България е отново сред лошите примери за справяне с корупцията, отчете "Трансперънси интернешънъл" ("Прозрачност без граници") в ежегодното си изследване на индекса за справяне с корупцията. В проучването, което обхваща 178 държави, България има индекс 3.6, което е с две десети по-ниско (3.8) в сравнение с 2009 г. Класацията измерва между 0 и 10, като 0 отчита сериозно разпространение на корупцията, а 10 показва чиста от корупция среда.

Откакто участва в класацията от 1998 г., България не е постигала индекс 5, който се смята за средно ниво в класацията."Новината не е добра. Това показва процес на стагнация за антикорупционни усилия", заяви Диана Ковачева, изпълнителен директор на българския клон на организацията.

"Намаляването на индекса е индикатор за известно разочарование в международния бизнес и експертите, както и в българската общественост за потенциала на сегашното правителство да осъществи последователна институционална реформа." Това коментира политологът Огнян Минчев, според него има висока оценка на политическата воля. Тя е необходима, но не и достатъчно  условие за справяне с проблемите на България. "Способността на изпълнителната власт, на парламента, на съдебната система, на публичните институции да генерират реформа която да създава прозрачност, предвидимост и лекота за осъществяване на публичните ангажименти на различни бизнес групи, частни предприемачи е залегнала в този индекс", заяви още Минчев.

"Няма защо не се лъжем, България е вписана динамично в европейския контекст, чиято енергетика е 100% ръцете на руски компании. Русия се намира на 154 място в класацията от 178 държави. Нека не прозвучи антируско, но ако искаме да се подобрим, отидете да сключите договор за още една ядрена електроцентрала", каза още Минчев.

Според него българската институционална реформа не върви. Нещата се решават на парче, не в рамките на цялостна стратегия, така че да са по-прозрачни и ефективни. "Това противоречие на политическа воля и реални резултати определя позицията на България в това изследване", каза още Минчев.

"Посланията на държавата се изпращат извън България и от законодателната власт. Например колко пъти беше променям закона за обществените поръчки, през последните години също така непрекъснато беше изменян Наказателният кодекс. В България няма закон за лобизма, не е уточнено какво е конфликт на интереси... Динамиката на законодателството не дава сигнал на стабилност към международния бизнес", заяви Ковачева.

Според нея обществените поръчки определено са една от индикациите за бизнеса доколко разпространена е корупцията. "Но той също участва в тях. Не бива да оставаме с впечатление, че бизнесът също не е корумпиран. Няма как да му попречите да прави картели. Той може да манипулира една обществена поръчка и затова усилията за прозрачност и почтеност при обществените поръчки трябва да бъдат и от страна на  институциите, и на бизнеса", смята още Ковачева.

Тя заяви, че при бизнеса има игра - отделните компании се уговарят, за да си разпределят няколко лота. Тази игра води до манипулиране на обществените поръчки и компрометира усилията на институциите да бъдат прозрачни.

"Корпоративни любимци има при всяко правителство. При това те са облечени в по-издържана нормативна форма, те са по-елегантни. Особено в сравнение с периода 2000 - 2008 г., когато се газеха изцяло закони и конституция", заяви Огнян Минчев.