На 11 ноември православните християни почитат Св. великомъченик Мина - воин, покровител на семейството, сираците и бездомните, пазител на пътуващите на дълъг път, воините и лечителите.

Св. Мина закриля и жените, затова на този ден те се молят пред иконата на светеца за здравето на децата си, за радост и благополучие в дома.

На днешния ден, на който се почитат и светците Виктор и Викентий, празнуват всички с имена Виктор, Виктория, Мина, Минка и Минчо.

Миналата година Министерският съвет реши 11 ноември да бъде обявен и за професионален празник на охранителя и частната охранителна дейност.

Единственият манастир, който носи името на светеца, се намира в покрайнините на София. Там се пази чудодейната му икона, пред която на този ден се събират хиляди богомолци.
 

Св. Мина бил войник в Египет по времето, когато в Рим царували Диоклетиан и Максимиан (284-305 г.).

Те издали указ да се предават на мъчения и да се убиват всички християни, които не се покланят на идолите. Те били принуждавани да извършат идолски жертвоприношения.

Воден от силната си вяра, Мина оставил воинското си звание и се оттеглил

в пустинята, където се отдал на пост и молитва, смятайки, че е по-добре да живее със зверовете, отколкото с хора, които не познават Бога.

Минало време, но зрелищен идолски празник в главния град на Котуанската област, където се били събрали много езичници, накарал Мина да остави планината и да слезе на сборището, за да заяви пред всички ревността си по християнския Бог.

Като чул думите му, князът заповядал да отведат бъдещия светец в тъмница. Тъй като Мина не рачил да се поклони на идолите, той бил подложен на многобройни мъчения, които обаче преминал, осланяйки се неизменно на Христа.

Безсилен пред неговата непреклонност, князът заповядъл св. Мина да бъде посечен с меч, а

тялото му да изгорено пред целия народ

Когато огънят изгаснал, вярващите дошли на това място и събрали останалите мощи, обвили ги с чисти повивки и ги помазали с благовония. Скоро те пренесли тези свети останки в родния си град Александрия и ги погребали с почести.

Впоследствие на това място била построена църква и по молитвите към светеца в нея станали множество чудеса.

В народните представи днешният ден бележи средата на т.нар. "Вълчи празници" - от Архангеловден до Коледни Заговезни - времето, в което вълците бесуват. "Вълчите празници" водят след себе си най-дългите нощи.

По това време хората довършват всички започнати ремонти, поправят огради и запушват процепите, през които може да се промъкнат тенци, караконджоли и други зли сили. /Вести