След като всички първоинстанционни дела в Софийския градски съд на Мирослава Тодорова, включително и тези пред финал, бяха обявени за ново разглеждане поради отказа на Върховния административен съд (ВАС) да спре изпълнението на решението на ВСС за уволнението й, днес е започнало преразпределяне и на приключени въззивни дела (дела, за които СГС е втора инстанция - бел.ред.). Този ход на ръководството на Софийския градски съд (СГС) се коментира от юристи като "особено скандален", тъй като става дума за дела, които на практика са решени.   Зам.-председателката на Софийския градски съд (СГС) Петя Крънчева е започнала преразпределянето, пише Дневник.

Това се прави независимо от факта, че тричленният състав с председател Мирослава Тодорова преди уволнението й е провел тайното съвещание (на което съдиите вземат решението по делото - бел.ред.) за всяко от делата и е обявил, че ще се произнесе с решение. Което означава, че съдът е обявил начина за решаване на тези дела и е останало само решенията  да бъдат изписани, отбелязва изданието.   В телефонен разговор Петя Крънчева каза, че е заета, но коментира кратко пред "Дневник", че преразпределянето не е започнало все още, но това ще стане утре или в петък. Тя обясни, че става дума само за неприключили дела на съдия Тодорова. Но на уточняващ въпрос има ли сред тях и обявени за решаване дела, отговори че има.    Преразпределянето на въззивните дела, по които е проведено съвещанието на съдебния състав, освен че е вмешателство на административното ръководство в съдебния процес, означава на практика изземване на решени дела, за да бъдат пререшени, което едновременно прегазва и НПК, и нарушава и Европейската конвенция за правата на човека. Фактът, че Мирослава Тодорова не може да слага подписа си под решенията, също не е основание за ново разглеждане на въззивните дела, тъй като останалите двама съдии от състава могат да ги подпишат.   В този смисъл е и изложението на Тодорова, адресирано до председателя на СГС Владимира Янева и до председателя на Върховния касационен съд проф. Лазар Груев, с което тя възразява на започналото преразпределяне. Две тълкувателни решения на ВКС – от 2012 и 1995 г., дават разрешение на казуса и аргумент за възражението на Тодорова. Според тълкуванията на ВКС, когато съдия няма обективната възможност да подпише решението, то се обявява с подписите на останалите членове на състава.   "Единственият законен изход е решенията да бъдат обявени с двата подписа на втория и третия член на въззивния съд, да бъде удостоверена причината за неподписването им от мен като председател на състава и технологичното им изготвяне бъде довършено от старшия член на състава", пише Тодорова в изложението си. Това е така, защото "към момента на формиране на волята на тричленния състав, т.е на вземане на решението – след отразеното в съдебния протокол оттегляне на тайното съвещание към съответната дата на съдебното заседание, е завършен фактическият състав по  постановяване на съдебния акт от законен състав", мотивира се тя.   Защо юристи определят случващото се като "особено скандално"   Най-пресният пример, че съдебно решение може да бъде обявено и без да е подписано от един от съдиите в състава, беше отмяната на избора на Владимира Янева за председател на СГС от тричленния състав на ВАС през февруари тази година. Тогава съдия Иван Раденков не подписа решението (независимо, че не стана ясно да има обективна причина, която го е възпрепятствала). Въпреки това решението стана факт, а по-късно петчленният състав на ВАС го отмени на други основания.   Още един случай от практиката оборва основанията на Петя Крънчева да разпореди ново разглеждане на делата на Тодорова. Когато съдия Даниела Атанасова стана зам.-министър на правосъдието в кабинета на тройната коалиция, тя подписа съдебни актове, в приемането на които е участвала по-рано като съдия, и те бяха потвърдени от горните инстанции.   Примерите и тълкувателната практика на ВКС не само отнемат аргументите на ръководството на СГС за ново разглеждане на обявените за решаване  дела на Мирослава Тодорова. Примерите дискредитират твърденията, че наказателната политика в момента целяла ускоряване и облекчаване на съдебния процес, и вдигат завесата пред реалната цел. Преразпределяне на решени дела може да се тълкува само като опасно самоделегиране на права на административния ръководител, който не е никакъв в съдебния процес, да се меси в правораздаването. Което на свой ред срива всяка идея за независимо правосъдие.   "Да започват отначало приключени на втора инстанция дела означава или некомпетентност, или противозаконна заинтересованост от точно определено решаване на въпросните дела, или откриване на фронт ва банк, с цената на всичко, за окончателно елиминиране на непокорната съдийка от територията на СГС, включително и буквално", коментира пред "Дневник" магистрат, пожелал анонимност.