Късен петъчен следобед. Съдебната палата в София. Дежурният съдия Георги Ушев трябва да реши дали да остави в ареста за постоянно трима от най-влиятелните ромски лидери - Цветелин Кънчев, Христо Върбанов-Папата и Димо Димитров.

Те са заплашени от дълги години затвор, ако се докаже, че са изнудвали за пари бившия шеф на "Гражданска защита" ген. Никола Николов (виж карето).

Цветелин Кънчев иска думата и обяснява, че ключова роля в случая е изиграло мешерето - именно по негово решение е било преценено Николов да бъде даден на полицията, защото бил в "топ 5 на корумпираните" и ощетявал ромски фирми. Лидерът на "Евророма" е прекъснат от съдията с въпроса:

- Какво е това мешере?
- Това е циганският съд. Като вашия е, само че цигански - отговаря Димо Димитров.
- Тези двамата са ви колеги, господин председател - уточнява Цветелин Кънчев.

Залата избухва в смях, смеят се и трийсетината роми, дошли да подкрепят обвиняемите. На съдия Ушев обаче не му е до шеги. Според него тримата обвиняеми са изпълнявали решенията на нелегитимен орган, а степента на обществена опасност от извършеното деяние е още по-голяма, защото се подкопава държавността. Ето защо ги оставя за постоянно в ареста.

Едно мешере, много председатели

Макар че жълтата преса често пише за дейността на мешерето, публично известните факти за него са малко. Един от най-спорните въпроси е кой точно е председателят на циганския съд. За тази титла претендират поне трима души, показа проверка на "Капитал". Един от тях е Йордан Илиев от Костинброд, който се представя за председател на "Върховното мешере на ромите".

Като доказателство за титлата си той показа писмено удостоверение, подписано лично от Кирил Рашков (известен като Цар Киро) през 1999 г. Илиев се води и първи заместник-председател на основаната от Цар Киро ромска партия "Свободна България", която участваше неуспешно на избори преди години. "Аз съм председателят на всички мешерета в България", заяви той пред репортер на вестника.

Оказа се, че Йордан Илиев е чичо на председателя на ромската партия ДРОМ Илия Илиев, който в момента е общински съветник от ГЕРБ в София. Неговият баща Янко Илиев е бил председател на ромското мешере повече от десет години. След смъртта му неговото място като член на мешерето е било заето от сина Илия Илиев.

В същото време обаче се оказа, че и други имат аспирации към върховния пост в ромското правораздаване. Живеещият в Ловеч ромски лидер Илия Петров заяви пред "Капитал", че все още за председател на Върховното мешере е смятан ползващият се с голям авторитет в циганските среди Златко Младенов - възрастен ром от град Левски, Плевенско, който в последната година не е участвал в заседанията на ромския съд по здравословни причини. "Все още не е детрониран официално, но в последно време не взема участие заради напредналата си възраст. Аз изпълнявам неговата функция", заяви Петров.

Всички претенденти за титлата обаче категорично отрекоха твърденията, че шеф на мешерето е бил споменатият вече Христо Върбанов, по прякор Ицо Папата от Костинброд. "Никога не е бил председател. Нито той, нито Цветелин Кънчев. Те са били обект на мешере, а не субект", коментира Илия Петров.

Председателят на Върховното ромско мешере Йордан Илиев също отрече вуйчото на Азис да е бил някога шеф на ромския съд. "Ицо Папата не е участвал в нито едно мешере", заяви той. А неговият племеник - споменатият вече лидер на ДРОМ Илия Илиев добави: "Много модерно става напоследък всеки циганин, който реши да се изяви или нещо да направи в обществото, да се представя като член на мешерето. Хората, които не познават добре тези принципи и традициите на мешерето, се връзват."

За членове на мешерето се избират само роми с добра репутация.  "Водещ е авторитетът - човекът да е достоен, да има влияние в обществото, да няма криминално минало", твърди Илия Илиев. Оказа се, че има и нещо като имуществен ценз. Бедните роми нямат шанс да бъдат избирани за членове на съда. "Високият социален статус е задължителен, защото се приема, че той води до по-голяма сигурност и безпристрастност. Защото като вземеш някой от махалата и му предложиш 500 лева, той ще продаде и майка си и баща си", заяви лидерът на партия ДРОМ. Преди всяко заседание мешерджиите се заклеват в бог, че ще бъдат безпристрастни и справедливи.

За разлика от българския съд при мешерето няма отлагане на делото. Не се разпуска, докато няма решение. Имало е случаи, когато мешерето заседава по 24 часа, обясни Илия Петров. Членовете му следят и за изпълнението на присъдата след това. "Виновният не може да избяга, защото светът е малък. А ние имаме присъствие в цял свят. Ние можем да влезем в контакт със съответната страна с колегите там и той да бъде намерен и да бъде заставен да си плати обезщетенията", заяви Петров.

Мешере "отне" титлата на Цар Киро Около мешерето витаят много митове и трудни за доказване твърдения. Преди няколко месеца в жълтите вестници се появиха информации, че съдът на ромите е отхвърлило благородническата титла на Цар Киро. Поводът бил жалба на циганска фамилия от Долни Богров, която се оплакала, че Цар Киро ги рекетира за нанесен му позор. Племенникът му Георги Рашков-Йорко се оженил за местно момиче, но след време то избягало, като твърдяло, че й е оказван тормоз, и заживяла с друг мъж, на когото родила дете. Цар Киро поискал обезщетение за накърнената чест в размер на 500 хиляди долара. Според жълтата преса това довело до "детронирането" му от трона - циганският съд се произнесъл, че Рашков няма право да се нарича цар, тъй като не бил наследник на починалия през 1953 г. Цар Гого. Самият Цар Киро не се явил на мешерето, като заявил, че в състава му има само негови врагове. "Не става въпрос за отнемане на титла. Никой не може да отнеме титла, тъй като никой не е давал титла. Така че той титла не е имал никога и няма кой да му я отнеме", коментира Илия Петров. Самият Кирил Рашков отклони въпросите на "Капитал" по темата за мешерето с думите: "С такива работи не се занимавам аз."

Като на кино Историята около ареста на Ицо Папата е достойна за филм. Христо Върбанов, както е истинското му име, и Димо Димитров бяха задържани преди две седмици за рекет над бившия шеф на "Гражданска защита" Никола Николов. Двамата са представители на богат ромски клан от Костинброд, откъдето произхождат много от най-влиятелните роми в България, включително чалга певецът Азис (Ицо Папата е негов вуйчо). Ромските лидери поискали откуп от 150 000 евро от Николов, за да не извадят уличаващи го документи за корупция. Той платил сумата, но рекетът продължил. Сред арестуваните по случая се оказа и лидерът на партия "Евророма" Цветелин Кънчев, за когото се твърди, че бил гарант в "сделката" - той трябвало да гарантира, че случаят ще бъде потулен, ако изнудваният плати исканата сума. Рекетираният Николов заяви, че не се притеснява от нищо, а дал въпросните 150 хиляди евро рекет с мотива, че има деца и внуци, чиято сигурност била застрашена.

http://www.capital.bg/show.php?storyid=829142



Легендата за издавани смъртни присъди

Наскоро Ицо Папата намекна в интервю за в. "Шоу", че имало издавани и смъртни присъди от мешерето, но добави, че от 20 години не била издавана такава. Ромските лидери обаче категорично отричат това да се е случвало. "Никога не е имало смъртна присъда. Това е лъжа. Само финансови обезщетения може да налага. Целта и смисълът на този орган е да разрешава конфликти", заяви Илия Петров.

По думите му най-тежката присъда на мешерето е отлъчването от общността - т.нар. афорестване. Тя се налага много рядко и само при много голяма вина. Виновният няма право да присъства на сватби, погребения, тържества и други публични събития. Същата забрана важи и за членовете на неговата фамилия, тъй като се смята, че отговорността се носи от главата на семейството, обясни Илия Петров.

"Има нещо, което е по-страшно от смърт. Това е социалната смърт -  когато ром бъде изгонен от общността. Имаше такъв случай, когато жена беше хваната да изневерява на мъжа си.  Мешерето взе решение тя да бъде изгонена от общността, нямаше право да се прибере нито при майка си и баща си, нито при мъжа си. Това е като отлъчването от църквата", коментира социологът Алексей Пампоров, който има дисертация и издадена книга за ромските традиции.

Лидерът на ДРОМ Илия Илиев смята, че мешерето реално помага на институциите в страната, тъй като спестява пари и време. "Знаете, че при циганските неща има специфика. Невинаги нашият съд и нашите правораздавателни институции могат да бъдат бързи и да вземат адекватни решения. Аз мисля, че мешерето може да бъде само от полза и да намалява делата по подобни случаи с роми. Вместо да се трупат папки и държавата да прави разходи, какво пречи да звъннем пет телефона между нас, да се съберем, да ги помирим и да не харчи държавата излишни разходи", коментира той.

Илиев разказа за последното заседание на мешере, в което е участвал. Било свикано в монтанското село Доктор Йосифово. "Ставаше въпрос за една снаха, която живееше четири месеца с мъжа си и неговото семейство. Започнаха да имат между тях разправии и неразбирателство. След неколкократни опити да ги помиряваме се оказа, че им е трудно да живеят заедно. И с оглед превенция от бъдещи психологически травми и кавги момичето се върна при баща си, а той върна част от даровете", разказа Илиев. До решението се стигнало след дълго изслушване на засегнатите страни, а накрая мешерето приключило с обща софра, на която присъствали и двата рода.

В ромския фолклор се разказват безброй подобни истории. В някои случаи откупът за развален брак стигал до 100 000 лева. За тях обаче няма писмени архиви, тъй като мешереджиите не водят протоколи. "Много мисля за нещо такова. Все някой трябва да започне да го прави", заяви лидерът на партия ДРОМ.

Законно ли е мешерето

Спорно е доколко мешерето може да съществува като форма на правораздаване в съвременното общество. На практика със своите "присъди" ромският съд се бърка в работата на Темида. От друга страна, в държава с доказано лошо правосъдие не е изненадващо, че се появяват и функционират паралелни форми на правораздаване като циганското мешере.

Ролята на мешерето често се преувеличава. Трябва да се има предвид, че мешерето се признава и практикува главно от т.нар. калдараши и калайджии, които представляват около 2% от циганите в България, които иначе наброяват 600-700 хил. души. Макар да са малцинство, калдарашите са смятани за елитна каста, тъй като са най-богати и влиятелни, а освен това имат и свое лоби в политиката. От техните среди произхождат повечето ромски лидери като Тома Томов, Илия Илиев, Цветелин Кънчев (той е от български произход, но е отгледан от семейство на калдараши).

Въпреки че не го признават от юридическа гледна точка, официалните институции негласно толерират тази форма на саморегулация в ромската общност, тъй като това я освобождава от бремето да решава заплетени имуществени спорове между ромските кланове. Румян Сечков, директор на фондация С.Е.Г.А., счита, че "мешерето е традиционна форма на саморегулация, която е полезна за ромите". Според него мешерето е "форма на медиация, извънсъдебно решаване на споровете." По думите му мешерето се основава на две неща - доверието и традицията. "Калдарашите са затворени към обществото и за това съществуването на подобен орган е логично, той не трябва да се митологизира и демонизира", заяви той.

Ако се абстрахираме от факта, че ромският съд не съществува по българското законодателство, той притежава няколко безспорни предимства пред легалния съд. Защото за разлика от българските магистрати членовете на мешерето се ползват с пълна подкрепа и уважение от общността, която ги е избрала. А решенията им са ефективни, тъй като се приемат от всички засегнати страни и, което е по-важното - се изпълняват. И защото не е известно досега в работата на мешерето да се месили "кадровици" като нашумелия Красьо от Плевен. 

Повечето присъди на мешерето са за булки Мешерето е нещо като съвет на старейшините. То се събира при възникнал спор между ромските кланове и раздава справедливост. За исторически предшественик на мешерето се счита т.нар. панчеят (съвет на петимата), изборен орган на самоуправление в селските общини в Индия и южен Пакистан. Макар да не е признато официално, този вид правосъдие се практикува във всички страни, където живеят цигани. Най-често мешерето се събира по повод скандали между съпрузи. Тъй като при циганите е обичайна практика да се плащат откупи за булките, при развода бащата на момичето е длъжен да възстанови част от полученото злато на другото семейство. Споровете най-често са за размера на "обезщетението". Когато не могат да се споразумеят за сумата, двамата бащи свикват мешере. Преди да се произнесе "присъдата" членовете на мешерето водят дълги кръстосани разпити на засегнатите страни и свидетелите. Целта е да се установи кой носи по-голяма вина за разпада на семейството. Разпитът се води от членовете на мешерето, които имат право да задават въпроси, да сверяват събития, дати, да използват и друга информация. Много често причина за бягството на булката е оказваният тормоз от семейството на нейния съпруг. Причината - неспособността на снахата да покрие изискванията на свекъра, който я заставя да краде, за да "избие" дадения откуп на сватбата, разкри пред "Капитал" ромски лидер и дългогодишен член на мешере, пожелал да не бъде цитиран. При изключен касетофон той обясни, че имало и случаи, когато на снахите се поставя "норма" - примерно по три откраднати портмонета на ден. Ако не се справя, започват да я наказват и бият. Освен "разводи" мешерето може да разрешава и други конфликти между съпрузите. "Когато се окаже, че булката не притежава съответните качества - да речем, не може да ражда деца, не забременее в първата година, не е била девствена или не може да упражнява даден занаят, може да бъде върната на майка й и баща й и да си поискат парите. Ако възникне спор, се свиква мешере", обясни социологът Алексей Пампоров от институт "Отворено общество", който е автор на дисертация и книга за ромските традиции. Мешере се свиква и в случаи на изневери, невърнати дългове, спорове за имоти, битови свади или фамилни войни. Инициатор е една от засегнатите страни. Броят на членовете на мешерето е винаги нечетен - 3, 5, 7, 9 или 11 души. За "съдии" се избират само мъже. Досега не е имало случай в състава на мешерето да участва жена. Председателят е наричан "о шефо" (шефът) или "о баро" (големецът). Той трябва да е консенсусна фигура, приета и от двете спорещи страни. Обикновено е възрастен човек с добра репутация. Той изпълнява функциите на съдия и следовател едновременно - разпитва страните и взима окончателно решение. Когато има да се решава по-лек казус, броят на членовете е по-малък. Тогава обикновено останалите членове се попълват от представители на засегнатите страни. След като изслуша едните и другите, председателят се произнася по случая. Има случаи, когато мешерето е разделено в мнението си и тогава се взема решение с мнозинство. Ако някой остане недоволен от решението, може да поиска преразглеждане от друг състав. Тогава недоволната страна поема разходите по свикването. Съставът на съда се мени според местоположението на казуса. "Съставът не е постоянен. Има много голяма част от нашите роми, които по някакъв начин са свързани с роднинска връзка. Затова примерно, ако събитието е станало в Ловеч и една от страните е от там, нормално е в състава на мешерето да няма присъствие от Ловеч с цел да не се допусне някаква пристрастна позиция", обясни участник в заседания на циганския съд. Трябва обаче да се има предвид, че ромите практикуват ендогамия (бракове мъже и жени от една и съща фамилия). Затова условието да не участват роднини в повечето случаи означава да са по-далечни родственици от първи братовчеди.

http://www.capital.bg/show.php?storyid=829142&sp=1#storystart