Дълго се уговаряме с бившия експерт в кабинета на Станишев - Азер Меликов, за интервю, пише Валерия Велева. Скандалите около неговата личност не стихват. Недоверчив е към медиите. Първо ми разказа цялата си история, после склони да се изповяда и пред касетофона. Говорим си на ти, защото, въпреки неговите 33 години, изглежда като дете. Пуши много, говори емоционално.

- Азер, най-напред разкажи за себе си. Кой си, откъде идваш, какво е семейството ти?

- На 33 съм. На път съм да взема и второ висше образование - бизнесадминистрация. Имам двама братя, единият мой близнак - Мехти, другият - по-голям. И двамата работят. Майка ми е счетоводител, но в момента, както в много други фирми, не й плащат, та се оправяме криво-ляво всички заедно. Баща ми почина от рак преди 7-8 години. Ние сме голям род, в който никога не е имало скандали.

- Какъв е произходът на баща ти Мелик?

- Баща ми е от ирански Азърбайджан. Почина възрастен, оженил се е на 46 години. Бил е преводач в АОНСУ на афганистанските групи. Беше най-добрият преводач от персийски у нас, превеждал е и на Тодор Живков. Като малък съм го виждал до него по телевизията.

- Ти кога прегърна лявата идея?

- С лявата идея съм възпитан в семейството. Дядо ми и баба ми по майчина линия са били ремсисти, ходили са да повреждат имущество, предназначено за германците. В лявото ме привлича идеята за солидарността, за справедливостта, за толерантността, винаги съм се асоциирал и съм изпитвал огромна симпатия към по-слабите, към малцинството, към хората, които са лишени от нещо. Интересува ме любовта към чуждия, идеята за равен старт в живота.

- А в дясното какво не харесваш?

- Дясното, доколкото в България има автентично ляво и дясно, започна по начин, който бе трудно да го възприема: с агресия, с тотално отрицание. На нас ни чупиха прозорците вкъщи, горяха ни пощенските кутии за това, че сме социалисти. До гуша ми е дошло от ляво и дясно! Животът ми мина под знака на борба на пропагандите: западна и съветска; сблъсък на идеологии, леви срещу десни, християни срещу мюсюлмани. Война! Всеки срещу всеки! Писнало ми е! Това не е светът на ХХI век. Казвал съм на мнозина: Абе, хора, чернокож стана президент на САЩ, папата издаде албум, в Англия се учи църковен мениджмънт, в Афганистан скоро младежите ще могат да гледат порно по интернет. Ние още се занимаваме с ляво и дясно. Това ли е проблемът на България? Не! Проблемът е, че у нас с демокрацията се асоциират осигурените хора, а другите пазят някакъв спомен за миналото или чакат на бъдещето да им донесе по-добри дни или някой месия да им раздаде справедливост.

- Защо влезе в политиката, това е арена на противопоставяне?

- Не е вярно. Политиката не е само противопоставяне.Аз разбирам политиката като целенасочена дейност за изграждане на мостове, за търсене на общи решения, устойчиви за обществото. Демокрацията възниква на базата на партиите, но бъдещето не е на партиите, а на мрежа от хора, обединени от решаването на даден проблем. Можеш ли да кажеш от коя партия са хората, които демонстрират срещу ГМО пред парламента? Не! Това е бъдещето. И това е хубаво.

- Откога се познаваш със Станишев?

- Със Станишев се запознах, когато отидох на “Позитано”, той беше току-що станал лидер на БСП (2001 година - б.а.).

- А кой те доведе в БСП?

- Кристиян Вигенин.

- Как се случи това?

- Тогава членувах в младежките съюзи на партията и след някакво събитие седнахме да си говорим. По това време Вигенин отговаряше за международната политика на БСП и събираше млад екип. Аз бях вече завършил международни отношения.

- Като прекрачи прага на “Позитано”, как ти се видяха коридорите на тази емблематична сграда?

- Това, което ми направи впечатление първо, бе, че ми е ниска заплатата. И второ, че бяха стари мебелите.

- Колко получаваше?

- 150-180 лева. Това беше много тежък период за “Позитано”. Там хората не бяха взимали заплати от месеци. Заедно с мен започнаха работа още 30-40 младежи, за които Станишев нареди да ни се изплащат редовно заплатите. Малко, но редовно. Бяхме колектив, имаше дух.

- Как ви приеха старите вълци там?

- Има хубави хора, които харесваш, има такива, от които гледаш да страниш. Като дойде голям началник, гледаш да си биеш камшика.

- Защо се разделихте с Вигенин?

- Имахме личностни несъответствия. А и ми писна динамиката там - една и съща. Търсех нещо ново. Отидох в ЦИПИ на Нора Ананиева - Центъра за исторически и политологически изследвания. Беше ми доста интересно.

- Кога Сергей реши да те направи съветник?

- Два-три месеца след като взехме властта.

- Какви качества видя той в теб, за да те покани за експерт в екипа си?

- Предполагам, че в мен е видял абстрактно мислене, разбрал, че не се страхувам от работа, че не се подмазвам, винаги изказвам мнението си открито.

- Това са хубави качества за млад човек, но ти си без политически, дори без житейски опит. Не си ли се качил изведнъж на доста високо стъпало?

- Ако приемем тезата за възрастта, ами да хванем Светия синод и да го назначим за правителство. Младостта си има предимства: тя е креативна, иновационна, намира нови решения на стари проблеми. А за опита и компетентността - държавното управление е интердисциплинарна наука. Кой е специалист по всичко? В тази работа е важно да бъдеш човек, да не подминаваш дребните неща и дребните проблеми на хората. Трябва да си разумен и логичен, да боравиш с аргументи, да можеш да преценяваш обстоятелства, да задаваш въпроси, да преценяваш хората. Аз нося в себе си това усещане и тези качества.

- За Станишев се говореше, че не се справя с управлението, че няма пилот в самолета. Имаш ли такива наблюдения?

- Кой го е говорил това? За пръв път чувам такова нещо? ... Когато бе на върха на държавата, Станишев не е имал проблеми. Той е супер нормален човек, много внимателен. Той е човек, който дори се срамува. Притесняваше го агресията, не работата. В крайна сметка Станишев беше премиер на най-успешното правителство на прехода.

- Защо тогава загуби изборите?

- Защото нещата, които ги направихме, не можехме да ги обясним на хората. Какво като е толкова интелигентен, щом не може на хората да предаде това, което прави. Той знаеше повече от собствените си министри. Но хората явно не са го разбирали. Докато Бойко си говори на езика на обикновените хора и те го разбират.

- Как се съчетавахте с останалите съветници на премиера? Чувала съм, че Росен Карадимов се е опитвал да го изолира от външния свят.

- Аз съм чувал това и за екипа на Виденов. Не можеш да изолираш премиера - ако на един човек му спреш достъпа, той има 30 други възможности да стигне до премиера. Тогава какъв е смисълът да го правиш? Твърди се, че ние сме управлявали държавата. Не! Нашата цел е друга - да наблюдаваш цялата държава така, че да даваш мнения, да събираш информация, да си малко дори като разследващ журналист, да можеш да предлагаш възможни решения. Знам колко му е било трудно на премиера да обеме цялата информация. Цял ден срещи, щуротии, търчане напред-назад, накрая си тръгва с два топа изписана хартия и седи досред нощите и чете.

- Имаше ли винаги пряк достъп до него?

- Работата в МС е супер динамична. Изисква се особено чувство за времето и мястото къде с какво да занимаеш премиера. Когато знаеш, че цял ден не е ял или влезеш и го видиш, че едва гледа или че е супер ядосан, гледаш или да си обереш крушите, или да му спестиш това-онова, но само за да го нападнеш на следващия ден. Когато съм искал среща с премиера, рано или късно съм я получавал. И затова аз се бях ориентирал към писане - знаех, че Станишев чете всичко. Пиша, давам го на секретарката и гледам моето листче да влезе в купчето за вкъщи. Това са дребни бъзици, с цел да успееш.

- Откъде тръгна мълвата за гей историята в средите на правителството и около Станишев? Защо и ти влезе в тази схема?

- Нямам спомени кога точно и защо е тръгнало. Аз не се смятам за толкова важен, че да бъда изкупителна жертва на правителството. Кой съм аз, че да опирам пешкира!? А факт е, че незаслужено ме направиха на маймуна. Но това идваше от среди вътре в партията. Тръгна година преди изборите и накрая вече по всички форуми се разнасяше тази велика глупост.

- За гей връзка ли?

- Не само за гей връзка, но и за червени прашки - това са абсолютни глупости. Трябва да се види кой ги разнасяше, с каква цел, какви скрити намерения е преследвал, какви комплекси са избивали тези хора.

- Чувала съм за емоционална връзка между Станишев и Карадимов.

- Това е смешно! Познавам ги и двамата. Тези нападки са толкова безочливи, нагли и пошли, колкото безличностни са техните източници. От това нещо не можеш да се защитиш и няма какво да отговориш.

- Добре, а защо противниците на Станишев не му измислиха жени любовници, а гей връзки?

- Може би са преценили, че това ще повлияе повече на общественото мнение. Нека тези хора, които напуснаха вътрешнопартийния живот, като са толкова ербап, да си направят собствени партии и да видим колко хора ще тръгнат след тях. Това е безумието на ситуацията! Това не са въпросите, това не са проблемите, това дори не е търсене на отговорност, това са глупости!

- Посещавал ли си “Спартакус”, движиш ли се в гей среди?

- Движил съм се във всякакви среди. Аз ходя навсякъде, имам всякакви приятели и не виждам нищо лошо в това. Защо Татяна Дончева и Тошо Недялков подхванаха тази тема? Защото аз съм лесна жертва. Работата, която ме поставя в екипа на премиера, е много добра изходна позиция за стрелба срещу самия Станишев.

- А някога с премиера говорили ли сте на тази тема?

- Не. Станишев тия слухове не го вълнуват, вълнува го работата. Ако отида пиян на работа или цяла нощ съм по дискотеките и не съм се явил на работа, това ще го вълнува, но на мен това не ми се е случвало.

- Кой те нарочи за автор на сайта “Бойкостов”?

- Не знам. Когато ми се обади Иван Бедров от Ре:тв, казах, че не съм аз авторът. Помолих го да разберем кой го е направил. Оказа се, че е невъзможно. Може да напишеш и Муамар Кадафи.

- Защо БСП не излезе с опровержение, а допуснахте да се завихри скандала по изборите?

- Подценили сме го. Тогава никой не се интересуваше от това. Имахме си друга работа.

- Защо прие да станеш шеф на борда на Информационно обслужване?

- Приех да стана член на борда на Информационно обслужване (ИО) като представител на държавата.

В борда на Информационно обслужване имаше представители на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения, на Министерство на финансите. Впоследствие, когато ми предложиха да стана председател на борда, приех с мисълта, че съм пръв сред равни, че решенията се взимат с консенсус, както и се взимаха.

- Колко време бе шеф?

- Две години и половина.

- С каква заплата?

- Това е дружество, което се ръководи по Търговския закон. Имахме право за възнаграждение между 2 и 5 средни работни заплати за дружеството. Ние избрахме минимума - две. Това прави около 1500-2000 лева. В последната година доброволно се отказах от това възнаграждение, защото трима мои колеги спряха да взимат пари от борда и смятах, че не е морално аз да взимам.

- А като експерт при премиера колко взимаше?

- 700 лв. ми бе заплатата.

- Значи за първата година си получавал 700 лв. плюс 1500 лв. от ИО?

- Да, малко повече от 2000 лева на месец ми се събираха. Това е хубава заплата. Но пък съм работил понякога и по 16-17 часа на ден. Тази заплата се получава за отговорността, която носиш. За IТ-сектора тези заплати са нормални. Имаше и скандали - премиерът ме е викал, и с финансовия министър сме имали разногласия за заплатите в ИО. Ами как може да задържиш един програмист при нас, след като IТ-специалистите в България са сред най-скъпоплатените? Само със заплата. Иначе отиват в частния бизнес. И какво остава за държавата? Нищо.

- От кого тръгна скандалът в ИО?

- От хора, включително и бивши шефове на ИО, които си бяха направили фирмички от по трима-четирима-десетина човека, които искаха да спечелят търга за преброяване на изборните резултати. Още от февруари 2009-а се забелязваха първите постановки, те бяха медийни, че ИО се разграбва, че там нямат никакъв капацитет и ресурс да изчисляват изборите. Направихме проверка и стана ясно откъде тръгва атаката. Тогава разбрах, че това ще прерасне в предизборна тема за държавните фирми, за моето лично участие като човек от екипа на Станишев. И още през април повиках Изпълнителна Агенция Държавна финансова инспекция да направят цялостна ревизия на дружеството. Исках да защитя и себе си. Те си свършиха работата, но малко късно - няколко месеца след изборите.

- Сега за какво те разследват?

- Че съм разписал заповед за командировка на изпълнителния директор с право на 100 евро “представителни”. Викат ме, давам обяснения, нищо не намират, а на мен ми е странно, защо държавата харчи такъв ресурс да се разправя с мен, когато престъпниците са по улиците, а държавата и обществото се ограбват ежедневно.

- Министър Дянков стовари гнева си върху теб?

- Пожелавам успех на министър Дянков. Не го познавам, имаме сериозни лични разногласия, но той е интересен, той е западен тип политик. А за мен се изказа неподготвен. Първо, аз никога не съм определял кой ще печели обществени поръчки в неговото министерство. Второ, това, което съм успял да привлека като поръчки и като капитал във фирмата, съм го направил за една държавна фирма.

- Сега кой те издържа?

- Майка ми и братята ми. Взел съм и леки заеми от приятели.

- Не си ли се върнал на “Позитано” като част от екипа на Станишев?

- Не съм. Все още мисля. Разбира се, ако имам нужда от помощ, винаги мога да звънна на Станишев. Осем години сме били заедно.

- Той имаше ли по-особено отношение към теб? Толерирал ли те е?

- Нито ме е толерирал, нито е имал някакво особено отношение към мен. Понякога аз доста шумно съм изразявал несъгласие по даден въпрос. Сега мога да оценя Станишев колко безкрайно толерантен и сдържан човек е. Защото в някоя ситуация направо съм си бил за бой. Но, от друга страна, предполагам, че това, което е виждал в мен - че не съм се предал на всеобщото бездушие, че отстоявам морални принципи, го е възпирало.

- Като те слушам, виждам, че имаш задълбочена мисъл, но в същото време си един невероятен дечко.

- Аз съм си такъв. Дечко. За мен е суперважно никога да не губиш детството в себе си и радостта от малките неща в живота.

- Представям си как са те приемали например генерали от МО, които е трябвало да се видят с премиера?

- Не ме възприемаха насериозно и това им беше грешката, защото аз съм изключително интелигентен и сериозен и задълбочен човек. Когато идват при мене хора, вкл. и генерали от ГЩ, аз се интересувам от това какво искат да правят и колко ще струва, какъв ще е ефектът за държавата.

- Вярно ли е, че си се търкалял със стола на Станишев на “Позитано”?

- Да. Партията тогава беше много зле финансово и единственият стол на колелца беше на председателя. И той като го няма, изваждаш стола в коридора и се пързаляш. Трябва да си създаваме малки, дребни удоволствия от работата. Играли сме и хора в коридора на “Позитано”. Веднъж го правихме през декември, защото някой каза, че не знае Дунавското хоро и не знае какво ще прави на Нова година в 12 часа, като свърши словото на президента. Но това все пак беше преди 7-8 години.

- Станишев знае ли за стола?

- Не. Сега вече ще научи. Но той като че ли ни се радваше. Пък и не сме му счупили стола.

- Харесваш ли Бойко Борисов?

- Бойко е много интересен феномен. Това, което ми харесва в него, е, че той така разбърка шаха в България, че вече нищо няма да е същото, независимо дали ще направи нещо или не. Той освободи толкова енергия в обществото, която сега трябва да се вкара в някакво русло, в някакви рамки и да даде КПД, та влакът да тръгне в някаква посока.

Ако не тръгне, значи само сме разбъркали манджата, нищо друго. А това не е достатъчно.

http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=392156