Агентите в расо не са подавали доноси за миряни, а са събирали сведения за църковния живот и са писали доноси за други митрополити. Това стана ясно от думите на члена на комисията по досиетата Екатерина Бончева по Би Ти Ви тази сутрин.

Както е известно вчера беше обявено ясно, че 11 от 15-те митрополити от Светия синод са били сътрудници на Държавна сигурност, основно на Шести отдел, който е отговарял за "борба с политическата диверсия". Вербуването на духовниците е станало в края на 70-те и през 80-те години на миналия век.

От проучените документи става ясно, че сътрудничеството е било на доброволни начала, като няма сведения за принуда. Според Бончева свещениците са били наясно, че като сътрудничат на ДС имат по-голям шанс за израстване в кариерата. В един от случаите на агента в расо са били дадени и пари, но това не е било масова практика.

В докладите си свещениците давали характеристики на свои колеги и споделяли научена информация за представители и гръцката и македонската църкви. Служещите в чужбина духовници пък доносничели за ставащото в средите на емиграцията, като тези в задграничните епархии били сътрудници на Първо главно управление на ДС.

При проучването на материалите, събрани от духовниците, ставало ясно, че държавата, в лицето на ДС е кадрувала в Българската православна църква, като са предлагани подходящите хора дори за игумени на манастирите. Тайната полиция определяла и кой свещеници е подходящо да бъдат изпратени в Света гора.

Според Бончева има следи за разработка с кодово име "Цитадела", която вероятно е за Зографския манастир. Все още документите по нея не били проучени.

"Няма документ, който да удостоверява, че патриарх Максим е бил сътрудник на Държавна сигурност", категорична е Екатерина Бончева. Нямало доказателство и за унищожени документи, свидетелстващи, че главата на Българската православна църква е бил агент.

Екатерина Бончева беше категорична, че ако патриархът е бил сътрудник или щатен служител на бившите специални служби, щеше да остане някакъв документ, който да потвърждава това. По нейна информация, на всичките заседания на Светия синод, на които е бил обсъждан въпросът за досиетата, той е гласувал за отваряне на документите.

Бончева призна, че от началото на работата на Комисията по досиетата до този момент никога не е имало такъв обществен натиск, както при случая с досиетата на висшия клир.