Европейските страни предприемат едва една трета от необходимите стъпки за трансформиране на икономиките си в нисковъглеродни, каквито са изискванията на ЕС до 2050 г. България отново е на опашката в усилията си за намаляване на парниковите умисии, сочи нов измервателен инструмент, представен във вторник в Брюксел от международната природозащитна организация WWF и компанията Ecofys. За да се постигнат целите реално, държавите трябва да намалят вредните си емисии с 80-95% спрямо нивата им от 1990 г.

Докладът и придружаващия го уебсайт, наречен “Барометър на климатичната политика в ЕС”, за първи път представят точна моментна снимка на състоянието на емисиите на парникови газове в Европа. Чрез новата методика се следят всички сектори, които съдействат за повишаване на емисиите въглероден двуокис в ЕС. За получаването на крайните резултати се използва специален анализ, който се извършва по страни и по сектори.

“Барометърът е мощен инструмент, който измерва влиянието на отделните политики и тяхната ефективност. Той позволява на хората лесно да идентифицират онези сектори, които имат нужда от повече внимание и тези, където действията по отношение на намаляването на вредните емисии са най-ефективни”, коментира Никлас Хьоне, директор “Енергия и политика за климата” в Ecofys.

Сегашното изследване е открило огромни разлики в европейските страни при прилагането на добрите практики за намаляването на емисиите на парниковите газове. Като цяло резултатите на ниво ЕС са незадоволителни, държавите разполагат с неизползван потенциал, сочи докладът.

“Ще се наложи страните членки да направят обстоен анализ на политиките си и да определят слабостите. Необходимо е сериозно внимание върху въвеждането на добри практики, като 40% от резултатите имат за опорна точка европейското законодателство”, коментира Джейсън Андерсън, ръководител на направление “Климат и енергийна политика” в офиса за европейска политика на WWF в Брюксел.

“Сектори като енергийна ефективност, транспорт и индустрия изостават. Най-голям напредък бележи подкрепата на възобновяемите източници на енергия”, посочва Никлас Хьоне.

България е сред страните, които се нареждат на едно от последните места със значително по-високи нива на енергийна интензивност на икономиката, както и с липса на каквото и да е прилагане на климатичните норми към момента.

“България набляга основно на разработването на големи проекти с възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), които за съжаление често са в конфликт с природата и европейските директиви. Те са и в противоречие с концепцията за диверсификация на енергопроизводството - много, но малки ВЕИ инсталации за енергийно независими общности и населени места. България е готова да отдели колосални средства за нови енергийни проекти, а не предвижда никакви сериозни действия за повишаване на енергийната ефективност на сградите и икономиката”, обясни Георги Стефанов, експерт по климатичните промени на WWF в България.

Бароматърът на климатичната политика ясно показва как и защо Европа не успява да постигне целите си.

“Всяка страна и Европа като цяло се нуждае от законодателство, което да подпомага развитието на нисковъглеродна икономика. Сега ние можем ясно да видим, че междинната цел, която залага намаление на парниковите газове с 20% до 2020 г. не е добра, защото няма да ни позволи достигането на нисковъглеродна икономика през 2050 г.”, казва Джейсън Андерсън.