Гръцкият език е виновен за финансовия колапс на страната, твърди професор по икономика от Йейлския университет, цитиран от списание "Слейт".

Според изследване на проф. Кийт Чен човешката реч предопределя нашата нагласа за бъдещето и начина, по който се готвим да посрещнем задаващите се пред нас предизвикателства.

Ученият отдавна изследва въпросите на синтаксиса, свързани с човешкото поведение в най-различни области, като склонността ни към пестене, плащането на осигуровки и начина, по който ще излезем в пенсия.

Според категоризацията на Кийт Чен езиците, които правят съществена разлика между сегашно и бъдеще време, като гръцкия и английския, подтикват хората да взимат по-малко решения, свързани с предстоящи събития.

И обратното, езиците, в които сегашно и бъдеще не са силно обособени, като немския и мандарин, кара говорещите ги да бъдат много по-предвидливи.

Според теорията на Чен езиците, които размиват сегашното и бъдещето, насърчават поведението, насочено към изпреварващи действия.

Тъй като бъдещето се изживява по същия начин, както и настоящето, един китаец е много по-склонен към икономии.

За да провери хипотезата си, Чан подробно разгледал статистиките за спестяванията, тенденцията към тютюнопушене или хранителния режим.

С една дума това поведение, което "жертва бъдещето, за сметка на сегашните удоволствия".

Резултатите потвърдили първоначалната му интуиция.

И така, вероятността хората, които говорят немски, фински или естонски, да спестяват за дадена година, се оказала с 30% по-висока от тези, общуващи на английски, испански или гръцки.

Представителите на първата група заделяли 170 хиляди евро повече от вторите за пенсии и имали 13% по-ниски шансове да страдат от затлъстяване.

Така че гръцкият език със сигурност е един от главните виновници за финансовия колапс на страната.

Наследниците на древните елини не са склонни да жертват благините на настоящето за сметка на ползи, които не се знае кога ще се появят в бъдещето.