REPORTER :: 7 ноември: 95 г. от началото на Октомврийската революция в Русия

Blog.bg

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

07.11.2012 07:27 - 7 ноември: 95 г. от началото на Октомврийската революция в Русия

Автор: reporter Категория: Новини

Прочетен: 760 Коментари: 0 Гласове:

На 7 ноември (25 октомври стар стил) в руската столица Петроград е извършен въоръжен държавен преврат, който прераства в Октомврийска революция, наричана още Болшевишката революция.
В нощта срещу преврата Болшевишката партия разполага със силите на 10 хил. моряци и 20-30 хил. войници. На страната на правителството на Александър Керенски са едва 500-1000 войници и гвардия от 1000 жени, които единствени се опитват да окажат някаква съпротива. Като цяло превратът е почти безкръвен – ранени са само неколцина от щурмуващите войници.
Първоначално, например в първите издания на събраните съчинения на Владимир Ленин, революцията е наричана просто Октомврийско въстание или Октомврийски преврат. При отбелязването на десетгодишнината от събитието съветската пропаганда въвежда названието Велика октомврийска социалистическа революция (съкр. ВОСР), което и днес понякога се използва в консервативни комунистически среди.
Крайната цел на тази революция е сваляне на буржоазното управление, което идва на власт след Февруарската революция от 12 февруари същата година.
Октомврийската революция е ръководена от Руската социалдемократическа работническа партия (болшевики), която от 1918 г. е преименувана на Руска комунистическа партия (болшевики), чийто водачи са Владимир Ленин и Лев Троцки.
Революцията успява, въпреки че болшевиките съставляват едва 0,3% от тогавашното руско общество. Има много версии как е станало това. Някои са прелюбопитни, като версията, че Германия е изпратила в Русия Владимир Ленин в пломбиран вагон. Според друга Лев Троцки получава от Централната банка на САЩ заем в размер на 100 млн. златни щатски долара, който след Революцията е върнат под формата на концесии на американски фирми.
Истинската причина за успеха на революцията е, че Болшевишката партия става изразител и защитник на жизнени интереси на широките слоеве в руското общество, които не искат вече да се бият по фронтовете, а да орат и сеят земята, да създават блага. Още в първия си ден (25 октомври стар стил) новото правителство издава Декрет за мира, в който призовава участващите във войната страни към справедлив и демократичен мир. На следващия ден правителството оповестява Декрет за земята, чиято точка първа гласи: „Помешчическата собственост върху земята се премахва незабавно без всякакъв откуп.”
Почти веднага след това започва Гражданската война в Русия, продължила пет години, в която и двете страни почти не вземат пленници. Армията на ген. Юденич първа се устремява към Петроград. Скоро около генералите Корнилов, Деникин, Колчак, Каледин и др. се създават военни формирования, наричани събирателно Бялата гвардия.
Срещу Съветска Русия се изправят доста разнородни противници: царисти (привърженици на идеята за конституционна монархия), републиканци и социалисти революционери. Някои от техните командващи продължават да се позовават на властта, произлязла от Февруарската буржоазна революция, но по-голямата част от тях искат връщане на предишната политическа и държавна система по времето на императора.
Трябва да се отчита, че по това време Русия все още е във война с Германия. Но съглашенските сили също осъществяват интервенции в Русия.
Болшевиките побеждават в Октомврийската революция с подкрепата на народните маси, с цената на много кръв и жертви. . .
ДЕКРЕТ ЗА ЗЕМЯТА .
1. Помешчическата собственост върху земята се премахва незабавно без всякакъв откуп.
2. Помешчическите имения, както и всички царски, манастирски и църковни земи, с всичкия им жив и мъртъв инвентар, стопански постройки и всички принадлежности преминават в разпореждане на общинските поземлени комитети и околийските Съвети на селските депутати до свикването на Учредителното събрание.
3. Всяко повреждане на подлежащото на конфискуване имущество и принадлежащо отсега нататък на целия народ се обявява за тежко престъпление, наказуемо от революционния съд. Околийските съвети на селските депутати вземат всички необходими мерки за спазване на най-строг ред при конфискуване на помешчическите имения, за определяне в какъв размер и кои именно участъци подлежат на конфискуване, за съставяне на точен опис на всичкото подлежащо на конфискуване имущество и за най-строга революционна охрана на цялото преминаващо в ръцете на народа поземлено стопанство с всичките му постройки, оръдия, добитък, запаси от продукти и пр.
4. За ръководство при осъществяването на великите поземлени преобразования, до окончателното им решаване от Учредителното събрание, трябва навсякъде да служи следното селско поръчение, съставено въз основа на 242 местни селски поръчения от редакцията на „Известия Всероссийского Совета Крестьянских Депутатов” и напечатано в брой 88 на тия „Известия” (Петроград, брой 88, 19 август 1917г.)
5. Земите на обикновените селяни и казаци не се конфискуват.
26 октомври 1917 г. . .
ДЕКРЕТ ЗА МИРА
. Работническото и селско правителство, създадено от революцията на 24-25 октомври и опиращо се на Съветите на работническите, войнишките и селските депутати, предлага на всички воюващи народи и на техните правителства да се започнат незабавно преговори за справедлив демократичен мир.
За справедлив или демократичен мир, за какъвто жадува огромното болшинство изтощени, измъчени и изстрадали от войната работници и трудещи се класи във всички воюващи страни – мир, какъвто най-категорично и най-настойчиво искаха руските работници и селяни след събарянето на царската монархия, – за такъв мир правителството смята незабавния мир без анексии (т. е. без заграбване на чужди земи, без насилствено присъединяване на чужди народности) и без контрибуции.
Такъв мир правителството на Русия предлага да сключат незабавно всички воюващи народи, изказвайки готовност да направи тутакси, без ни най-малко отлагане, всички решителни стъпки, докато всички условия на тоя мир бъдат окончателно утвърдени от пълномощни събрания на народни представители във всички страни и от всички нации.
Под анексия или заграбване на чужди земи правителството разбира, съгласно правното съзнание на демокрацията изобщо и на трудещите се класи особено, всяко присъединяване на малка или слаба народност към голяма или силна държава без точно, ясно и доброволно изразено съгласие и желание от тая народност, независимо от това, кога е извършено това насилствено присъединяване, независимо също и от това, доколко развита или изостанала е нацията, която насилствено се присъединява или насилствено се задържа в границите на известна държава. И, най-сетне, независимо от това, в Европа ли, или в далечните задокеански страни живее тая нация.
Ако която и да било нация се задържа в границите на дадена държава с насилие, ако въпреки изразеното от нейна страна желание все едно изразено ли е това желание в печата, в народни събрания, в решения на партии или в бунтове и въстания против националното потисничество – не й се предоставя право със свободно гласуване, като бъдат напълно изведени войските на присъединяващата или въобще по-силна нация, да реши без ни най-малка принуда въпроса за формите на своето държавно съществуване, то присъединяването й е анексия, т. е. завладяване и насилие.
Да се продължава тая война за това, как да се разделят между силните и богати народи заграбените от тях слаби народности, правителството смята за най-голямо престъпление против човечеството и тържествено заявява, че е решено твърдо да подпише незабавно условия за мир, прекратяващ тая война при посочените условия, еднакво справедливи за всички без изключение народности.
Заедно с това правителството заявява, че то съвсем не смята горепосочените условия за мир като ултимативни, т. е. съгласява се да разгледа и всякакви други условия за мир, като настоява само те да бъдат по възможност по-скоро предложени от която и да било воюваща страна, да бъдат напълно ясни и да се изключи безусловно всякаква двусмисленост и всякаква тайна при предлагането на условията за мир.
Правителството премахва тайната дипломация, като от своя страна изразява твърдото си намерение да води всички преговори съвършено открито пред целия народ, пристъпвайки незабавно към пълното публикуване на тайните договори, потвърдени или сключени от правителството на помешчиците и капиталистите от февруари до 25 октомври 1917 година. Цялото съдържание на тия тайни договори, доколкото то е насочено – както е ставало в повечето случаи – към донасяне изгоди и привилегии на руските помешчици и капиталисти, към запазване или увеличаване анексиите на великорусите, правителството обявява за безусловно и незабавно отменено.
Като се обръща към правителствата и народите на всички страни с предложение да се започнат незабавно открити преговори за сключване на мир, правителството изразява от своя страна готовност да води тия преговори както писмено, по телеграфа, така и чрез преговори между представители на разните страни или на конференция на такива представители. За улесняване на такива преговори правителството назначава свой пълномощен представител в неутралните страни.
Правителството предлага на всички правителства и народи от всички воюващи страни да се сключи незабавно примирие, като от своя страна счита за желателно това примирие да бъде сключено за срок не по-малко от три месеца, т. е. такъв срок, в течение на който е напълно възможно както да се завършат преговорите за мир с участие на представители от всички без изключение народности или нации, вмъкнати във войната или принудени да участват в нея, така също и да се свикат пълномощни събрания на народни представители във всички страни за окончателно утвърждаване условията на мира.
Обръщайки се с това предложение за мир към правителствата и народите от всички воюващи страни, Временното работническо и селско правителство на Русия се обръща също така особено към съзнателните работници от трите най-напреднали нации на човечеството и най-големи, участващи в тая война държави: Англия, Франция и Германия. Работниците от тия страни са направили най-големи услуги на прогреса и социализма и с великите примери на чартисткото движение в Англия, и с редицата революции от световноисторическо значение, извършени от френския пролетариат, и, най-сетне, с героичната борба против изключителния закон в Германия и образцовата за работниците от целия свят продължителна, упорита дисциплинирана работа за създаване на масови пролетарски организации в Германия. Всички тези образци на пролетарски героизъм и на историческо творчество ни служат за гаранция, че работниците от споменатите страни ще разберат задачите, които сега лежат върху тях за освобождаване на човечеството от ужасите на войната и нейните последствия, че тези работници с всестранната си, решителна и беззаветно-енергична дейност ще ни помогнат да доведем успешно докрай делото на мира и заедно с това делото на освобождаване трудещите се и експлоатирани маси на населението от всякакво робство и всякаква експлоатация. . 25 октомври 1917 г.

Нагоре