Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
09.11.2010 17:07 -
Повечето българи не биха емигрирали дори при 50% ръст на заплатата
Повечето българи (56%) не биха се преместили да живеят в друг град на страната, а 59% не биха се преместили в друга държава дори при 50% увеличение на заплатата. Това сочат данните от международно изследване на "Синовейт", свързано с миграционните процеси. Проучването е проведено в периода септември-октомври в България, Русия, Украйна и Сърбия.
Според изследването обаче основният фактор, който би повлиял на българите да се преместят в друго населено място в страната си, е 100-процентово увеличение на заплатата. Това заявяват две пети от всички интервюирани на възраст между 15 и 69 години.
Докато българите и сърбите демонстрират приблизително сходни нагласи към смяна на местоработата си в рамките на страната, то в Русия и Украйна се забелязва съвсем различна тенденция. Според резултатите от Русия близо четири пети от запитаните са отговорили, че не биха се преместили да работят в друга държава, и приблизително толкова (77%) не биха се преместили в друг град.
Ако проектираме този резултат върху една въображаема температурна скала на мобилността, се оказваме "по-горещи" от руснаците и украинците, обяснява управляващият директор на "Синовейт България" Стоян Михайлов. Според него обяснението за това може да се търси в две посоки: исторически сърбите (от епохата на Титова Югославия и след войните там) и българите през последните две десетилетия вече са преминали през вълна на миграция извън страните си в търсене на успех и богатство на Запад, т.е. те вече имат личен опит и достатъчно близки и познати, които са живата връзка със света отвъд желязната завеса. От друга страна, в Русия и Украйна все още е налице противопоставянето "модерен център – консервативна периферия", т.е. големи маси от хора от вътрешността на страната са далеч от идеята за такъв тип мобилност, въпреки че в Москва и Киев картината е коренно различна.
Различни обаче са основните причини за българите за преместване в чужбина – предимно в страни от Европейския съюз, но и извън него, хората биха заминали да работят единствено ако работодателят им осигури препитание и на другите членове на семейството. Това може би е свързано и с един от основните страхове на търсещите работа далеч от дома, а именно – страха от изолация. Възможността да бъдат със семейството си в чуждата страна и още повече - да им осигурят работа и подслон, прави избора много по-лесен.
Друга потенциална причина за преместване в чужда държава, макар и посочена от доста по-малък дял от интервюираните, е получаването на "атрактивен пакет от компенсации" като мобилен телефон, безплатна храна и медицинска застраховка. Възможността за развитие или растеж в кариерата също не е от най-разпространените причини за преместване, която е предимно споменавана от тийнейджърите и младежите под 30-годишна възраст. Възможността работодателят да плаща наем на жилището пък е един от най- маловажните фактори за преместване в друг град, особено извън рамките на Европейския съюз, показват още данните на "Синовейт".
Ако погледнем по-задълбочено резултатите от България, за никого няма да е изненада, че най-склонни да сменят местоположението си срещу 50% по-високо възнаграждение са младите и активни хора на възраст между 20 и 39 години, както и предимно несемейните и живеещите на семейни начала българи. По отношение на типовете населени места най-много потенциални емигранти се открояват сред жителите на малките градове (с под 50 000 жители). Именно това са и хората, които са най-склонни да се преместят в друг град на страната, ако това ще им донесе 50% по-високи доходи.
Според изследването обаче основният фактор, който би повлиял на българите да се преместят в друго населено място в страната си, е 100-процентово увеличение на заплатата. Това заявяват две пети от всички интервюирани на възраст между 15 и 69 години.
Докато българите и сърбите демонстрират приблизително сходни нагласи към смяна на местоработата си в рамките на страната, то в Русия и Украйна се забелязва съвсем различна тенденция. Според резултатите от Русия близо четири пети от запитаните са отговорили, че не биха се преместили да работят в друга държава, и приблизително толкова (77%) не биха се преместили в друг град.
Ако проектираме този резултат върху една въображаема температурна скала на мобилността, се оказваме "по-горещи" от руснаците и украинците, обяснява управляващият директор на "Синовейт България" Стоян Михайлов. Според него обяснението за това може да се търси в две посоки: исторически сърбите (от епохата на Титова Югославия и след войните там) и българите през последните две десетилетия вече са преминали през вълна на миграция извън страните си в търсене на успех и богатство на Запад, т.е. те вече имат личен опит и достатъчно близки и познати, които са живата връзка със света отвъд желязната завеса. От друга страна, в Русия и Украйна все още е налице противопоставянето "модерен център – консервативна периферия", т.е. големи маси от хора от вътрешността на страната са далеч от идеята за такъв тип мобилност, въпреки че в Москва и Киев картината е коренно различна.
Различни обаче са основните причини за българите за преместване в чужбина – предимно в страни от Европейския съюз, но и извън него, хората биха заминали да работят единствено ако работодателят им осигури препитание и на другите членове на семейството. Това може би е свързано и с един от основните страхове на търсещите работа далеч от дома, а именно – страха от изолация. Възможността да бъдат със семейството си в чуждата страна и още повече - да им осигурят работа и подслон, прави избора много по-лесен.
Друга потенциална причина за преместване в чужда държава, макар и посочена от доста по-малък дял от интервюираните, е получаването на "атрактивен пакет от компенсации" като мобилен телефон, безплатна храна и медицинска застраховка. Възможността за развитие или растеж в кариерата също не е от най-разпространените причини за преместване, която е предимно споменавана от тийнейджърите и младежите под 30-годишна възраст. Възможността работодателят да плаща наем на жилището пък е един от най- маловажните фактори за преместване в друг град, особено извън рамките на Европейския съюз, показват още данните на "Синовейт".
Ако погледнем по-задълбочено резултатите от България, за никого няма да е изненада, че най-склонни да сменят местоположението си срещу 50% по-високо възнаграждение са младите и активни хора на възраст между 20 и 39 години, както и предимно несемейните и живеещите на семейни начала българи. По отношение на типовете населени места най-много потенциални емигранти се открояват сред жителите на малките градове (с под 50 000 жители). Именно това са и хората, които са най-склонни да се преместят в друг град на страната, ако това ще им донесе 50% по-високи доходи.
Следващ постинг
Предишен постинг