В българския народен календар 8 януари се отрежда за празник на бабите акушерки, които някога са били единствената родилна помощ, помагали са не само в мига на самото раждане, но и преди и след него. Те са знаели как да се изроди здраво дете, как може предварително да се определи полът му, как да се предпази от лоша орис.
Този празник е езически и идва от далечните праславянски времена.

Сутринта на Бабинден жените, които имат деца от 1 до 3 години, наливат вода, слагат в нея босилек и здравец, приготвят сапун и нова кърпа. Отиват в дома на бабата акушерка за обредно поливане и миене на ръцете. Поливането се извършва в градината, за да се пресече всичко лошо, или на стълбите. При миенето бабата хвърля вода нагоре, колкото са капките, толкова са берекетът и здравето. Подскача нагоре, за да са пъргави децата.

Вечерта ритуалът продължава с обредно къпане на бабата акушерка. Както тя е къпала децата, така и те нея къпят. Празникът завършва с изпращане на бабата акушерка и даване на дарове в знак на благодарност към нея. Осми януари се празнува и в чест на болестта по децата ,която наричали "бабици".

С календарната реформа на Българската православна църква през 1968 г. датата на честването на Бабинден се измества по стар стил - от 21 на 8 януари, като 21 януари се отбелязва като Ден на родилната помощ. /Дарик

Бабин ден е чисто женски празник. На този ден мъжете са се се крили вкъщи, защото, щом излезлите на мегдана развеселени жени видят мъж, хващат го и започват да го разсъбличат, докато не плати на музиканти да им свирят и не ги почерпи с кафе или нещо друго.
Само на този ден в миналото на жените се разрешавало да пият в кръчмата.

" O, tempora! O, mores !" - би възкликнал отново и днес Цицерон .