Когато говорим за фалшиви интервюта има други събития в днешната журналистика, които имат по-сериозни ефекти.

Например, пиарът вместо журналистика, платени поръчкови статии, жълтите измислици, там пораженията могат да бъдат много големи. Това каза пред БНР Нели Огнянова, професор по медийно право.

За новини се представят поръчкови статии и хората ги възприемат като такива. Смятам, че има по-важни теми за обсъждане, за отговорността на медиите и за отговорността на този който чете, за медийната грамотност. По начало по ред критерии трябва да избираме кои са източниците ни на достоверна информация. За фалшивите новини да си спомним 1 април. Тогава някакви материали публикации се представят за достоверни и за смешни, друг път такава индикация може да бъде името на сайт.

 Ако един сайт се казва "Невероятно", тогава този, който чете, трябва да предположи, че става дума за елемент на сатира, добави Огнянова. Тя посочи, че наистина е от значение изрично съобщение на даден сайт, че той е с елемент на сатира примерно. "Човек не го забелязва едно такова съобщение, ако не се вгледа в това. Има и друг тип отбелязвания. Интернетът е благоприятна среда за производството на такива новини и за тяхното разпространение", каза Огнянова.

На въпрос дали трябва да се промени регламентът в регистрацията или да има нови правила, Огнянова отговори, че е прегледала дали има практика по този въпрос. "Виждам, че съд, който се занимава със стандартите в съдебното слово е гледал дело с уж изказване на спортист срещу друг спортист. Това дело се занимава с границата на правото. Ще говоря за право, не за етика.

Съдът след като внимателно разглежда тази уж публикация, в която има уж твърдение, накрая приема, че трябва да се разчита на възможностите на средния читател и според съда средният читател трябва да разбере, че това е шега. За България може би трябва да се изисква повече от средния читател и той все повече трябва да се ориентира за какви източници става въпрос. Правото се занимава със сериозни нарушения, тогава, когато например има кражба на самоличност, фалшиви профили в социални мрежи, границата е деликатна и ако става дума за сатира, правото ще внимава от гледна точка на защита свободата на словото", поясни Огнянова.

За медийното право има разнообразни коментари за търговското споразумение, търговското фалшифициране, запознах се с изказване на президента Обама също. Има интересни съобщения, свързани с режима на личните данни в ЕС и медиите отбелязват идеите за санкциите и преразглеждане на правната рамка на защита на личните данни. Очаквам правната рамка на медиите да следва тенденциите.

 Изработва се културна стратегия, проект с широко участие на гражданския сектор, в рамките на тази стратегия има идея да се създадат работни групи, да отразяват различните сектори на националната култура. Ще има и работна група свързана с радио, тв, печатни и нови медии. Очаква се добро сътрудничество на гражданските организации и Министерството на културата и други министерства, добави Огнянова.

За манипулацията в днешното общество, Огнянова каза, че това, за което говорим е симптоматика. Има процеси, които вървят и е трудно да се анализират дълбоко, поради трудността да се намери емпирична информация, която да позволи истински анализ. Съществува трудност да се достигне до данни и да се правят след това изводи, когато става въпрос за тенденции в българските медии. Големият въпрос за качеството на журналистиката като цял спектър от изисквания стои на дневен ред, стои въпросът и за политическата реклама, защото са още много близо изборите, а те показаха, че има нужда от осмисляне на отношението политика - медии - информация, която стига до избирателите, подчерта Нели Огнянова.

BGZONA