Блогрол
1. Александър Божков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
2. Евгений Тодоров
3. Иван Бедров
4. Иво Инджев
5. Калин Манолов
6. Мартин Заимов
7. Николай Караиванов
8. Николай Младенов
9. Пламен Асенов
10. BLITZ
11. BPOST
12. FROGNEWS
13. R.E.D.
14. СВЕЖО
15. Ян Бибиян
16. ОРИНАВИ
17. Стефан Бонев
18. Петя Ставрева
19. Александър Секулов
20. Оринави
21. Веско Петров
22. Сантов
23. Силви Стефанов
24. Христо Гагов
25. Пламен Славов
26. Bulgaria_news
27. Елена Емануилова
28. Mese4inkata
29. Първа блогерска среща - 24.07.2009
30. Георги Цанков
Постинг
15.07.2012 18:08 -
От днес започват Горещниците
Африканската жега премина в Горещници.
Според традиционните народни схващания на българите трите поредни християнски празника Св. Кирик и Св. Юлита (15 юли), Мъченица Юлия (16 юли) и Св. Марина (17 юли) са най-горещите летни дни. В Северна България се наричат още "Чурлига", "Пърлига" и "Огнена Мария", а в южните райони на страната -"Люта", "Чурута" и "Опална Марина". Известни са и някои локални наименования като "Горесци" (Врачанско), "Чуруци" (Охриррдско и Велешко), "Германовци" и "Блъсъци". Съобразно с местната традиция за най-тежък и опасен ден се смята първият или последният.
Докато траят Горещниците, не се работи нищо на полето. Вярва се, че ако някой отиде да жъне на нивата, снопите му ще се запалят. Поради това не се пали и домашното огнище. На места не се работи против появата на обриви и рани по тялото. В Пловдивско Св. Кирик се тачи като лечител на болни очи. В Тетевенско той пази добитъка от болестта "огница". Наред с това е още светец на гръмотевиците и дъжда. Съществува практика по време на Горещниците да се гадае какво ще бъде времето през трите зимни месеца. Ако през първия Горещник слънцето пече силно, м. януари ще е топъл и дъждовен. А щом човек се изкъпе през Горещниците в топли минерални извори, няма да го хващат болести през цялата година. Според българския народен календар се празнува в чест на огъня и главно за предпазване от огън. Източноправославната църква е почитала през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (15 юли); Антиноген, Юлия девица (16 юли) и св. Марина (17 юли). В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия (Св. Марина) всред селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. Това е свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня.
В старопланинския район Горещниците бележат началото на седенкарския период. Обредното "заклаждане" на първата моминска седянка е изпъстрено с разнообразни действия и наричания, в които за основа служи любовната магия. През трите дни девойките събират съчки и влачат след себе си стебла от тиква, "за да се събират и влачат ергените по тях".
Привечер отиват на селянката с хурките си. Изпращат една мома да налее прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и така "ергените ще се въртят по тях". После дават тайно на момците да пият от същата вода за обич. Често запридането на хурките е съпроводено от словесна магия.
Момите се питат една друга: "Какво предеш?" Отговорът е: "Запридам ергените от Горната махала до Долната!" Вечерта преди лягане девойките поставят мокър конец в комина, "за да съхнат момците по тях, както съхне конецът". Друг път забождат хурките си в мравуняк, "за да пъплят ергените по тях както пъплят мравките".
Според традиционните народни схващания на българите трите поредни християнски празника Св. Кирик и Св. Юлита (15 юли), Мъченица Юлия (16 юли) и Св. Марина (17 юли) са най-горещите летни дни. В Северна България се наричат още "Чурлига", "Пърлига" и "Огнена Мария", а в южните райони на страната -"Люта", "Чурута" и "Опална Марина". Известни са и някои локални наименования като "Горесци" (Врачанско), "Чуруци" (Охриррдско и Велешко), "Германовци" и "Блъсъци". Съобразно с местната традиция за най-тежък и опасен ден се смята първият или последният.
Докато траят Горещниците, не се работи нищо на полето. Вярва се, че ако някой отиде да жъне на нивата, снопите му ще се запалят. Поради това не се пали и домашното огнище. На места не се работи против появата на обриви и рани по тялото. В Пловдивско Св. Кирик се тачи като лечител на болни очи. В Тетевенско той пази добитъка от болестта "огница". Наред с това е още светец на гръмотевиците и дъжда. Съществува практика по време на Горещниците да се гадае какво ще бъде времето през трите зимни месеца. Ако през първия Горещник слънцето пече силно, м. януари ще е топъл и дъждовен. А щом човек се изкъпе през Горещниците в топли минерални извори, няма да го хващат болести през цялата година. Според българския народен календар се празнува в чест на огъня и главно за предпазване от огън. Източноправославната църква е почитала през тези дни паметта на мъчениците Кирик и Юлита (15 юли); Антиноген, Юлия девица (16 юли) и св. Марина (17 юли). В по-старо време на първия ден вечерта се изгася огънят във всички огнища в селището, на втория не се пали никакъв огън, а на третия (Св. Марина) всред селото се пали нов огън (жив огън, божи огън), от който взимат всички стопани и подновяват огъня в своите огнища. Това е свързано с вярването, че на този ден от небето сам пада огън и че Света Марина е повелителка на огъня.
В старопланинския район Горещниците бележат началото на седенкарския период. Обредното "заклаждане" на първата моминска седянка е изпъстрено с разнообразни действия и наричания, в които за основа служи любовната магия. През трите дни девойките събират съчки и влачат след себе си стебла от тиква, "за да се събират и влачат ергените по тях".
Привечер отиват на селянката с хурките си. Изпращат една мома да налее прясна вода от воденицата, защото там водата се върти и така "ергените ще се въртят по тях". После дават тайно на момците да пият от същата вода за обич. Често запридането на хурките е съпроводено от словесна магия.
Момите се питат една друга: "Какво предеш?" Отговорът е: "Запридам ергените от Горната махала до Долната!" Вечерта преди лягане девойките поставят мокър конец в комина, "за да съхнат момците по тях, както съхне конецът". Друг път забождат хурките си в мравуняк, "за да пъплят ергените по тях както пъплят мравките".
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари