Първите данни сочат, че нито една от 264-те общини у нас не е финансово стабилна за отличен. Едва седем – Бургас, Несебър, Шабла, Панагюрище, Чавдар, Челопеч и Раднево получават оценка много добър. Пред технически фалит са Кюстендил, Ракитово и Земен. Финансите на останалите 254 общини са в средно положение.

Безспорен лидер в класацията на Дянков е Шабла. След нея се нареждат Челопеч, Несебър, Панагюрище, Раднево, Бургас, Чавдар, Златица и Генерал Тошево. Така на практика общините, които са надарени от природата с подземни богатства като нефт, злато, мед и други залежи, както и тези, в които се произвежда електроенергия, или могат да развиват туризъм като черноморските, ще се радват на допълнителни финансови блага и от държавата. Обратно - тези общини, които са бедни на залежи, ще продължат да затъват още по-дълбоко.

Дянков също отчете, че добре се представят общините, които имат приходи от концесионни такси, туризъм, големите и тези, които активно използват европейските средства. Според финансовия министър обаче изостават не само малки общини, но и такива, които не използват европрограмите. Те няма да бъдат стимулирани, защото не са си свършили добре работата, каза Дянков. Той даде за пример Перник, която е “абонирана за допълнителни средства” в края на всяка година. От около две седмици срещу кмета на Перник Росица Янакиева от БСП се води масирана кампания от управляващите, като общинските съветници я дадоха дори на прокурор заради съмнения за злоупотреби със средствата от земетресението.

Финансовият министър даде съвет на зле представящите се общини да бъдат активни в използването на европейските средства, за да излязат от затрудненото положение. Според зам.-финансовия министър Владислав Горанов проблемът с осигуряването на съфинансирането по проектите е решен. Държавата поема разходите по ДДС, а средствата се осигуряват от фонд “ФЛАГ”. “Безхаберие и липса на административен капацитет е причината тези общини да не ползват европейските програми”, каза Горанов.

Добри и лоши

От големите общини най-зле финансово се представят управляваните от опозицията. Това са Кюстендил, Карлово, Кърджали, Видин и Пазарджик. Начело на всички тях са кметове от СДС, ДПС и БСП. На другия полюс са големите общини управлявани от ГЕРБ – Бургас, Русе, Стара Загора, Благоевград и Димитровград, които са отличниците на полугодието на 2012 г.

При малките общини с най-добра оценка са Шабла, Челопеч, Чавдар, Златица и Бяла, Варненска област. Всички те се управляват от кметове на БСП, на Челопеч е коалиция от десни партии, а единствено кметът на Бяла е от ГЕРБ. Всички тези общини обаче са богати на подземни богатства, като една трета от концесионната такса остава за местната власт. Отделно големите чужди компании инвестират много в инфраструктурата.

На другия полюс са общините Земен, Струмяни, Антон, Борино и Борован, чиито финанси се управляват зле. С изключение на Земен останалите кметове са от опозицията.

Общините дължат на бизнеса 180 млн. лв.

След местните избори през есента на миналата година се наблюдава устойчива тенденция за намаляване на просрочените задължения на общините към бизнеса, каза Дянков. На полугодието те възлизат на 179.2 млн. лева, докато към края на февруари са достигнали своя пик от 233 млн. лв. Борчовете на общините са основно към строителни фирми и доставчици на комунални услуги.

С най-големи просрочени задължения е Перник – 13.3 млн. лв., Кърджали – с 9.5 млн. лв., Видин – 7.7 млн. лв., Дупница – 7.5 млн. лв. Столична община и Смолян имат да дават по 7.1 млн. лв.

Държавата не дължи нищо на общините, каза Владислав Горанов. Той обясни, че в края на 2011 г. са преведени около 30 млн. лв., с които са платени данък сгради и такса смет за държавните сгради на местната власт.

Задълженията на държавата към бизнеса възлизат на 146 млн. лв., каза министър Дянков. Най-големи са задълженията на Министерството на отбраната, като от тях около 80 млн. лв. са на Военно-медицинска академия. Другият голям длъжник към бизнеса е МВР с около 23 млн. лв. Министерството на регионалното развитие значително е подобрило плащанията си към фирмите и в момента има неразплатени около 30 млн. лв., посочи министър Дянков.

Класация за прозрачни финанси на общините
Методиката е разработена за да има по-голяма прозрачност и ефективност в изразходването на финансовите средства от общините, каза зам.-министърът на финансите Владислав Горанов. Той се аргументира, че местната власт получава около 3 млрд. лв. от централния бюджет по делегираните от държавата дейности всяка година и събира още около 700 млн. лв. от собствени приходи.

Методологията включва няколко показателя. Единият е финансовата самостоятелност, който отчита дали общината може със собствени сили да изпълнява функциите си. Другият е финансова устойчивост, който измерва бюджетното салдо спрямо общите постъпления, размера на дълга като процент от собствените приходи и просрочените задължения.

Показателите за ефективност измерват един общински служител колко души обслужва, както и дела на разходите за заплати и осигуровки в общите разходи. Последният показател е инвестиционната активност на местната власт, по който се следи дела на капиталовите разходи в общите.

Максималният сбор от точки е 100, но нито една община не го постига, дори не успява да влезе и в първа група над 80 точки. Във втора група между 60 и 79.9 точки са едва 7 общини. Масово общините са във трета и четвърта група от 20 до 59.9 точки. Най-зле е положението на общините в петата група – под 20 точки, където са три общини.

Проследяването на движението на общините в групи ще става на тримесечие.

За по-голяма сравнимост общините могат да бъдат сравнявани и по категории, определени на база население:

първа категория - София, Пловдив, Варна;

втора категория - градове с население над 50 000 жители;

трета категория - градове с население от 20 000 до 49 999 жители;

четвърта категория - градове с население от 6 000 до 19 999 жители;

пета категория - градове с население под 6 000 жители.