Кораби на български дружества плават под знамената на Панама, Малта, Коморските острови, Сейнт Винсент и Гренадини, Словакия, Маршаловите острови и дори Монголия. Морският регистър на Панама „притежава” 6323 кораба, следван от Либерийския с 2204, Китай – 1826, и Малта – 1438. В момента около 40 кораба са под български флаг, като доскоро са били над 100. От 2006 г. до януари 2010 г. от регистъра са заличени 67 кораба.
Предстоят промени в Кодекса за търговското корабоплаване (КТК), съобщи в началото на юли транспортният министър Александър Цветков. Според него това ще повлияе пряко на броя на корабите, плаващи под български флаг.
Инициативата за изменение на законодателството е на граждански морски сдружения, базирани основно във Варна и Бургас, включително асоциацията на корабособствениците и Параходство „Български морски флот“, съобщиха за „Класа“ експерти. Засега предлаганите промени основно засягат ипотекирането на плавателните съдове.
Вносителите на предложенията се мотивират, че българският флаг трябва да стане по-атрактивен. Мненията как ще стане това са противоречиви.
Неслучайно с термина „атрактивен“ инициаторите се опитват да се разграничат от практиката на държави, предоставящи удобен флаг. В анализ на бившия областен управител на Варна Петър Кандиларов, публикуван от сайта pan.bg, се посочва, че в условията на световна криза корабособствениците търсят различни възможности за запазване на печалбата. Включително със сваляне на разходите за заплати, осигуровки, за безопасност на плаването или ниски данъци. Такава възможност предоставят държавите, създали „удобни знамена”. Обикновено това са по-слабо социални страни. Там под въпрос е трудовото законодателство. Най-привлекателна е възможността да се избегне от отговорност при корабокрушение, посочва Кандиларов.
В такъв случай е логичен въпросът, каква е разликата между удобен и атрактивен флаг и възможно ли е флагът да стане привлекателен, без да пострада репутацията ни на морска държава?
„КТК е съставен още през 1970 г. Значителна част от текстовете, които засягат търговската част на корабоплаването, са резултат от действащи международни конвенции“, коментира Антон Антонов, президент на агенция „Евробалканконсулт”.

Корабните ипотеки

„Промените в КТК засягат основно ипотеките на корабите. Предложенията са мотивирани и с идеята за „привлекателен“ български флаг. Такъв правен термин няма никъде по света. Дебатите се свиха до отношенията между банките и получателите на кредити“, заяви Антонов. Той определи като положителни създадените облекчения за морска ипотека, а оттук и за Параходство „Български морски флот“ като единствен голям корабопритежател у нас.
„Текстовете за морската ипотека бяха доста тромави“, коментира още Антонов. Според него ще е по-полезно държавата да направи национална стратегия за сектора, която да обхваща поне следващите 10 г.

Офшорните зони

„Почти навсякъде по света удобните флагове съвпадат с офшорните зони. За един корабособственик е много по-удобно да е в Малта или на остров Ман, защото ще плаща много по-малко данъци“, коментира още Антонов. Според него засега освен стратегия, на България й липсват още икономически условия и ресурс да направи флага си привлекателен.
„Първо е необходим голям товарооборот в Черно море, плюс специфична данъчна политика и добри условия в пристанищата“, аргументира се специалистът. Едва след това може да се направи законодателната промяна.
„Ако направим флага удобен, ще влезем в противоречие не само със случващото се в Европа, а и с целия цивилизован свят. САЩ, Великобритания и Франция вече предприемат действия срещу офшорните зони“, каза още Антонов.
„Промените в КТК имат за цел да се повиши привлекателността на българското знаме. От много години пледирам да направим втори регистър, което би донесло на България милиони долари приходи“, коментира през „Класа“ кап. Богдан Богданов, който е работил в БМФ, пристанище Варна и чужди компании. Според него има две условия, за да стане един флаг привлекателен: законодателството и компетентността на морската администрация.
„Но това не е включено в проекта за изменение на КТК“, отчита капитанът.
Много корабособственици регистрират всеки кораб на името на отделна фирма. По-често това са офшорни компании. Ние в момента и да искаме, няма как да регистрираме такива кораби по нашето законодателство. В това е смисълът на един втори регистър. Той в никакъв случай не означава, че могат да бъдат регистрирани кораби, които не отговарят на изискванията, аргументира се кап. Богданов.
Той отчита, че досега българският флаг никога не е бил удобен. Но отварянето на втори регистър и привличането на корабособственици би донесло на държавата сериозни приходи.
Защо вторият регистър повишава привлекателността? От една страна, изискванията към основния регистър могат да си останат. Вторият регистър дава възможността да бъдат регистрирани корабособственици, чието седалище е някоя офшорна компания, без да се понижават изискванията към плавателните съдове, обяснява експертът. 



Кап. Христо Донев, изпълнителен директор на Параходство БМФ и председател на Българската асоциация на корабопритежателите: Рисковано е да създадем втори регистър

---

- Г-н Донев, ще направят ли предлаганите промени в КТК българския флаг по-атрактивен?
- Предлаганите промени не са големи, те ще помогнат за подобряването на привлекателността на българския флаг, но не са панацея.

- Какви промени ще привлекат нови корабособственици?
- От създаването си през 2003 г. Българската асоциация на корабопритежателите (БАК) настоява пред изпълнителната и законодателната власт за едни и същи мерки, които са добри практики на развитите европейски морски държави. През 2005 г. беше въведен т. нар. режим на тонажна такса, при който корпоративното подоходно облагане може да се замени по избор с постоянна такса, изчислена на база тонаж на оперираните кораби. Поради ниското ниво на данъчните ставки в страната и влиянието на световната криза ползата от тонажната такса за българския флаг през последните години е минимална.
Едва от началото на тази година настоящото правителство предприе мерки за подобряване на имиджа на българския флаг (реално – за спасяването му), като въведе облекчен режим на данъчните ставки и ставките по социално осигуряване на морските лица.
С предлаганите в момента изменения на КТК се цели постигането на условия по отношение на комплектоване на екипажите и финансово обезпечение на корабите (морска ипотека) при експлоатиране на кораби под български флаг, идентични с тези на развитите морски страни.

- Как гледате на идеята за втори регистър?
- Важно е да се изясни защо се появяват т. нар. втори или международни регистри. На първо място отчитаме изключително нарасналия дял на т. нар. отворени регистри в международното корабоплаване, където изискванията за връзка с флага както на корабособственика, така и на екипажите липсват. Тези регистри не поставят никакъв фискален контрол към корабопритежателя, освен таксата за поддържане на регистрацията.
Често критериите за безопасност и условия на труд са занижени. Това вкарва тези регистри в т. нар. черен списък на различните режими на държавен пристанищен контрол. Профсъюзът на моряците и пристанищните работници им дава названието „удобни флагове”. За да противостоят на създаденото неравностойно положение, развитите морски държави започват да правят „втори регистри” с различни условия от основния национален регистър, които създават повече свобода по отношение на екипаж и данъчни задължения. В резултат през последните две десетилетия се създаде сложна конфигурация от „отворени”, „квази-отворени”, „международни” и т. н. регистри.
За избягване на негативните страни от създаването на паралелни регистри в една държава ЕС прие през 1987 г. за първи път Насоки за държавни помощи в морското корабоплаване. Целта е да създаде облекчен режим за корабите под национален флаг на страните членки, като по този начин те да станат конкурентоспособни.
България няма нужда от създаване на „втори регистър”, а и рискът от компрометиране на основния регистър при създаване на един „втори” регистър е голям.

- Какви мерки ще ни предпазят от риска имиджът ни на морска държава да пострада?
- По-добре е да не се търси „мекото на хляба” чрез „втори регистър” с по-ниски критерии, защото това в по-дългосрочен план ще има негативен ефект върху всички. Необходимо е също да се работи постоянно за подобряване и поддържане имиджа ни на традиционна морска държава.
Тук става въпрос за приемане на национална стратегия за морския и речния транспорт, като се отчитат европейските стратегически документи. За подобряване имиджа на морската професия, за преработка на основните законодателни актове в сектора – КТК и Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на РБ и други мерки.

- Транспортният министър съобщи, че БМФ е префлагирал 6 кораба, предвижда ли се още кораби да минат под български флаг?
- В момента БМФ изпълнява програма за обновяване на флота. При съществуващото законодателство финансирането на програмата не позволява още кораби да минат под български флаг.

http://www.klassa.bg/news/Read/article/101135_%D0%9E%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%BE+40+%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%B0+%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%85%D0%B0+%D0%B4%D0%B0+%D0%BF%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D1%82+%D0%BF%D0%BE%D0%B4+%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D1%84%D0%BB%D0%B0%D0%B3