Икономиката на България е реализирала нулев растеж през третото тримесечие на тази година в сравнение с второто, сочат експресните сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ), публикувани във вторник.

Спрямо третото тримесечие на миналата година икономиката е реализирала ръст от 1.3%. За последните четири тримесечия ръстът на брутния вътрешен продукт се е забавял, оставайки обаче в рамките на положителния. Произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) обаче още не може да достигне равнището на най-силното си измерение за последните десет години, реализирано през третото тримесечие на 2008 г.

Експресните данни, които се изработват 45 дни след приключването на отчетния период, потвърждават опасенията на финансовия министър Симеон Дянков, изказани неотдавна при представянето на проектобюджета за следващата година, че ръстът в България ще се забави и не е изключено в края на годината да отиде към нулев. Данните обаче показват, че растежът се е забавил до нулев на тримесечна база още през летните месеци, които обикновено са по-силни заради туризма и селското стопанство.

Заради по-ниските очаквания Дянков предупреди, че най-вероятно ще се наложи да се прекрои проектобюджетът за догодина към още по-консервативен. Разчетите във варианта, представен за обсъждане в парламентарните комисии, са правени при ръст от 1% за следващата година, макар в макрорамката да е заложен ръст от 2.9%.

За последните четири тримесечия икономиката е забавяла растежа си след сериозния спад през 2009 г. и постепенното нарастване през 2010 г. На тримесечна база през последното тримесечие на миналата година ръстът е бил 0.5%, през първото тримесечие на тази година е бил също 0.5%, през второто – 0.3%, докато се стига до нулев ръст през третото тримесечие. На годишна база растежът също се забавя – съответно през четвъртото тримесечие на 2010 г. - 3.7%, през първото на тази година – 3.3%, през второто – 2.0% и през третото – 1.3%.

Според експресните данни на НСИ произведеният БВП в номинално изражение е 21.171 млрд. лв. От него за крайно потребление отива 67.5%, а за бруто капиталообразуване – 21%.

В брутната добавена стойност 57.6% се падат на услугите, 31.3% - на индустрията, и само 11.1% - на аграрния сектор.