани.  Това обикновено води до новото им приемане за лечение след месец – два, често по съдебен ред.

Друг проблем, произтичащ от недостатъчното финансиране, е недостигът на лекари, квалифициран медицински и обслужващ персонал.  

Към днешна дата психиатричната клиника в Курило, където са настанени 200 болни, дължи 100 000 лв., съобщи главният лекар д-р Цветеслава Гълъбова.

Можем да фалираме в момента, в който се появят всички наши доставчици на стоки и услуги, към които не сме се разплатили, добави тя.

Бюджетът на Държавната специализирана болница за лечение на алкохолизъм и наркомании е намален с 320 хил. лв.

Директорът на лечебното заведение доц. Соня Тотева не може да си отговори на въпроса защо до болните не достига онзи 1 процент от акциза на тютюневите изделия и спиртните напитки, определен в закона за здравето.

Триста хиляди са българите, които имат нужда от лечение на алкохолна зависимост.

За да се справи с проблема, директорката закрива 20 легла в болницата, която, по думите й, е "буквално пред закриване".

"Представяте ли си какво ще стане, ако над 300 наркомани излязат на улицата абсинентни, каква заплаха е това срещу обществото?", запита тя.

На този етап става въпрос за оцеляването ни, особено през зимата, тъй като реално сме изправени пред фалит, каза и д-р Гълъбова.

Специалистите обявиха, че голяма част от болните са хора без здравни осигуровки, социално слаби, хора, изгонени от домовете си. Това утежнява ситуацията и на практика вариантът те да доплащат за лечението си отпада.

Д-р Любомир Живков, главен лекар в Областен диспансер - София, заяви, че общините все още имат възможност за компенсиране на дефицитите. Независимо от трудностите ще направим всичко възможно болните да не напуснат здравните ни
заведения, каза той.

В отговор на въпрос той съобщи, че до лечение прибягват едва 30 - 40 на сто от хората с депресии.

Лекарите настояха не само да се осигури необходимото финансиране, но и то да бъде разпределяно според извършваните дейности, а не само на бройка  преминал болен.

С тези четири лева на ден, всеки един в България, трябва да е ясно, че е поставен под риск и неговият живот, както и живота на най-близките му, както и живота на най-близките на тези умници от които нещо зависи положението на болните, както и собственият живот на същите тези умници. Има болни, които с медикаменти живеят пълноценно. Много от тях не могат да работят единствено поради административни причини, които ограничават известни права, заради заболяването им. Другото е общественото отношение, спрямо същото, което болните, по закон са длъжни да откриват. Но това е, ако все пак ползват медикаментите си. Без тях, в случаи, те са лишени от контрол, те нямат власт над заболяването си, както "някои от умниците" над болката си, когато го заболи зъб или си цапне умната глава, като излиза или влиза в колата. При тези четири лева, медикаментите са недостъпни и наистина не се знае, какво броди по улиците, човек или неговото заболяване, защото не е написано на челото му "психично болен" и в повечето случаи се държи далеч по-спокойно от общо - взето: стресираните от живота, обикновени минувачи. Само, че дали е точно той под кожата си, в този момент е доста относително, а какво може да хрумне на онова: непознатото, другото. Ама, ще ми се, един такъв да има среща, точно с един друг, който пряко или коствено е допринесъл за положението.